Нацията на мигрантите - Villagers

    За настолните игри през отминалата 2019г. вероятно могат да се сложат много епитети Скучна. Вълнуваща. Пълна със стотици разточителни заглавия, които приковаха вниманието ни, но и поставиха на истинско изпитание портфейлите ни. Годината, която видя тоталната хегемония на леките семейни игри, ала и завръщането на „тежките", „евро“ заглавия. За мен обаче 2019г. заслужава и още едно определение – годината на „цивилизационно-подобните игри“.

    Ще си кажете : "Ицо, и тая година ли я почваш с някакви измислени думички ?". Ами нямаше как инак да ви опиша цялата плеяда от заглавия, които дойдоха с обещанието да бъдат „игра, в която създавате своя цивилизация“. Безспорно това гръмко определение звучеше много апетитно и изигра своята отлична роля като добре преценен рекламен трик.

    В следващите редове ще ви представя още една такава игра. Идваща в отвратителна, непрактична и неудобна опаковка и носеща име близко до това на популярна музикална банда от 80-те година на миналия век, това заглавия някак успя да привлечение не малко внимание върху себе си. Може би пък все пак играта е добра ? Четете, за да разберете !

Плодородна земя - Ishtar : Gardens of Babylon

    Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат като ревюър на настолни игри е да пишеш ревю за игра на популярен дизайнер. Защото не е нужно да навлизаш в разни невъзможни комбинации от исторически данни, географски понятия, статистически препратки, подредбата на съзвездията по нощното небе и да демонстриращ никак не лошата ти обща култура само и само, за да привлечеш вниманието на читателя към писменото ти отроче. Нужно е само да споменеш едно име.

    В днешното ревю и аз съм благословен с тази най-блаженна от блаженните награди, можещи да споходят един ревюър. Без повече да увъртам – ще ви говоря за новата игра на мосю Бруно Катала. И вие ще четете, защо няма как да не сте заинтересовани от новото заглавие на един от най-великите дизайнери на нашето време. Както казват мойте англоговорящи братя по перо – "уин-уин сичуейшън" ( без „самтайм люн“ ).

Дивата Америка - PARKS

    С бурното развитие на настолните игри в последните години и превръщането им в световен феномен, беше някак логично и тематичните устои, на които всяка от тях почива, да претърпят драстично обогатяване с цел разкриване на нови хоризонти в достигането на все повече нова и нова аудитория. И тази година повече от всякога това си личи по няколко от най-нашумелите заглавия.

    Как ви се струва следната тема : вие сте туристи, които се надпреварват да посетят първи различните национални паркове на Съдинените американски щати…естествено за точки. Вероятно съм заинтригувал едва малцина от вас. Ала не бързайте с лека ръка да затваряте това ревю. Защото има какво да откриете в него и е много вероятно да останете доста изненадани.

Векът на разточителството - Era: Medieval Age

    Няма начин да сте ги пропуснали. Невъзможно е да се интересувате от настолни игри и да не сте чували за тях. А и най-вероятно сте играли солидно количество от тези заглавия, дори ви е втръснало да се ви се навират постоянно в лицето. Вярвам, че сте се досетили, но все пак ще го кажа – говоря ви за заглавията в жанра „roll&write“ и тяхната тотална доминация в хобито. 

Без никакво съмнение това е най-популярният и масов тип настолни игри през последните две години.

    Ако обаче си мислите, че "roll&write" игрите са продукт на новата, свръхпродуктивна вълна в нашето любимо хоби, жестоко се лъжете. Именно тук се намесвам аз, вашия персонален историк и изследовател в света на настолни игри, за да ви върна назад до далечната вече 2008г. Тогава на пазара се появи „Roll through the Ages“, едно изненадващо заглавие на небеизвестния дизайнер Мат Лийкок ( Pandemic ). Колкото и невероятно да ви звучи, играта зае своето име и бе вдъхновена от легендарната "Through the Ages" на Влаада Хватил ( Бог Влаада, да се свети името му ! ), макар двете игри да не споделяха нищо общо като механики. В “Roll through the Ages” бе едно от първите места където се появи следната концепцията :  хвърляш зарове, получаваш ресурси, обръщаш ги в точки и всичко това записваш пред себе си на лист, в случая върху доста луксозен дървен борд, посредством „дървени габърки“.

