Злато за кралят - Robin of Locksley

    И до ден днешен историците продължават да спорят истинска фигура ли е бил легендарният стрелец, фехтовач, крадец, „кралски човек“ и герой познат ни като Робин Худ. Мнозина откриват неговият първообраз сред известни личностти на епохата. Други пък директно го посочват като дребен английски благородник, предан на короната и крал Ричард I. За трети пък той е просто една красива и доходоносна легенда. Има близо десетина версии, подкрепени с исторически фактим дело все на сериозни учени, за това кой точно е легендарният Робин Худ. Една от тези истории ни разказва за Робин от Локсли – дребен йомен, предан на короната, сражавал се рамо до рамо с крал Ричард от Англия до Светите земи и обратно.

    Естествено, на нашето любимо хоби, настолните игри, не са му нужни исторически подкрепени факти, за да превърне нещо в тема. А темата „Робин Худ“ в настолни игри е особено популярна и аз съм ви говорил за нея неведнъж от страниците на блога. Днес ще ви представя поредното заглавие тематично облегнало се на легендата за митичният „Принц на крадците“. Този път обаче няма да громим шерифа на Нотингам...а ще се състезаваме.

Спри или „тостерът“ ще стреля ! – Human Punishment

   Игрите със „социална дедукция“ имат особено място в моята колекция. Основно заради това, че традиционно това са игри за доста играчи ( парти игри ), а също така и пристигат с простички, да не кажа никакви правила. Залага се основно на комуникацията между играещите, обичайно под формата на експеримент, въртящ се основно върху идеята „ на кого мога да се доверя“. Да, в тези игри темата за доверието е обичайно на първо място.

   „Human Punishment” е игра, която предизвика доста сериозни брожения сред геймърските среди. Темата звучеше много интригуващо, играта изглеждаше отлично и даваше заявка да бъде „следващото ниво в игрите със социална дедукция“. Нямаше как да не бъда привлечен към това заглавие. Първоначално подкрепих Кикстартър кампанията, която финансира играта, после се отказах ( вече не помня защо ), но в крайна сметка се оказах с пълното копие на играта. След няколко тестови игри и доста време на изчакване в „рафта за ревюта“, ето че и нейното време дойде...макар и във времена на изолация, когато „парти“ игрите определено не са на мода.

Да построим пирамидата на слънцето - Teotihuacan: The City of Gods

    Сигурен съм, че винаги сте си мечтали да влезете в ролята на благородник от преколумбскатa цивилизация в Мезоамерика, който желае да използва богатството и влиянието си, за да спомогне за изграждането на пирамида във великия град Teotihuacan. На мен също ми е мечта от много малък и поради тази причина бях много развълнуван когато за първи път чух за това заглавие... Истината всъщност е, че когато за първи път видях как изглежда тази игра и си помислих, че това е много зле направено скучно "евро" с грозни компоненти. Хората в хобито, обаче, бяха много положително настроени и след един Черен петък реших да се сдобия с играта на доста прилична цена.

Подземия и кооперации – Dungeon Alliance

Да ви кажа – никак не е лесно да пишеш ревюта на настолни игри. Цялото това непрестанно тестване на нови заглавия, което е предшествано от ровене за предстоящи премиери и безсънни нощи изпълнение с трепетното очакване от пристигането им и накрая най-много да ви се схване кръста от седене край игралната маси и пред компютъра. Какво да ви обяснявам, неблагодарна работа си е...ама пустата слава...

Има и още един аспект в цялото занимение, който няма как да пропусна. Тогава когато трябва да играеш заглавие, което абсолютно не попада в предпочитаните от теб жанрове. Липсва ентусизъм, мотивация да навлезеш дълбоко в игровите механики, а опасността да „претупаш“ нещата е много сериозна. Пишейки за играта, за която ще ви говоря в следващите редове и при мен се появи тази опасност за  не особено ентусиазирано ревю. За щастие обаче се намеси друг фактор – името на дизайнера. Точно то ме привлече и на първо време към заглавие, което съвсем очеизвадно е „dungeon crawler”…а с тях знаете нямам много добри отношения.

