Джобно човечество – Age of Civilization

    Добре дошли в любимата ми рубрика ! Мястото където ви давам ненужни съвети ! Магическата локация, където въображението ми работи най-силно и...основно за мене си. Щях да добавя, че това със съветите е ново поприще за мен, но после се сетих, че всъщност списвам блог за ревюта на настолни игри от четири години и някак не върви да ви лъжа. А ненужният ми съвет за днес е по повод на това „Как да успеете в платформата за финансиране „Кикстартър“ ?“. Слушайте внимателно. Има два начина. Не е нужно да гледате видео влогове или пък да четете статии на доказани дизайнери и хора от хобита. Много е простичко.

    Първият способ включва създаването на настолна игра включваща толкова много ненужна пластмаса под формата на фигурки, токени, кутии и маркери, че да е напълно достатъчно самостоятелно да замърсите Тихия океан за хиляда години напред. Относно качествата на играта – нямат никакво значение, щом има фигурки ! Вторият способ е диагонално противоположен и включва създаването на толкова малка, миниатюрна, лилипутска, микроскопична игра, която не просто може да носите навсякъде с вас, а преди всяка игрова сесия трябва да организирате детективско разследване за точната й локация по джобовете на дънките ви. Относно качествата  й – обичайно много по-внушителни от размерите й.

    Надявам се, това да е достатъчно за този увод. Разбрахте, че давам ненужни съвети и че ще ви говоря за финансирана през „Кикстартър“ игра. От кой ли вид ще бъде тя ? Естествено, че от микрогеймикус  ( нова дума, пфу ).

Първенството на личността - Hadara

    Късна петъчна вечер. Прибирам се от работа и в главата ми се гони въпроса : "Какви ревюта да подготвя за следващата седмица ?". Оглеждам се на рафта с „настолните игри, за който не успях да ви говоря през 2019г.“ и погледът ми се спира на „Hadara”. Веднага в съзнанието ми изниква друго име – "Emara". На пръв поглед е безсмислена рима. На второ четене обаче между двете думи има нещо общо – един дизайнер.

    „Hadara” e новото заглавие на дизайнерът на „Crown of Emara”. И докато неговият дебют ни разказваше за измислено фентъзи кралство, то този път се връщаме обратно в нашата си мила, земна действителност. „Хадара“ означава цивилизация и култура на арабски. Досещате се накъде отиват нещата нали ? Поредната „цивилизационна игра“ може би...или не съвсем.

Нацията на мигрантите - Villagers

    За настолните игри през отминалата 2019г. вероятно могат да се сложат много епитети Скучна. Вълнуваща. Пълна със стотици разточителни заглавия, които приковаха вниманието ни, но и поставиха на истинско изпитание портфейлите ни. Годината, която видя тоталната хегемония на леките семейни игри, ала и завръщането на „тежките", „евро“ заглавия. За мен обаче 2019г. заслужава и още едно определение – годината на „цивилизационно-подобните игри“.

    Ще си кажете : "Ицо, и тая година ли я почваш с някакви измислени думички ?". Ами нямаше как инак да ви опиша цялата плеяда от заглавия, които дойдоха с обещанието да бъдат „игра, в която създавате своя цивилизация“. Безспорно това гръмко определение звучеше много апетитно и изигра своята отлична роля като добре преценен рекламен трик.

    В следващите редове ще ви представя още една такава игра. Идваща в отвратителна, непрактична и неудобна опаковка и носеща име близко до това на популярна музикална банда от 80-те година на миналия век, това заглавия някак успя да привлечение не малко внимание върху себе си. Може би пък все пак играта е добра ? Четете, за да разберете !

Дивата Америка - PARKS

    С бурното развитие на настолните игри в последните години и превръщането им в световен феномен, беше някак логично и тематичните устои, на които всяка от тях почива, да претърпят драстично обогатяване с цел разкриване на нови хоризонти в достигането на все повече нова и нова аудитория. И тази година повече от всякога това си личи по няколко от най-нашумелите заглавия.

    Как ви се струва следната тема : вие сте туристи, които се надпреварват да посетят първи различните национални паркове на Съдинените американски щати…естествено за точки. Вероятно съм заинтригувал едва малцина от вас. Ала не бързайте с лека ръка да затваряте това ревю. Защото има какво да откриете в него и е много вероятно да останете доста изненадани.