    През 2019г., единадесет години по-късно, Мат Лийкок се завръща към своето отроче. То вече изглежда доста по-шарено, пристига в огроомна кутия и носи апетитното име „Era: Medieval Age”. В следващите редове ще ви разкрия, дали тази нова версия успява да надгради над оригинала, а защо не и да го замести напълно.

Заселниците на "Everdell"

Измина един месец от последното ми ревю за игра, така че е време да Ви разкажа за един приказна земя, обитавана от чудновати животинки. Въпреки успешната си Кикстартър кампания и множеството номинации в гийка, Everdell не получи заслуженото, според мен, в нашата мила родина. Освен хората, с които съм я играл, всички други попитани не бяха особено очаровани, което ме    изненада.

    "Everdell" е по-скоро картова игра с игрален борд за максимум четирима играчи, която миксира в себе си по-доста успешен начин две добре познати механики в настолните игри – "worker placement" и "tableau building". Влизате в ролята на нещо като лидер на симпатични животинки, които се опитват да се заселят в приказната долина Евърдел, като за целта събирате ресурси и строите сгради. Голяма част от людете в boardgamegeek са дали висок резултат на играта, като са я определили най-вече като семейна (16-то място), което за мен е леко изненадващо. Издатели са Starling Games ("Archmage", "Alien Frontiers"), а дизайнер James A. Wilson.

Корпорация “Шантави джаджи” – Gizmos

от Христо Симеонов

"Gizmos"  вероятно ви звучи като сложен термин от астрономията. Например, някакъв вид небесни тела или особени черни дупки. Определено си е нещо космическо.  И като казвам космическо – защо да не е нещо божествено ? От пантеона на някоя забравена религия : „Великия Gizmos ще отвори врати пред най-чистите души". Малко прекалено мистично си стана. Може би пък, като се замислите, "gizmos" звучи и като порода малки, пухкави кученца. Което ме навежда на мисълта, че това може и да е наименование за дребни и зли далечни братовчеди на леприконите, които се спотайват под леглото ви и дебнат неволно да пуснете краченце извън защитнито поле на одеялото си.

    Специално за вас, скъпи приятели, да, точно за вас - малцината, които ще прочетат това ревю, си направих труда и проверих какво означава думата "gizmos". Въздесъщият Бог на преводачите ( Гугъл Транслейт ) ми я обясни като „джаджа, уред и то такъв, чието име назоваващия го не знае или не може да си спомни“. След като разплетохме тази загадка, вероятно мнозина от вас ще се запитат : защо бе толкова важно ? Защото, драги, името на една настолна игра е неразделна част от крайния продукт. За страшно много хора името „Gizmos” ще звучи като отнесена абстрактна игра, в която местите лъскави кубчета. И така тези геймъри ще пропуснат една повече от отлична настолна игра с доста интригуващата тема въртяща се около изобретяването на разни джаджи. Която игра всъщност си е доста абстрактна...и прави всичко възможно да ви отблъсне от вълнуващата си тема. Взех да се обърквам в собствените си писания – давайте да минаваме по същество !

Приказка за непослушковци – The Grimm Forest

От Христо Симеонов

Само поспрете за миг и се пренесете назад към детството. Назад към класическите приказки, с които и аз и вие сме пораснали. С техните магически сюжети, причудливи герои, зловещи злодеи и мъдри поуки. Замислете се само за миг, какъв богат извор на вдъхновение биха били те за настолните игри. В класическите приказки има толкова много богати, пъстри и интригуващи теми, че спокойно могат да ни вдъхновят за цяла плеяда от бордови забавления.