През дверите на Посейдон – Underwater Cities

    Смятам да започна това ревю с иконичната ( и по холивудски ) реплика : „Kът дъ крап !“/ Cut the Crap! /. Всъщност не знам колко е иконична и не смятам да ви я превеждам буквално на кирилица, че отиде и детската аудитория ( то пък все едно има аудитория... ). Но в най-общи линии ви казвам следното : знам защо сте тук и нямам никаква идея да ви губя времето с кухи уводи.

    “Underwater Cities” ли е новият “Terraforming Mars” ? ; “Underwater Cities” по-добра ли е от “Terraforming Mars”? ; Ама чух, че била много сложна “Underwater Cities” и няма да я превеждат на български, пък Марс го преведоха и е лесен? ; Има ли смисъл въобще да играя “Underwater Cities”, когато имам Марса ? ; Те не са ли от един дизайнер, смисъл, като продължения едно на друго ?

    Въпроси, въпроси и пак въпроси вече толкова месеци. Ако не бях про-ревюър (къде ти,бре) вероятно щях да се поддам на масовата истерия и паника, да изпадна в детайлни сравнения и парализиращи анализи. За щастие нямам намерение да го правя ( не ми се пише толкова ). Имам намерение обаче да отговоря на част от въпросите ви и в следващите редове да се аргументирам, защо ще започна това ревю с още една епохална фраза : „и двете, дядо попе !“

Дзен и изкуството на добрата комуникация – Decrypto

    Вероятно най-елементарното обяснение на една настолна игра се съдържа в простичкия израз „игра на асоциации“. Две думи, казващи толкова много...и същевременно ужасно малко. Защото под термина „асоциации“ могат да попаднат ужасно много неща – текст, изображения, звуци, популярна култура и прочие. А и самите вариации на „игра“ с подобно съдържание не са малко – отгатни думата ; открий скритото послание ; скрий се от останалите играчи ; обърка останалите играчи и прочие.

    Едно обаче не може да се отрече – всички ние познаваме „игрите на асоциации“ от най-ранна възраст и колкото и да се издигаме в „геймърската“ си култура, вкусове и предпочитания, винаги се връщаме към тях, ако не с охота и желание, то поне с любопитство, търсейки отговор на въпроса : „какво пък още може да се измисли в този жанр ?“.

    Изхождайки от това питане и аз самия попаднах на “Decrypto”. Любопитствайки какво пък толкова ново може да се измисли в жанра ( особено след световния успех на феномена “Codenames” ). С риск да ви разваля финала на това ревю – явно може да се открие доста.

Произходът на видовете – Duelosaur Island

    Това ревю ще е от лесните. Не, това не означава, че директно поставям "слаба" оценка на играта и няма да се занимавам с нея. Просто няма да имам нужда от увод, за да ви въведа в следващите редове. 

    Защото „версията за двама“ на изключително популярната "Dinosaur Island" ( линк към ревюто) е нещо, което няма нужда от представяме. Вярвам, че тази вариация на играта предизвиква интереса на доста от вас. Явно на такова мнение са били и от "Pandasaurus Games", който първо добавиха "DUELOSAUR ISLAND" ( Господи, защо всички игри за двама трябва да се казва „дуел нещо си“ ? ) като бонус към Кикстартър кампанията на основната игра, а после я пуснаха и в самостоятелна продажба.

    Най-общо, „Duelosaur Island” поема нещата там където ги оставя базовата игра, но добавя и нещо от себе си, без да се свени дори да „изневери“ на основната механика на оригинала. Как ми се стори – ще ви кажа в следващите редове.

Бездната става още по-дълбока - Abyss Expansions

      Може би вече сте разбрали, че много обичам да пиша ревюта за любимите си игри. Предполагам, че това не е нещо невиждано досега и не сте особено очаровани от този факт. 