Гостуване на север – Imperial Settlers : Empires of the North

    Когато видите това ревю, вероятно първата ви реакция ще бъде : „Пак ли“. Ами да...пак. Защото 2019г. се очертава като годината на „Imperial Settlers”. Супер – сладурската – успешна игра с карти на Игнаси Тчевичек и "Portal Games" преживява своеобразен ренесанс в последните няколко месеца и смело оглавява разнообразни геймърски класации. Естествено, това нямаше как да бъде възможно без появата на няколко нови версии на играта. С вариацията попадаща в особено популярния напоследък „roll&write” жанр ви запознах само преди няколко месеца ( ревю ), а в следващите редове ще ви представя и новото, напълно самостоятелно заглавие във вселената на „Imperial Settlers“.

    За моя голяма, голяма радост ( и изненада ) цялата поредица се радва на доста добра популярност и по нашите географски ширини. Затова и това ревю ще е малко по-специално. Всъщност, това ще бъде първото, уникално, невиждано и нечувано до този момент „двойно ревю“, което ще може да откриете на страниците на BoarD Delights ! 
Добре де. Намалявам малко патоса. След като вече не е на МАХ ( „Х“ да се чете като „Х“ в хляб ) трябва да ви кажа и какво да очаквате. В общи линии поканих Иван ( известен и като Arteglam )  да напишем заедно ревю на “Imperial Settlers : Empires of the North“, като всеки изложи мненито си за играта под формата на нещата направили му най-голямо впечатление. Ванката също като мен е огромен фен на базовата игра. И на двамата ни допадна и „roll&write“ версията ( на мен повече заради соловия вариант). Да видим сега какви присъди ще дадем за новото отроче в серията.

Res Magicae Lehman - Res Arcana

    Настолните игри, макар и намирайки се в своята „Златна епоха“, далеч не са ново хоби и в тях отдавна има установени както жанрове и похвати, така и забележителни дизайнери, дали ни редица вълнуващи заглавия. Когато пиша за нова игра на автор от подобен, „култов“ калибър в любимото хоби, няма нужда да се опитвам да ви омайвам със специален увод.

    Защото в следващите редове ще ви разкажа малко повече за новото заглавие на Томас Леман. Икономист, програмист и писател, днес той е едно от най-уважаваните имена в хобито, дизайнер на десетки заглавия, сред които без никакво съмнение изпъква поредицата “Race for the Galaxy”. Последната е култова серия от игри, в основата на които е залегнала състезателната идея за трупане на точки, докато колонизирате звездите. През годините поредицата претърпя няколко различни метаморфози под формата на самостоятелни заглавия, като винаги основната движеща сила зад тяхното излизане бе опростяване на правилата/формулата на играта.

   Тези от вас, които следят редовно моят блог знаят, че съм огромен фен на цялата „Race for the Galaxy” сага ( номер едно, според мен, е "Roll for the Galaxy" ), както и на дизайните дело на Том Леман. Именно затова чаках с нетърпение излизането на новото му заглавие и му посветих доста време ( няколко месеца ), преди да напиша това ревю и да споделя мнението си за играта с вас, скъпи читатели.

Полета на "Ангелът" – Black Angel

    Краят на септември. С настъпването на астрономическата есен идва време да извадим якетата и чадърите от гардероба, да си набавим чифт непромокаеми обувки и да се запасим с повечко витамини. Ала отвъд споровете "за или против" Хелоуин, купчините окапали листа и аромата на печени чушки и "царска" туршия – за нас, настолните геймъри, идва най-вълнуващото време през годината. Есента е времето, когато на пазара се появяват най-очакваните заглавия, отдавна пленили умовете на геймърите, потривали нетърпеливо ръце месеци наред да се докопат до тях.

    Честта да открие своеобразния парад на „Tоп заглавията за 2019г“ в блога "BoarD Delights" се падна на „Black Angel”. Няма да скрия от вас, че отдавна следя всичко случващо се около играта и нямах търпение да я пробвам. Основна причина за това е дизайнерския екип зад заглавието и предполагаемите приликите ( поне на първо ) четене, между нея и няколко класически вече настолни заглавия. Е, успях да пробвам „Ангела“ ( за което искам да благодаря на Милен Сотиров – мой човек, голЕм си ) и в следващите редове ще ви разкажа дали огромните ми очаквания се опрадаха.