    Представихте си го, нали ? Е, имам една добра и една лоша новина за вас. Добрата е, че настолна игра вдъхновена от най-популярните приказки, които свързваме с творци като Братя Грим, Шарл Перо, Ханс Кристиан Андерсен, Шехерезада и много други, вече има. Лошата новина е, че не сте вие създатели на това заглавие. 

    Колко гениално простичко звучи само. Взимаме най-популярните и обичани от малки и големи герои, принцеси, магьосници и злодеи, пренасяме ги върху „стандартните“ настолни компоненти – зарчета, карти и бордове и ВОАЛА. Получаваме краен продукт, който без никакво съмнение ще грабне вниманието на огромна част от геймърите. Играта, за която ще ви говоря в следващите редове без никакво съмнение няма никакъв проблем да привлече вниманието върху себе си. От темата, та до безумно-изумителните-фантастични компоненти. За какво ви говоря ли ? четете смело !

Хвани ме, ако ме чуеш – Stop Thief !

От Христо Симеонов

    Почти съм сигурен, че съм ви разказвал всичко за "Restoration Games", но пък повторението, знаем, е майка на... Преди около две години култовият дизайнер Роб Давю обяви създаването на нова компания за издаване на настолни игри. Нейна цел е да връща към живот стари, класически заглавия, отдавна изчерпани от продажба и в голямата си част непознати за болшинството от млади геймъри. Идеята на мистър Давю е да бъдат преиздавани заглавия, които според него заслужават да достигнат до играещите настолни игри. "Restoration Games" подхождат изключително отговорно към продуктите си, които пристигат с вълнуваща визия и компоненти, осъвременени правила ( ако имат нужда от това ) и на изключително достъпна цена.

    До този момент от „Restoration Games“ пуснаха на пазара три игри. За първите две от тях може да откриете ревюта на блога – Downforce и Indulgence. В следващите редове ще ви споделя какво мисля за третото заглавие. Ако трябва да бъда честен, на пръв поглед това беше играта, която най-малко ме вълнуваше от всичко появило се от "Restoration Games". Какво се оказа в крайна сметка – четете, за да разберете !

Вакантно кралство – Majesty : For the Realm

от Христо Симеонов

Без никакво съмнение "Splendor" е настолна игра, която не спира да се радва на отличен прием от страна на играещите настолни игри. Вече четвърта година след дебюта на играта, тя продължава да бъде изключително популярна, играе се почти навсякъде и дори ставаме чести свидетели на турнирни прояви.

    Да си кажа правичката, не съм от най-големите фенове на "Splendor". На хартия, ренесансовата тема, събирането на „скъпоценни камъни“ ( чипове ) и инвестирането им в карти, за да реализирате точки, би трябвало да ми допадне. Липсата обаче на логични и разнообразни решения е основната причина играта да не работи за мен. Знам, че мнозина от вас няма да се съгласят с това твърдение, но всеки си има право на лош избор и няма да ви съдя.

    Когато обаче дизайнерът на "Splendor" се появява с чисто ново заглавие, няма как да пропусна възможността да му хвърля едно око. Добра причина е и пускането на лиги, сърцебиенето и високопарни фрази като, цитирам, „това е най-добрата игра за начинаещи“ - все неща, които се случиха с хора пробвали играта, просто ме задължиха да поиграя "Majesty" ( макар и въобще да не бях развълнувал от излизането й ). И смятам да ви споделя мнението си...макар че може и да не ви интересува въобще. Все пак поемам този риск и бързам да ви кажа какво мисля за Splendor 2…така де "Majesty".