        

      През не много далечната 2014 г. на пазара се появи една игра, която първоначално изненада с разнообразния набор изображения на кутията, които можете да си изберете. Всяка от тези картинки изобразяваше лицето на гущероподобно или рибоподобно същество, което Ви гледа страшно. Ако не знаете за какво говоря можете да разгледате картинките на този линк. Към момента, в който аз научих за Abyss, на пазара вече бяха останали копия само с един вид картинка и май бъдещите преиздавания си останаха с нея. Вече не си спомням, но съм почти сигурен, че играта предизвика интерес у мен след като прочетох ревюто на чичко Ви Деян, което ако сте пропуснали, Ви препоръчвам да прегледате. 

Tорбичке, дай ми патрон ! – Operators

    Будиш се в петък сутрин. Уикендът е само на няколко часа разстояние. Уговорил си се с приятели за „вечер с настолни игри“. Мислиш какви игри ти се играят, докато си миеш зъбите, закусваш си с мюслито и шофираш към работа...оп, това последното все едно не съм го казал : безопасността на първо място ! Сядаш пред офисния си компютър и започваш да ровиш настолни игри ( какво друго в петъчния работен ден ). Влизаш в BGG. Къде другате да откриеш желаните игри за предстоящата вечер ? Категорията „парти“ игри включва десетки хиляди заглавия. Започваш да ги ровиш търсейки перфектната игра за приятелите си. Нещо перфектно за шантавия микс от авери включващ : „тоталният настолен нърд“, търсещ постоянно нови игри ; „видео геймърът“, който си ляга с мишката в ръка, за да не изпусне нещо и гледа с пренебрежение на настолните забавления ; „вечният критик“, който не знае какво иска ; „новобранецът“, наскоро открил хобито ; „мърморкото“, който все ще се хване за някоя механика, за да я обяви за „счупена“.

    17.30 - краят на работният ден идва. Осем часа си скролвал BoardGameGeek, не си свършил работа и за два лева, а в крайна сметка не си открил нищичко. С ужас установяваш, че стабилно, едно 90% ( направих проучване...май ) от всички игри в "парти" категорията, са клонинги на "Dixit", "Scrabble", "Codenames". А тия работи са ви до болка омръзнали. И преди да затвориш с омерзение служеното ПЕЦЕ, примирил се с „поредната вечер на скапани асоциации, в която винаги печелят двойките“ се появява ТО. Не. Спокойно. Дишайте. Не ви говоря за „симпатичния“ клоун с червен балон. А за него – различното „парти“ настолно заглавие. 

Веднага ти правят впечатление няколко неща : играта има глупаво име ( което не може да си преведете, ако нямате професорска диплома по "PC гейминг и нърдщина" ) ; издатели са „некви унгарци, бате...май“ ; няма дори  и една фигурка ( можеше поне нещо...токен за първия играч ). В описанието обаче откриваш, че става дума за „кооперативен настолен 3Д шутър“. Няма как да не издадеш едно тихичко „лол“. Няма как да не пробваш тази игра !

Лотария за алхимисти - The Quacks of Quedlinburg

    Ако името Волфганг Варш не ви говори нищо, то или тепърва навлизате във вълнуващата магия на настолните игри, или сте прекарали последната година и половина на изолиран, самотен остров. Въпросният господин е може би най-нашумялото име сред гейм дизайнерите през изминалите дванадесет месеца.

    Три изключително популярни заглавия, осемнадесет номинации  и  осем награди – това е равносметката на хер Варш от 2018г. Или казано „по народному“ – превзе със щурм светът на настолните игри. Време беше и ревюта за неговите заглавия да се появят в любимия ви блог за настолни игри ( уинг, уинг – минутка за реклама  ). Започва с „най-комплексното“ заглавие, което включва вълнуващи и сравнително иновативни механики като "bag building" / форма на "deck-building", ама с торбичка където поставяте неща / и зараризително забавния „push your luck” / "тествай си късмета" /.

Вампири, каубои и "Властта на заровете" - Dice Throne : Season 2

    Днешното ревю ще бъде малко по-различно от обикновено. Ицо вече Ви е разкрил впечатленията си от Dice Throne S1 /ревю/. От към правила и геймплей сезон две не се различава съществено от първи сезон. Разликите са главно в компонентите и изцяло новите герои, разбира се. Ще се съсредоточа над това да Ви разкажа за продукцията и по малко за всеки герой, като накрая ще споделя мнението си за играта. Ще се опитам да разгранича отделните части, за да можете да четете по-лесно каквото Ви интересува.

