от Христо Симеонов
...2017г. – годината на филърите ! Едва ли има по-правилно и точно
определение за това цунами от леки и пристрастяващи настолни игри, което ни
заля от януари насам. А най-хубавото в цялата история е, че нямаш дори и едно
слабо заглавие сред тези игри...
Упс, „магията“ на Word – сбъркан абзац,
в грешна статия. И в грешен месец. До края на годината и до реализирането на „Традиционното
годишно обобщение – Състоянието на борда
( State of the Board )”, остават цели
три месеца. И толкова много напиращи към рафтовете ви и тропащи по игралните ви
маси настолни изкушения. Нека да успокоя и любителите на тежки стратегически
игри – най-доброто за вас предстои.
Въпреки всичко казано в горния абзац - ще си говорим за поредния филър. Едва ли имам шанс до го скрия от вас ( то с такова
заглавие ) – в днешното ревю ще си говорим за игра с древноегипетска тематика.
Тези от вас, които ме познават или са попадали на мойте ревюта знаят, че съм
болезнено вманиачен по исторически тематики в настолните игри. Именно това бе и
причината с нетърпение да посегна към „Pyramids“. Какво обаче открих в кутията – бързам да
ви кажа в следващите редове.
Скъпи архитекте, построи ми гробница
„Pyramids“ е настолна игра с карти за двама до петима играчи. На
всички вас, сериозно хлътналите в хобито, веднага ще направи впечатление
дизайнерското дуо зад играта – Матю Дънстън и Брет Джилбърт, хората зад
разкошната “Elysium”. Издатели пък са гигантите от “IELLO”.
В „Pyramids“ играчите влизат в ролята на
древноегипетски архитекти, натоварени s нелеката задача да издигнат внушителни монументи в прослава на лидери си. Пред вас се поставя амбициозната задача,
опирайки се на могъществото и мъдростта на боговете, да изградите пирамиди,
обелиски и гробници.
Съвсем искрено ще ви споделя, че след първоначалното вълнение, темата в „Pyramids“ ме разочарова. Пак строим египетски
монументи, пак сме архитекти – в колко игри ще се повтаря това ? Не може ли да
посетим Древен Египет и да се занимаваме с нещо друго ? Това питане беше към
вас, скъпи дизайнери.
Затова и ще оставя темата да отлежи, в
някое тъмно, влажно и непроветливо място, пък може и да размисля за
нея и направо ще се насоча към механиките. Много пъти съм ви споделял, че темата не е
най-важното в една настолна игра. Тогава когато имаме хитри, иновативни,
достъпни и пристрастяващи геймплей механики, то спокойно можем да си затворим
очите за нея. Да обобщим все пак – в „Pyramids“ всеки играч строй по една пирамида, гробница и обеликс,
като се стреми да отбелижи най-много точки след десет игрови хода.
Каквото наредят боговете
Божествените плочки |
Както вероятно се досещате, „Pyramids“ е малка
както като размер и така и като съдържание игра. Основното в комплекта са сто и
пет карти обозначени като „конструкции“. Именно с тяхна помощ ще строите
внушителните монументи. Тестето с карти „Конструкции“ включва еднообразно
изглеждащи карти, с изображение на връх на пирамида и три разноцветни "камъка" под нея. Представете си, че въпросните са различни строителни материали –
белите камъни са мрамор, черните - базалт, червените - гранит, зелени... Ох, пак се
отплеснах...Просто толкова много ми се иска да мога да се потопя в някаква тема в „Pyramids“. Забравете
последните два реда – имате карти с шарени „камъни“ по тях. Това е
достатъчно.
В началото бе архитектурата.... |
В центъра на игралното поле, в
зависимост от броя на играчите се поставят „божествени плочки“ номерирани от
едно до пет. Всяка от тях носите името на един от древноегипетските богове.
Всеки ход в играта започва с избор на плочка. Изборът определя реда на
играчите, а също така и какво могат да построят. Последното е обозначено
посредством символи върху плочките, а може логически да го изведете и от
илюстрацията – дали има изобразена само пирамида, пирамида и обелиск, пирамида
и гробница или и трите монумента заедно. По-високо номерираните плочки ви
позволяват да строите в повече монументи.
Всеки ход в „Pyramids“ протича през
четири фази, като първата от тях, както стана дума, е избора на „божествена
плочка“. След което се теглят карти от тестето с „конструкции“ и се формират по
двойки, като броят на последните е толкова колкото са играчите. Играчите,
следвайки реда определен от „божествените плочки“, си избират една двойка карти
и веднага ги „построяват“ в собствените си монументи, спазвайки условието къде
могат да строят. В края на хода може да запазите само една карта „конструкции“
в ръката си, като всички над този лимит „изчиствате“ извън игра.