През дверите на Посейдон – Underwater Cities

    Смятам да започна това ревю с иконичната ( и по холивудски ) реплика : „Kът дъ крап !“/ Cut the Crap! /. Всъщност не знам колко е иконична и не смятам да ви я превеждам буквално на кирилица, че отиде и детската аудитория ( то пък все едно има аудитория... ). Но в най-общи линии ви казвам следното : знам защо сте тук и нямам никаква идея да ви губя времето с кухи уводи.

    “Underwater Cities” ли е новият “Terraforming Mars” ? ; “Underwater Cities” по-добра ли е от “Terraforming Mars”? ; Ама чух, че била много сложна “Underwater Cities” и няма да я превеждат на български, пък Марс го преведоха и е лесен? ; Има ли смисъл въобще да играя “Underwater Cities”, когато имам Марса ? ; Те не са ли от един дизайнер, смисъл, като продължения едно на друго ?

    Въпроси, въпроси и пак въпроси вече толкова месеци. Ако не бях про-ревюър (къде ти,бре) вероятно щях да се поддам на масовата истерия и паника, да изпадна в детайлни сравнения и парализиращи анализи. За щастие нямам намерение да го правя ( не ми се пише толкова ). Имам намерение обаче да отговоря на част от въпросите ви и в следващите редове да се аргументирам, защо ще започна това ревю с още една епохална фраза : „и двете, дядо попе !“

Заселниците на "Everdell"

Измина един месец от последното ми ревю за игра, така че е време да Ви разкажа за един приказна земя, обитавана от чудновати животинки. Въпреки успешната си Кикстартър кампания и множеството номинации в гийка, Everdell не получи заслуженото, според мен, в нашата мила родина. Освен хората, с които съм я играл, всички други попитани не бяха особено очаровани, което ме    изненада.

    "Everdell" е по-скоро картова игра с игрален борд за максимум четирима играчи, която миксира в себе си по-доста успешен начин две добре познати механики в настолните игри – "worker placement" и "tableau building". Влизате в ролята на нещо като лидер на симпатични животинки, които се опитват да се заселят в приказната долина Евърдел, като за целта събирате ресурси и строите сгради. Голяма част от людете в boardgamegeek са дали висок резултат на играта, като са я определили най-вече като семейна (16-то място), което за мен е леко изненадващо. Издатели са Starling Games ("Archmage", "Alien Frontiers"), а дизайнер James A. Wilson.

...И с разперени крилца - Wingspan

  

В началото си мислех да оставя това ревю почти без увод. Защото не е нужно да ви въвеждам към най-желаната игра на пазара в момента, към заглавието, по което всички са полудели. Но като се замисля, последното важи само за момента на писането на това ревю.

Към средата на месец март 2019г., когато пиша тези редове целият настолен свят е полудял по "Wingspan". Основна причина за това са както репутацията на издателите и интригуващите механики и тема, така и бързото изчерпване на играта, проблеми с доставката й, странни промени в крайната цена и прочие други фактори, за които ще споделя в краят на това ревю.

Или пък може и да не споделя, защото функцията на ревюто е да ви разкаже какво мисля за геймплея на "Wingspan", а не са цялата спекула около рекламирането и продажбата й. Тях може да оставя на други, по-запознати в материята от мен. Затова нека си говорим за играта, пък вие преценете струва ли си чакането, парите и истерията.

Първи поглед : „Imnia“ – наслада за всички геймърски сетива !

    Настолен град 2019 мина и замина. Който го посети, знае колко вълнуващо бе всичко на фестивала. И докато вълнението все още ни държи, не ни остава нищо друго освен да си спомняме за всички положителни емоции и да започнем да отброяваме дните до Настолен град 2020. А вие, които още не сте посещавали фестивала...не знам какво чакате и още от сега си отбележете датите 23-ти и 24-ти февруари 2020г. !

Testing, testing - със Стефан и Ана Мария

    Програмата на тазгодишният фестивал беше изключително вълнуваща и предлагаше много интересни събития, турнири и демонстрации. Както се казва – за всекиго по нещичко ! Без никакво съмнение най-голямото събитие бе представянето на "Imnia". С риск да не се съгласите с мен ( за което може да ми драснете коментарче под тази статия ), но това е първата демонстрация от този калибър в България. Защото "Imnia" се очертава като един от най – горещите хитове на 2019г. (справка BGG), а игра генерирала толкова много предварително вълнение около себе си никога не е била представяна у нас. Още една червена точка за организаторите на "Настолен град", която без никакво съмнение издига фестивала на друго ниво.