Заселниците на "Everdell"

Измина един месец от последното ми ревю за игра, така че е време да Ви разкажа за един приказна земя, обитавана от чудновати животинки. Въпреки успешната си Кикстартър кампания и множеството номинации в гийка, Everdell не получи заслуженото, според мен, в нашата мила родина. Освен хората, с които съм я играл, всички други попитани не бяха особено очаровани, което ме    изненада.

    "Everdell" е по-скоро картова игра с игрален борд за максимум четирима играчи, която миксира в себе си по-доста успешен начин две добре познати механики в настолните игри – "worker placement" и "tableau building". Влизате в ролята на нещо като лидер на симпатични животинки, които се опитват да се заселят в приказната долина Евърдел, като за целта събирате ресурси и строите сгради. Голяма част от людете в boardgamegeek са дали висок резултат на играта, като са я определили най-вече като семейна (16-то място), което за мен е леко изненадващо. Издатели са Starling Games ("Archmage", "Alien Frontiers"), а дизайнер James A. Wilson.

Каубои в пясъчника - Western Legends

Не обичам да ви държа в неведение. Затова дайте да си кажем няколко думи за този „пясъчник“ в заглавието и каквом по-дяволитем ще търсят вътре пастири на едър рогат добитък ? В света на модерните игри, по-специално дигиталните такива, термина “sandbox”/”пясъчник“ се използва за цяла една категория от заглавия. Характерно при тях са минималните ограничения за играчите. На последните е предоставена възможност да „се скитат“ из един напълно отворен или поне минимално скриптиран свят, в които сами да решават действията си. Пред играчите е поставена почти безграничната свобода да изследват, разкриват и обогатяват света по удобен за тях начин. От там и „пясъчник“ – асоциация с толкова любимия кът от детските площадки, където родителите буквално се „отървават“ от децата си, а последните се ровят на свобода в пясъка, правейки каквото си искат.

    Всичко е много хубаво на хартия. Обаче “sandbox” модела работи ужасно трудно за настолни игри поради простата причина, че го няма изкуственият интелект зад играта, които да „напасва“ света по безумните решения на играчите. Въпреки този сериозен недостатък, малцина смелчаци се опитват да създават продукти в жанра. В следващите редове ще ви представя един от тях, които предизвика сериозно вълнение сред хобито в последните няколко месеца. Добре дошли в пясъчника на Дивият Запад !

Nemesis – Facehuggers! Wait, what?

                         

Днес ще си поговорим за една настолна игра, която миналата година се нареди измежду най-финансираните проекти в историята на платформатa Kickstarter, след като успя да събере над 3 милиона паунда. Първото ми официално ревю се очертава да е леко дългичко, така че се отпуснете спокойно и затегнете коланите, защото филмът на ужасите започва.

Nemesis е survival sci-fi игра за един до пет играча, които влизат в ролята на събуждащ се след хибернационен сън член на екипажа на космическия кораб Nemesis (Възмездие, Отмъщение?!), който открива, че корабът му е влязал в авариен режим, един от приятелчетата му е убит брутално и около него се чуват някакви странни и зловещи звуци.

Издатели на играта са Awaken Realms, известни с мащабните си Kickstarter проекти – This War of Mine, The Edge: Dawnfall, Lords of Hellas, Tainted Grail, а дизайнер е полякът Adam Kwapiński (Lords of Hellas). Запознатите с горепосочените игри веднага могат да очакват топ качество на компонентите и множество детайлни миниатюри, но за това след малко.

Темата на играта ни въвлича директно в любимата ни (или не чак толкова) поредица от филми Alien, Predator, Alien vs Predator и т.н., като дори по едно време имаше съмнения, че Awaken Realms ще бъдат съдени за плагиатство на интелектуална собственост, но доколкото ми е известно за момента няма отправени такива претенции. Едно от големите предимства на играта е именно тематичността и́, която се засилва с всяка изминала минута, поради особените игрови механики и уникалните фигурки на извънземни, които обикалят из кораба. Дали си заслужава обаче сравнително високата цена?