Чудовищна менажерия – King of Tokyo/ King of New York : Monster Packs

от Христо Симеонов

    Определено не започвам темата както би й подхождало най-добре. Нещо повече – започвам я абсолютно наобратно. Ала игрите „King of Tokyo" и “King of New York” са толкова популярни заглавия и не смятам, че имате нужда от увертюра. Още по-малко пък от ревюта за тях. Вероятно почти не са останали геймъри у нас, които да не са се сблъсквали с поне една от двете култови „биткаджийски“ игри със зарове дело на IELLO.

Изтекли снимки от последния холивудски блокбъстър...

    Добре де, кратко интро. В „King of Tokyo/King of New York” вие влизате в ролята на гигантски чудовища, познати ни от култови филми на ужасите – Годзила, Кинг Конг, Кибер-заек ? Последният не е особено популярен извън света на играта, но ме разбрахте накъде бия. Поемата контрола над едно чудовище и целта ви е да натупате опонентите си или да причините максимални щети в града, арена на вашите разрушения, които се измерват в точки. Играчът събрал двадесет точки или успял да елиминира останалите е победител. Двете игри споделят обща „яци механика“, а това което ги различава е мястото където се развива действието, Токио или Ню Йорк...и няколко дребни, допълнителни и досадни правилца в „King of New York”, които ненужно усложниха концепцията. Иначе всичко останало си е едно и също, хвърляте зарове, тупате чудовища, трупате точки и към всичко това прибавяме великите, безумно забавни илюстрации и висококачествени компоненти, запазена марка за IELLO. Крайния резултат – сигурна рецепта за успех, превръщаща двете игри от поредицата в това, което наричаме „модерна класика“.

    В следващите редове ще ви поговоря малко за последните продукти от „King” поредицата. Бързам да ви кажа, че те попадат в графата „ ненужни допълнения“. Спряхте да четете нали (що винаги си го причинявам сам това) ? „Monster Pack” бе новата идея на IELLO да „цеди“ пари от франчайза, пускайки ни култови чудовища, по които да се зарибява феновете на играта. Звучи ви като поредния „money grab” и е. Е, сега вече се чудя защо да продължавам да пиша...

    И аз подходих с недоверие към идеята. Основна причина за това беше и факта, че в последната година IELLO тотално ме объркаха с “King of” серията. Обявиха мобилна версия на играта. Добре. Използваха го като предтекст за издаване на ново копие на оригинала, “King of Tokyo”, уж само с нов арт, но се оказа и с нови чудовища. Не е добре, защото отново се целеше портфейла на феновете на поредицата. После дойде допълнението "Power up" за "King of New York". После обявиха нови чудовища, които ще продават на дребно, за тези, които не са си купили втората версия на оригиналната игра. Та в цялата тази каша, най-накрая стигнахме и до “Monster Packs”. Аз лично се обърках. Вероятно и вие. Давайте тогава да ви кажа за какво иде реч...защото напук на всичко се оказа, че си струва.

Служител на месеца – Jamaica : The Crew

от Христо Симеонов

Всеки ден около нас се случват толкова прекрасни, неочаквани неща. Неочаквана ваканция, неочаквана печалба, неочаквана среща, неочаквана новина...а защо не и неочаквано допълнение ?

    Бях напълно изненадан преди повече от година и половина, когато разбрах за предстоящото излизане на допълнение за "Jamaica". Не веднъж съм говорил и съм ви препоръчвал тази игра. И до днес тя е една от любимите ми „gateway” игри. Игра, с чиято помощ съм запознал ужасно много хора с любимото ни хобито. Но "Jamaica" е заглавие на десет години и именно това бе причината да съм изнендан от факта, че играта щеше да получи свежа доза новостти.

    Новината за допълнението ме развулнува силно и то се превърна в най-чаканият от мен експанжън за 2017г. И след като вече успях да направя няколко игрички с новите нещица, бързам да ви кажа струвало ли си е чакането.