    Екипът на "Imnia", начело с нейният дизайнер, демонстрираха играта и в двата фестивални дни, при изключително засилен интерес. Аз лично имах възможност да поиграя някъде около час, като не можахме да завършим игровата сесия, заради другите ми ангажименти на фестивала. Въпреки това обаче видях достъчно, за да се опитам да сглобя за вас едно превю, което ще ви запознае набързо с основните неща в "Imnia". И преди да потънем в геймплея на играта, трябва да ви кажа, че тя ме остави замислен, без думи (защо не се правят подобни заглавия у нас ?) и без съмнение е едно от най-интересните и вълнуващи заглавия, който съм играл в последно време.

Безкраен Космос от възможности – Space Base

От Христо Симеонов

     В началото бе космическата тема. Окей...знаете, че ми е слабост. Ако трябва да избирам между две игри, в 95% от случайте ще предпочета тази с научно фантастична тема пред другата...каквата и да я другата. Казвам 95%, защото има и някой изключения ( "Mage Knight", "Clank!" и т.н. ).

    А после дойде името. Казвам ви честно – това е най-скучното заглавие на настолна игра, което видях тази година. Все едно от „AEG“ са спечелили конкурс по темата - Световен приз за наименование, което да ви развълнува най-малко. “Space Base“ е...освен, че се римува с една дузина неща, не зчучи никак, ама никак интригуващо.

     И точно когато бях се отказал от играта, си позволих да задълбая в механиките на “Space Base”. „Engine building” ( строене на „двигател“ ), “Tableаu Building” ( строене на „табло“ ) с карти и зарове. Прочетете го няколко пъти. И отзад напред звучи добре, нали ? Ако някога сте попадали на блога ми и сте хвърляли дори и един поглед върху ревютата ми, знаете много добре, че това са любимите ми жанрове. Ако пък не знаехте – добре дошли в моят свят ! Когато видя въпросните механики в една настолна игра, винаги си приготвям пакетче кърпички, защото опасността да ми потекат лигите е обезателна. Пък не върви да изцапам борда или картите...Добре де. Спирам с този глупав и наивно опитващ се да е забавен опит за увод. Само една вметка - за тези от вас, които не са запознати с "engine/tableau" жанра ще кажа с две думи : подреждате карти/плочки пред вас, след което се опитвате да ги активирате по най-успешния ( точки ) за вас начин. Та посягайки към “Space Base”, тя определено изглеждаше като Ултимативната "Ицо игра“. Дали се оказа така обаче, ще ви кажа в следващите редове.

Корпорация “Шантави джаджи” – Gizmos

от Христо Симеонов

"Gizmos"  вероятно ви звучи като сложен термин от астрономията. Например, някакъв вид небесни тела или особени черни дупки. Определено си е нещо космическо.  И като казвам космическо – защо да не е нещо божествено ? От пантеона на някоя забравена религия : „Великия Gizmos ще отвори врати пред най-чистите души". Малко прекалено мистично си стана. Може би пък, като се замислите, "gizmos" звучи и като порода малки, пухкави кученца. Което ме навежда на мисълта, че това може и да е наименование за дребни и зли далечни братовчеди на леприконите, които се спотайват под леглото ви и дебнат неволно да пуснете краченце извън защитнито поле на одеялото си.

    Специално за вас, скъпи приятели, да, точно за вас - малцината, които ще прочетат това ревю, си направих труда и проверих какво означава думата "gizmos". Въздесъщият Бог на преводачите ( Гугъл Транслейт ) ми я обясни като „джаджа, уред и то такъв, чието име назоваващия го не знае или не може да си спомни“. След като разплетохме тази загадка, вероятно мнозина от вас ще се запитат : защо бе толкова важно ? Защото, драги, името на една настолна игра е неразделна част от крайния продукт. За страшно много хора името „Gizmos” ще звучи като отнесена абстрактна игра, в която местите лъскави кубчета. И така тези геймъри ще пропуснат една повече от отлична настолна игра с доста интригуващата тема въртяща се около изобретяването на разни джаджи. Която игра всъщност си е доста абстрактна...и прави всичко възможно да ви отблъсне от вълнуващата си тема. Взех да се обърквам в собствените си писания – давайте да минаваме по същество !