Хеви метал фентъзи - Thunderstone Quest

    Има настолни игри, които дават облика на цял един жанр. Заглавия толкова интригуващи, пленителни, революционни и популярни, че името им се е превърнало в еталон.

    Всъщност, пишейки тези пламенни редове  призвани да станат част от помпозен увод, се замислям, че се готвя да ви представя една "deck building" игра. Последните са жанр в настолните игри свързан най-общо с „изграждането на тесте от карти“. Всички играчи започват със сродни или дори еднакви тестета от карти, даващи им ресурси или специални умения и в хода на играта се опитват да ги обогатят, по свой вкус и според избраната стратегическа посока.

    Тук някъде е редно да кажа : Не, драги, няма да ви говоря за "Доминион", the so called „бащицата на „deck building” жанра.  Ще оставя тази задачка на други, по-квалифицирани от мен кадри ( те се знаят кой са ). Макар че подобен увод много щеше да му отива на "Доминион"...

     Играта, за която ще ви надувам главата в следващите редове...на мен ми е надувала главата от години. Доста дълго време се оглеждах, облизвах лакомо,ала така и не стигах до "Thunderstone Quest". Е, след покъртително успешенa "Kickstarter" кампания през миналата година (разбирайте – много кинти), играта се върна в наличност в търговската и аз с трепетни ръце посегнах към нея. А в следващите редове ще ви споделя какво открих.

Шекспирова рокада - Verona Twist

    Верона е бързоразвиващ се град в североизточна Италия. Вероятно мнозина от вас са го посещавали. Вероятно мнозина от вас могат да говорят с часове за средновековният му град или за грандиозния му римски амфитеатър, който продължава да функционира и до днес, приютявайки световноизвестни звезди от музикалния небосклон. Ала най-известната "забележителност" на Верона без съмнение е драматичната любовната история на двама млади, описана от английски драматург.

    Да,пиесата на Шекспир  „Ромео и Жулиета“ се развива на фона на ренесансова Верона (а не във Венеция, както съм чувал да бъде бъркано многократно). Само като се замислите, историята на двамата влюбени е доста подходяща тема за настолна игра. И всъщност си е богато използвана като такава. Веднага наум ми идват няколко заглавия гравитиращи около драматичната им съдба.

    В следващите редове ще ви представя една игра, с ренесансова тема, по мотиви от „Ромео и Жулиета“, включваща абстрактни механики и дедукци, и заглавие, което крещи „новият филм на Скалата и Джейсън Стейтъм“. Добре дошли в ренесансова Верона, така както я виждат дизайнерите на настолни игри днес !

Лунната соната - Tsukuyumi : Full Moon Down

    Кога минаха коледните празници, кога си вързахме мартеници ? Кога си пожелавахме „За много години“, кога изкупихме цветарските магазини за Международният ден на жената ? Кога ви споделих персоналният си топ десет за 2018г., кога започнахме да си говорим за новите, горещи настолни игри на 2019г.?

     Схванахте ми мисълта, нали – времето си лети и няма спиране ! И за цялото това време, от декември до март, някак странно и откровено аматьорски  пропуснах да ви споделя какво мисля, за една от настолните игри от споменатата персонална десятка. Всъщност, „какво мисля“ едва ли е толкова вълнуващо, защото след като играта е намерила място в списъка с "Дъ бест за годината", значи я харесвам...и то много. Какво обаче ме грабна в  Tsukuyumi ? Именно това искам да споделя с вас в следващите редове.

Археология за късметлии - Archeology : The New Expedition

Искам да започна това ревю с няколко добри думи за настолните игри в категорията „филъри“ настолните игри. Първо – какво е „филър“ игра ? Най-общо, това е малка, като размери, геймплей и времетраене игра, която основно е предназначена да „запълва“ геймърските ви мероприятия. Оттам и „филър“ ( пълнеж ), което си стана нарицателно наименование на цял един жанр. 

