Игрите със „социална дедукция“
имат особено място в моята колекция. Основно заради това, че традиционно това
са игри за доста играчи ( парти игри ), а също така и пристигат с простички, да
не кажа никакви правила. Залага се основно на комуникацията между играещите,
обичайно под формата на експеримент, въртящ се основно върху идеята „ на кого
мога да се доверя“. Да, в тези игри темата за доверието е обичайно на първо
място.
„Human Punishment” е игра, която предизвика доста сериозни брожения сред
геймърските среди. Темата звучеше много интригуващо, играта изглеждаше отлично
и даваше заявка да бъде „следващото ниво в игрите със социална дедукция“.
Нямаше как да не бъда привлечен към това заглавие. Първоначално подкрепих
Кикстартър кампанията, която финансира играта, после се отказах ( вече не помня
защо ), но в крайна сметка се оказах с пълното копие на играта. След няколко
тестови игри и доста време на изчакване в „рафта за ревюта“, ето че и нейното
време дойде...макар и във времена на изолация, когато „парти“ игрите определено
не са на мода.