Пазарът за карти |
Вероятно ви стана ясно, че основната дилема в „Pyramids“ е следната – искате хем да сте първи при избора на карти „конструкции“, хем да
може да строите в повече от един монумент, защото иначе придобитите карти
отиват на вятъра. Най-логично е, да гоните "златната среда", като правенето на
компромиси е неизбежно. Така в „Pyramids“ ще редувате „слаби“ ходове и такива, в които ще може да
„избухнете“ с нещо стойностно.
Играта продължава десет рунда, което се
отбелязва с нарастването на вашата пирамида. Поставянето на карта в пирамидата
е задължитено, като тя се състои от долно ниво от четири карти, второ ниво от
три, трето от две и връх от една. Станаха десет,нали ? Картите се припокриват когато
ги поставяте една върху друга създавайки много як визуален ефект. Крайния
резултат е една радваща окото шаренийка. Обелиска строите отново припокривайки
карти една върху друга, само че в колона. А гробницата – там просто обръщате
карти с лицето надолу пред вас.
Завършената пирамида определено грабва окото |
Дотук добре – без да е особено
оригинална, „Pyramids“ разчита на геймплей
механика, която е простичка, зарибяваща и вероятно ще открие достатъчно
аудитория. Защо обаче ги правите всички тия манипулации ? Нека извикаме всички,
заедно – ЗА ТОЧКИ !
Помните онези „камъни“ за които
ви разправях в началото. Втория геймплей аспект в „Pyramids“
е set collection / събиране на колекции. Стремите се да групирате в
определен ред камъните по вашите монументи. В края на играта всеки монумент се
точкува самостоятелно, следвайки свой собствени правила. И тук си придърпайте
стол, седнете, слушайте внимателно и си записвайте. За да разберете системата
за точкуване в „Pyramids“ ще ви е нужно предварително
обяснение, две-три игри зад гърба и поне едно висше образование ( ако е
в областта на математиката сте с предимство ).
И обелиска си има чар... |
Дизайнерското дуо зад играта
буквално е събрало от кол и въже де що има механика за точкуване. Имаме
точкуване за последователно нареди камъни от един цвят ; точкуване за наличието
на доминиращ цвят ; точкуване за всеки цвят камъни ; точкуване за мнозинство
във всеки цвят камъни. Ох, обърках се и аз. Иде ми чак да спра да пиша повече и
да отида да си прочета пак как се точкува в „Pyramids“. Размишлявайки върху тази
сбирщина от механики смятам, че стигнах до процеса на работа на дизайнерите
върху играта :
- - Хей, Матю.
- - Да, Брет ?
- - Абе, какво ще стане ако вземем всички варииации на set
collection точкуване и ги натикаме в една игра ?
- - Ей, това е яка идея, Брет !
- - Ама какъв ще е геймплея, Матю ?
- - Ти това не го мисли – редим там някакви карти.
- - Ех, че го измисли – редим карти. И темата викам да е
Древен Египет, защото там хората няколко века са редили разни работи едни върху
други.
- - Боже каква свежа идея – правим го !
Без scoring pad сте загубени |
"Pyramids“ е като училище за „Механики в точкуване на настолните игри“. Кое му е лошото на това, вероятно ще кажете вие. Играта има толкова прост и елементарен геймплей, а това точкуване само я затормозява. И стой някакв не на място при толкова елементарен геймплей. Опитва се да придаде повече тежест на играта, което освен, че е невъзможно е и ненужно. От цялата работа „Pyramids“ не става по-добра игра. Но сериозно може да постави на изпитания желанието ви да я играете отново.
Монументи без
душа
„Pyramids“ е игра, която несъмнено има свойте достойства. Доброто визуално оформление, елементарните геймплей механики и чудесна опаковка са доказателство за това. Играта обаче няма никакъв дух. Въпреки шаренийката по картите, всичко е толкова сиво и монотонно. Определено „Pyramids“ ме разочарова. Очаквах доста повече, на база на дизайнерите на играта и интересната тема. А на фона на няколкото изключителни филъри, които се появиха на пазара в последните месеци, играта губи всякакъв шанс да се нареди до харесваните от мен заглавия. „Pyramids“ не е лоша игра и вероятно на мнозина от вас ще се хареса. Но скучния геймплей и ненужно сложното точкуване я превръщат в не точно „моята чаша с чай“. Изхождайки от личното си мнение, няма да ви препоръчам „Pyramids“. Навън има много по-добри заглавия, насочени към този тип аудитория – открийте тях !
Оценка :
Визуално оформление : 4.5 / 6
Геймплей : 3 / 6
Преиграваемост : 3 / 6
Крайна оценка : 3.5 / 6
Тонове настолни игри и аксесоари може да откриете при нашите авери от ozone.bg
Цъкни ме !!! |
е
Няма коментари:
Публикуване на коментар