    Казвайки ви всичко това обаче, не бива да  подценяват тези заглавия, защото в тях понякога има достатъчно качествен геймплей. 

    Играта, която ще ви представя днес е ново издание на отдавна изчерпано от наличност заглавие, за което бях слушал дълги години. Да, никога не съм играл оригиналната "Archeology", но вероятно се досещате, че винаги ме е привличала. Египетска тема, колекциониране на „карти-артефакти“, археология. Звучи си точно като игра за мен. Именно затова без грам да се замисля се нахвърлих върху така дългоочакваното ново издание. А дали останах удовлетворен – ще ви споделя в следващите редове.

Приключения по Амазонка - The Lost Expedition : The Fountain of Youth & Other Adventures

    Казвал съм много пъти, че подхождам с известна доза съмнение към допълненията за настолни игри. Това се дължи на факта, че последните обичайно идват на доста висока цена и изправен пред дилемата „нова игра или експанжън за стара“ избирам "лъскавкото". „Култът към новото“, какво да се прави – позната болест за съвременният настолен геймър. Естествено, има и изключения от това мое правило и те най-вече се отнасят за допълнения към игри, който са оставили специална следа у мен.

    Именно такъв е случаят с "The Lost Expedition".  Драматичната история на Пърси Фосет, пресъздадена в тази вълнуваща игра е едно от любимите ми заглавия в последните няколко години. Най-вълнуващото в "The Lost Expedition" е интересният и предизвикателен геймплей, на който може да насладите в няколко различни варианта – като кооперативна игра, солова или „един срещу“ друг.

Малко от новите карти в допълнението

В следващите редове обаче няма да ви говоря за "The Lost Expedition". Детайлно ревю на играта може да намерите ей на туй линкче.  Миналата година на пазара логично се появи допълнение към играта носещо въздългичкото името „The Fountain of Youth & Other Adventures“. Най-общо, в него ще откриете четири модула, които може да включите във всякакъв ред или комбинация към игровата си сесия. Редно е обаче още тук да ви кажа следното – като модулен експанжън в „The Fountain of Youth & Other Adventures“ няма да откриете нищо революционно ново. Играта запазва на 99% оригиналният си геймплей. Което ще рече, че ако не сте харесали "The Lost Expedition", експанжъна няма с нищо до промени това ваше мнение. Ако обаче оригиналната игра ви допада, то „The Fountain of Youth & Other Adventures“ е абсолютно задължително допълнение за вас, защото ще ви предостави нова доза преиграваемост , а и защото сериозно вдига летвата като трудност.

    Може да спрете с ревюто дотук. „The Fountain of Youth & Other Adventures“ е едно отлично допълнение, на което аз, като фен на оригиналната игра, поставям отлична оценка. В зависимост от това, в коя от посочените в горния абзац категории попадате, вие вече имате своята оценка към играта. Ако обаче искате да научите малко повечко за модулите в допълнението – четете смело надолу.

Добрият рицар – Crusaders : Thy will be done

    По мое скромно мнение, няма по-недооценена тема в настолните игри от тази свързана с Кръстоносните походи. И не, не ми излизайте с разните му десетки „военни“ игри с плочки. Тях не ги броя. Поради една или друга причина (вероятно повечето политкоректни, но за това повече в следващите редове), рицарите кръстоносци и всичко около походите не се нрави на гейм дизайнери и издатели. А в тази тема има толкова „хляб“, че буквално да ни залеят с настолни игри.

    Именно заради това чаках с особено нетърпение „Crusaders: Thy will be done“. Още с обявяването на самото заглавие, което между другото е трудно за превод (този пуст староанглийски), това се превърна в една от най-очакваните игри за мен в последните няколко години. Като съвестен геймър я бекнах в платформата „Кикстартър“, благодарение на която играта видя бял свят и чинно си зачаках. След като играта дойде и успях да я изиграя в разлини условия, разбирайте, с различни групи хора, съм готов вече да ви споделя – това ли е най-добрата „рицарска“ игра на пазара ?