Векът на разточителството - Era: Medieval Age

    Няма начин да сте ги пропуснали. Невъзможно е да се интересувате от настолни игри и да не сте чували за тях. А и най-вероятно сте играли солидно количество от тези заглавия, дори ви е втръснало да се ви се навират постоянно в лицето. Вярвам, че сте се досетили, но все пак ще го кажа – говоря ви за заглавията в жанра „roll&write“ и тяхната тотална доминация в хобито. 

Без никакво съмнение това е най-популярният и масов тип настолни игри през последните две години.

    Ако обаче си мислите, че "roll&write" игрите са продукт на новата, свръхпродуктивна вълна в нашето любимо хоби, жестоко се лъжете. Именно тук се намесвам аз, вашия персонален историк и изследовател в света на настолни игри, за да ви върна назад до далечната вече 2008г. Тогава на пазара се появи „Roll through the Ages“, едно изненадващо заглавие на небеизвестния дизайнер Мат Лийкок ( Pandemic ). Колкото и невероятно да ви звучи, играта зае своето име и бе вдъхновена от легендарната "Through the Ages" на Влаада Хватил ( Бог Влаада, да се свети името му ! ), макар двете игри да не споделяха нищо общо като механики. В “Roll through the Ages” бе едно от първите места където се появи следната концепцията :  хвърляш зарове, получаваш ресурси, обръщаш ги в точки и всичко това записваш пред себе си на лист, в случая върху доста луксозен дървен борд, посредством „дървени габърки“.

    През 2019г., единадесет години по-късно, Мат Лийкок се завръща към своето отроче. То вече изглежда доста по-шарено, пристига в огроомна кутия и носи апетитното име „Era: Medieval Age”. В следващите редове ще ви разкрия, дали тази нова версия успява да надгради над оригинала, а защо не и да го замести напълно.

Първи поглед : „Imnia“ – наслада за всички геймърски сетива !

    Настолен град 2019 мина и замина. Който го посети, знае колко вълнуващо бе всичко на фестивала. И докато вълнението все още ни държи, не ни остава нищо друго освен да си спомняме за всички положителни емоции и да започнем да отброяваме дните до Настолен град 2020. А вие, които още не сте посещавали фестивала...не знам какво чакате и още от сега си отбележете датите 23-ти и 24-ти февруари 2020г. !

Testing, testing - със Стефан и Ана Мария

    Програмата на тазгодишният фестивал беше изключително вълнуваща и предлагаше много интересни събития, турнири и демонстрации. Както се казва – за всекиго по нещичко ! Без никакво съмнение най-голямото събитие бе представянето на "Imnia". С риск да не се съгласите с мен ( за което може да ми драснете коментарче под тази статия ), но това е първата демонстрация от този калибър в България. Защото "Imnia" се очертава като един от най – горещите хитове на 2019г. (справка BGG), а игра генерирала толкова много предварително вълнение около себе си никога не е била представяна у нас. Още една червена точка за организаторите на "Настолен град", която без никакво съмнение издига фестивала на друго ниво.

    Екипът на "Imnia", начело с нейният дизайнер, демонстрираха играта и в двата фестивални дни, при изключително засилен интерес. Аз лично имах възможност да поиграя някъде около час, като не можахме да завършим игровата сесия, заради другите ми ангажименти на фестивала. Въпреки това обаче видях достъчно, за да се опитам да сглобя за вас едно превю, което ще ви запознае набързо с основните неща в "Imnia". И преди да потънем в геймплея на играта, трябва да ви кажа, че тя ме остави замислен, без думи (защо не се правят подобни заглавия у нас ?) и без съмнение е едно от най-интересните и вълнуващи заглавия, който съм играл в последно време.

ЖСК „Новодомци“ – Welcome to

от Христо Симеонов

    Никога не съм гледал на игрите в “roll and write” жанра като на сериозни представители на нашето хоби. За тези от вас, които не са запознати с тях ще опитам да обясня накратко - играчите имат общ куп от зарове, които се хвърля в началото на всеки ход, след което всеки си избира един зар ( на неговите страни има изобразени символи или цифри, или комбинация от двете ) и записва изобразеното на него върху специален лист, който също е част от играта. Относно темите си, тези игри предлагат богати опции, но никога не са особено тематични и всичко е повече за фон. Основната им сила е неангажиращият геймплей, който е особено подходящ за абсолютни новобранци в хобито или геймъри търсещи разтоварваща игра.

    Отношението ми към жанра се промени рязко тази година...като определено това се случи под натиск. Дали на гейм дизайнерите им свършиха оригиналните идеи или цялото хоби търпи някаква геймплей реконструция не мога да кажа, но определено „ roll and write” игрите наводниха пазара. Воден от споменатото ми по-горе пренебрежение към жанра, трябва да призная, че съвсем целенасочено избягвах доста от тях, а други само пробвах, констатирах че са „окей“ и толкова. И така до появата на „Welcome to”. Отличните оценки съпътсваха играта от началото на годината, а след като най-накрая се появи и по нашите географски ширини, ми бе доста настоятелно препоръчана ( бел.ред. тебе гледам Ице ). Така в един момент нямаше как да я пропусна, дадох й шанс ( даже няколко ) и за моя изненада бях повече от приятно изненадан. Нека ви споделя защо.