Войната на хартиените крале – Paper Tales

от Христо Симеонов

Нали знаете какво казват за добрите идеи...всъщност казват доста неща. Като например : "когато едно нещо работи, по-добре не го пипай". Или „добрите идеи са вечни“. А когато някой сгафи и „крадне“ идва успокоението „то всичко оригинално е вече измислено“. Много мъдростти, за много разлини ситуации - богата работа е народната мисъл !

    Разказвам ви всичко това, защото в следващите редове ще ви представя игра, която без никакъв свян взима една добра и изключително популярна идея в настолните игри и я развива по свой собствен начин. Не, не ви говоря за плагиатство, а само за доброто, старо вдъхновение. Което между другото може да осени и вас докато четете тези редове и да ви направи горди автори на някоя нова идея...дори и рециклирана такава.

Тайнствените артефакти – Alien Artifacts

от Христо Симеонов

    За да разберете правилно емоцията, която предизвика „Alien Artifacts” в мен, емоция, която ще се опитам да представя в следващите редове, трябва да се върнем една година назад. Точно преди дванадесет месеца обявих, че това ще бъде най-чаканата за мен настолна игра през 2017г. 

Причините за това се кореняха в темата й, прозхода й и очакваните механики.

    За да разберете пък защо изброените по-горе причини  ме вълнуват толкова, то трябва да се върнем около шест или седем години назад във времето. Назад до момента, в който открих за първи път "tableau building" жанра. Трудно ми е да ви дам логичен и пълнокръвен превод на този термин, затова ще се опитам да го обясня нагледно. Това са всички тези игри, в които първоначално събирате ( закупувайки ) карти или плочки, поставяйки ги на масата пред себе си, в своя персонална зона, а след това ги активирате, посредством действия, в разнообразни комбинации, за да генерирате точки. Този жанр още е известен и като "engine building" / създаване на „мотор“ /, защото основната ви цел в тези игри е именно създаването на най-оптимизираната „машина“ за генериране на максимален брой точки.

    Сред представителите на този жанр, за които съм говорил неведнъж се открояват имената на игри като "Race for the Galaxy", "Deus", "Terraforming Mars", "Elysium" и много други. Особено място в сърцето ми заемат двата двата продукта в жанра, дело на поляците от "Portal" – "51^st State" и "Imperial Settlers".

    Именно с такава визитка се изправи пред мен обекта на това ревю – поредната "табло билдинг" игра, дето на "Portal", този път обаче с космическа тема ( любимо ! ) и с амбицията да бъде „4Х игра с карти за под един час игрово време“. Вече разбирате, защо бях толкова въодушевен от "Alien Artifacts" и буквално броях дните до излизането на играта на миналогодишния "Essen Spiel".

Ревю : Imperial Settlers : The Glory of the Gods - Aztecs

Наръчник за божественост – Elysium

от Христо Симеонов

    Когато преди точно две години „Elysium“ се появи на пазара, я подминах без да се замисля. Ако към днешна дата ме питате "защо"...ще ми бъде трудно да ви отговоря. Дали ме отблъсна прекалената, гъста като митично овче руно символика по картите или пък абстрактната система за придобиването им, не съм напълно сигурен. Тогава си позволих да оставя на заден план „Elysium“ с идеята, че все някога ще й дойде времето. И понеже сме на божествена тема, тъкмо тук е мястото за един цитат : „човек предполага, Бог разполага“.

    „Elysium“ изчезна от магазините за настолни игри като парична помощ в джобовете на гръцкото правителство. По мое скромно наблюдение, играта бе налична няколко седмици, след което излезе в траен „out of print”. Нямаше я буквално никъде, а всяко копие, което се появяваше в магазините „втора ръка“ беше разграбвано светкавично бързо, като качествен гръцки зехтин на промоция в хипермаркет. Ако знаете колко само съжалявах, че бях решил да отложа срещата си с „Elysium“. Но ако тряба да перифразирам една популярна личност в хобито : добрите игри са обречени да получат ново издаване.

    И така, точно две години след официалната си премиера и аз най-накрая се докопах до свое копие на „Elysium“, подобно на Одисей до неговата  Итака. Знам, че почнах да ви досаждам с тези гръцки сравнения. Не ви обещавам, че ще спра с тях в следващите редове. Обещавам ви обаче да ви кажа струваше ли си да копнея толкова по „Elysium“.