Клубът на Приключенците-неудачници – Magic Maze

от Христо Симеонов

Дълго време мислих, как да започна този увод. Искаше ми се да ви говоря за приключенските игри. Да ви върна още в зората на „Dungeons&Dragons”, ролеват игра, която промени света. Планувах, да ви поговоря за нейното развитие, нейните падения и възходи и небивалия интерес, на който се радва последната, пета версия на правилата.

    След това щях да премина през огромното влияние на “Dungeons&Dragons” върху фентъзи жанра като цяло – литература, кино, игри. Щях да ви поговоря и за „израждането“ или „осакатяването“ ( според мен ) на "rpg" игрите в това, което всички в сферата на настолните игри познаваме под името “dungeon crawler”. И към края да ви разкрия развитието на въпросния фентъзи-приключенски жанр и хитрите иновации, на които той е подложен, намиращи изражение и в играта, за която бях приготвил да ви говоря в последвалото ревю.

    Бях си нахвърлил предварително целия този „екшън“ план или опорни точки ако искате – и двете названия са модерни в съвременната политико-икономическа ситуация у нас. Натъкнах се обаче на един сериозен проблем – планирания увод вероятно щеше да излезе около десетина страници . Щеше да погълне цялото ревю,а заедно с него и вашето така драгоценно внимание. Затова се отказах и реших, че играта за която ще ви говоря няма нужда от увод. Дори самото и обяснение няма да бъде леко. Това е настолна игра, която трябва да се пробва, за да се разбере. И все пак, професионалната ми етика ме задължава ( пак врели-некипели... ) да ви споделя какво може да очаквате от търговския център за приключенци.

"Стъпка по стъпка", еп.19 - "Barenpark"

Годината на мечката – Barenpark

от Христо Симеонов

    Като казаха „леки, семейни настолни игри“, та цяла година. Кротко, спокойно като тих и напоителен есенен дъжд, започвайки от началото на година, буквално ни удави от заглавия в тази категория. То не бяха пици, молове за приключенци, зарове с променящи се страни, търговци на подправки, древноегипетски архитекти, изгубени градове и прочие. Толкова много теми, толкова много игри и всички обединени под един знаменател – лек, елементарен, но заразителен геймплей, който ви кара да ги играете до полуда. Започнах чак да си мечтая, за нещо по-геймърско, което поради мащаба си да слиза от рафта и да каца на игралната маса веднъж на шестмесечие...

   И в това ревю обаче ще си говорим за „семейна игра“. Понеже наскоро бе определен тазгодишния победител в престижните награда "Spiel des Jahres", реших от рано да ви запозная с бъдещия такъв – точно толкова ми хареса играта, за която ще ви говоря в следващите редове. Рядко правя толкова силни констатации още от увода на ревютата си ( защото може да загубите интерес да ги четете докрай...ако ги четете де ), но „Barenpark“ категорично заема върха на „семейните“ игри появили се от началото на годината ! И веднага ще ви кажа защо.

Перла сред вълните – Oceanos

от Христо Симеонов

    Ако мога с една дума да опиша настолните игри през изминалата 2016г. , то най-подходящата би била – семейни игри. Добре де, две думи са. От „Quadropolis“ през „Wolrd’s Fair 1893“ и „Mystic Vale“, та до „Kanagawa“ и „Kingdomino“ –  по-леките заглавията, насочени към по-лежерни геймъри преживяха истински разцвет. И ако липсваше големият, разтърсващ хит, ако липсваше новият „Каркaсон“ или “Ticket to Ride”, то на бял свят се появиха една дузина отлични настолни игри, с ясни и изчистени геймплей механики и брилянтно визуално оформление.

    Бързам в първите дни на новата година да ви представя още една от игрите от тази силна „семейна линия“ на 2016г. “Oceanos” на родна почва като че остана малко встрани. За нея се говори рядко, а още по-рядко може да видите да се играе някъде. В опит да променим тази тенденция, нека си поговорим за “Oceanos”.