Блиц архитектура - Pyramids

от Христо Симеонов

    ...2017г. – годината на филърите ! Едва ли има по-правилно и точно определение за това цунами от леки и пристрастяващи настолни игри, което ни заля от януари насам. А най-хубавото в цялата история е, че нямаш дори и едно слабо заглавие сред тези игри...

    Упс, „магията“ на Word – сбъркан абзац, в грешна статия. И в грешен месец. До края на годината и до реализирането на „Традиционното годишно обобщение  – Състоянието на борда ( State of the Board )”, остават цели три месеца. И толкова много напиращи към рафтовете ви и тропащи по игралните ви маси настолни изкушения. Нека да успокоя и любителите на тежки стратегически игри – най-доброто за вас предстои.

Въпреки всичко казано в горния абзац - ще си говорим за поредния филър. Едва ли имам шанс до го скрия от вас ( то с такова заглавие ) – в днешното ревю ще си говорим за игра с древноегипетска тематика. Тези от вас, които ме познават или са попадали на мойте ревюта знаят, че съм болезнено вманиачен по исторически тематики в настолните игри. Именно това бе и причината с нетърпение да посегна към „Pyramids“. Какво обаче открих в кутията – бързам да ви кажа в следващите редове.

Наръчник за божественост – Elysium

от Христо Симеонов

    Когато преди точно две години „Elysium“ се появи на пазара, я подминах без да се замисля. Ако към днешна дата ме питате "защо"...ще ми бъде трудно да ви отговоря. Дали ме отблъсна прекалената, гъста като митично овче руно символика по картите или пък абстрактната система за придобиването им, не съм напълно сигурен. Тогава си позволих да оставя на заден план „Elysium“ с идеята, че все някога ще й дойде времето. И понеже сме на божествена тема, тъкмо тук е мястото за един цитат : „човек предполага, Бог разполага“.

    „Elysium“ изчезна от магазините за настолни игри като парична помощ в джобовете на гръцкото правителство. По мое скромно наблюдение, играта бе налична няколко седмици, след което излезе в траен „out of print”. Нямаше я буквално никъде, а всяко копие, което се появяваше в магазините „втора ръка“ беше разграбвано светкавично бързо, като качествен гръцки зехтин на промоция в хипермаркет. Ако знаете колко само съжалявах, че бях решил да отложа срещата си с „Elysium“. Но ако тряба да перифразирам една популярна личност в хобито : добрите игри са обречени да получат ново издаване.

    И така, точно две години след официалната си премиера и аз най-накрая се докопах до свое копие на „Elysium“, подобно на Одисей до неговата  Итака. Знам, че почнах да ви досаждам с тези гръцки сравнения. Не ви обещавам, че ще спра с тях в следващите редове. Обещавам ви обаче да ви кажа струваше ли си да копнея толкова по „Elysium“.