Плодородна земя - Ishtar : Gardens of Babylon

    Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат като ревюър на настолни игри е да пишеш ревю за игра на популярен дизайнер. Защото не е нужно да навлизаш в разни невъзможни комбинации от исторически данни, географски понятия, статистически препратки, подредбата на съзвездията по нощното небе и да демонстриращ никак не лошата ти обща култура само и само, за да привлечеш вниманието на читателя към писменото ти отроче. Нужно е само да споменеш едно име.

    В днешното ревю и аз съм благословен с тази най-блаженна от блаженните награди, можещи да споходят един ревюър. Без повече да увъртам – ще ви говоря за новата игра на мосю Бруно Катала. И вие ще четете, защо няма как да не сте заинтересовани от новото заглавие на един от най-великите дизайнери на нашето време. Както казват мойте англоговорящи братя по перо – "уин-уин сичуейшън" ( без „самтайм люн“ ).

Чудовищна менажерия – King of Tokyo/ King of New York : Monster Packs

от Христо Симеонов

    Определено не започвам темата както би й подхождало най-добре. Нещо повече – започвам я абсолютно наобратно. Ала игрите „King of Tokyo" и “King of New York” са толкова популярни заглавия и не смятам, че имате нужда от увертюра. Още по-малко пък от ревюта за тях. Вероятно почти не са останали геймъри у нас, които да не са се сблъсквали с поне една от двете култови „биткаджийски“ игри със зарове дело на IELLO.

Изтекли снимки от последния холивудски блокбъстър...

    Добре де, кратко интро. В „King of Tokyo/King of New York” вие влизате в ролята на гигантски чудовища, познати ни от култови филми на ужасите – Годзила, Кинг Конг, Кибер-заек ? Последният не е особено популярен извън света на играта, но ме разбрахте накъде бия. Поемата контрола над едно чудовище и целта ви е да натупате опонентите си или да причините максимални щети в града, арена на вашите разрушения, които се измерват в точки. Играчът събрал двадесет точки или успял да елиминира останалите е победител. Двете игри споделят обща „яци механика“, а това което ги различава е мястото където се развива действието, Токио или Ню Йорк...и няколко дребни, допълнителни и досадни правилца в „King of New York”, които ненужно усложниха концепцията. Иначе всичко останало си е едно и също, хвърляте зарове, тупате чудовища, трупате точки и към всичко това прибавяме великите, безумно забавни илюстрации и висококачествени компоненти, запазена марка за IELLO. Крайния резултат – сигурна рецепта за успех, превръщаща двете игри от поредицата в това, което наричаме „модерна класика“.

    В следващите редове ще ви поговоря малко за последните продукти от „King” поредицата. Бързам да ви кажа, че те попадат в графата „ ненужни допълнения“. Спряхте да четете нали (що винаги си го причинявам сам това) ? „Monster Pack” бе новата идея на IELLO да „цеди“ пари от франчайза, пускайки ни култови чудовища, по които да се зарибява феновете на играта. Звучи ви като поредния „money grab” и е. Е, сега вече се чудя защо да продължавам да пиша...

    И аз подходих с недоверие към идеята. Основна причина за това беше и факта, че в последната година IELLO тотално ме объркаха с “King of” серията. Обявиха мобилна версия на играта. Добре. Използваха го като предтекст за издаване на ново копие на оригинала, “King of Tokyo”, уж само с нов арт, но се оказа и с нови чудовища. Не е добре, защото отново се целеше портфейла на феновете на поредицата. После дойде допълнението "Power up" за "King of New York". После обявиха нови чудовища, които ще продават на дребно, за тези, които не са си купили втората версия на оригиналната игра. Та в цялата тази каша, най-накрая стигнахме и до “Monster Packs”. Аз лично се обърках. Вероятно и вие. Давайте тогава да ви кажа за какво иде реч...защото напук на всичко се оказа, че си струва.

Божествените шампиони – Arena : For the Gods

от Христо Симеонов

    Само преди седмица ви говорих за биткаджийка игра. В "Gekido" поемахме контрол над симпатичен робот, опитвайки се да бъде последния оцелял в меле, изпълнено с много огънати ламарини и разлято машинно масло. Днес оставаме в същия жанр, облягаме се на почти същите механики и получаваме почти същата игра...Но само почти.

    "IELLO" явно си обича биткаджийските игри. След като нестихващия успех на "King of Tokyo" бе продължен с няколко експанжъна, своеобразно "stand-alone" допълнение ( "King of New York" ), дигитална версия и чисто ново, преработено второ издание, явно от компанията имат какво още да ни предложат в жанра на игрите вдъхновени от гладиаторските битки от древността. Без повече излишни приказки, нека ви разкрия какво ви очаква на "Арената".

Блиц архитектура - Pyramids

от Христо Симеонов

    ...2017г. – годината на филърите ! Едва ли има по-правилно и точно определение за това цунами от леки и пристрастяващи настолни игри, което ни заля от януари насам. А най-хубавото в цялата история е, че нямаш дори и едно слабо заглавие сред тези игри...

    Упс, „магията“ на Word – сбъркан абзац, в грешна статия. И в грешен месец. До края на годината и до реализирането на „Традиционното годишно обобщение  – Състоянието на борда ( State of the Board )”, остават цели три месеца. И толкова много напиращи към рафтовете ви и тропащи по игралните ви маси настолни изкушения. Нека да успокоя и любителите на тежки стратегически игри – най-доброто за вас предстои.

Въпреки всичко казано в горния абзац - ще си говорим за поредния филър. Едва ли имам шанс до го скрия от вас ( то с такова заглавие ) – в днешното ревю ще си говорим за игра с древноегипетска тематика. Тези от вас, които ме познават или са попадали на мойте ревюта знаят, че съм болезнено вманиачен по исторически тематики в настолните игри. Именно това бе и причината с нетърпение да посегна към „Pyramids“. Какво обаче открих в кутията – бързам да ви кажа в следващите редове.

Перла сред вълните – Oceanos

от Христо Симеонов

    Ако мога с една дума да опиша настолните игри през изминалата 2016г. , то най-подходящата би била – семейни игри. Добре де, две думи са. От „Quadropolis“ през „Wolrd’s Fair 1893“ и „Mystic Vale“, та до „Kanagawa“ и „Kingdomino“ –  по-леките заглавията, насочени към по-лежерни геймъри преживяха истински разцвет. И ако липсваше големият, разтърсващ хит, ако липсваше новият „Каркaсон“ или “Ticket to Ride”, то на бял свят се появиха една дузина отлични настолни игри, с ясни и изчистени геймплей механики и брилянтно визуално оформление.

    Бързам в първите дни на новата година да ви представя още една от игрите от тази силна „семейна линия“ на 2016г. “Oceanos” на родна почва като че остана малко встрани. За нея се говори рядко, а още по-рядко може да видите да се играе някъде. В опит да променим тази тенденция, нека си поговорим за “Oceanos”.