Блокбъстър в кутия - Marvel Champions

    “Marvel Champions” е третата кооперативна игра на Fantasy Flight Games, която следва Living Card Game (LCG) модела, след „Lord of the Rings LCG“ (2011) и „Arkham Horror“ (2016). Marvel Champions излезе ноември 2019, но дори и за това кратко време успя да заеме челните места в Top 10 класациите за 2019 на много ревюъри на настолни игри. Темата разбира се помага, особено от другата страна на океана, където „Marvel“ вселената има култов статус, като от всяка карта струи тема и история. Но освен тематична, играта е изключително добре направена. Това всъщност не трябва да е кой знае каква изненада, защото „Marvel Champions“ е дело на екип, който има сериозен опит в този сегмент на настолните игри. Основната цел на дизайнерите изглежда е била да направят изчистена, сравнително бърза и лесна откъм правила игра, която лесно да се вади на масата. Това е остър завой спрямо Arkham Horror LCG, в която всеки сценарий е част от една голяма кампания, която често е подплатена със солидна история, но и бавен и тромав „setup“. Въпреки, че е сравнително лека откъм правила, „Marvel Champions“ поставя 1-4 играчи пред труден избор всеки ход. Комбинирано с LCG модела, това е рецепта за добра кооперативна игра с огромна преиграваемост.

    В това ревю нямам за цел да обясня подробно правилата на „Marvel Champions“, но ще отбележа нещата, които ми направиха най-силно впечатление. Най-общо, това са механиките и съдържанието на базовата игра, както и възможностите за модификация на дековете и моделът на разпространение. Накрая ще дам и моето мнение и защо мисля, че играта си заслужава хвалбите и топ местата по класациите за игри на 2019. И понеже това е първото ми ревю – с жена ми обожаваме да играем кооперативни игри, ,имам огромен опит в „LOTR“ and „AH“ LCG-тата и затова очаквах с голям интерес Marvel Champions.

Подземия и кооперации – Dungeon Alliance

Да ви кажа – никак не е лесно да пишеш ревюта на настолни игри. Цялото това непрестанно тестване на нови заглавия, което е предшествано от ровене за предстоящи премиери и безсънни нощи изпълнение с трепетното очакване от пристигането им и накрая най-много да ви се схване кръста от седене край игралната маси и пред компютъра. Какво да ви обяснявам, неблагодарна работа си е...ама пустата слава...

Има и още един аспект в цялото занимение, който няма как да пропусна. Тогава когато трябва да играеш заглавие, което абсолютно не попада в предпочитаните от теб жанрове. Липсва ентусизъм, мотивация да навлезеш дълбоко в игровите механики, а опасността да „претупаш“ нещата е много сериозна. Пишейки за играта, за която ще ви говоря в следващите редове и при мен се появи тази опасност за  не особено ентусиазирано ревю. За щастие обаче се намеси друг фактор – името на дизайнера. Точно то ме привлече и на първо време към заглавие, което съвсем очеизвадно е „dungeon crawler”…а с тях знаете нямам много добри отношения.

Хеви метал фентъзи - Thunderstone Quest

    Има настолни игри, които дават облика на цял един жанр. Заглавия толкова интригуващи, пленителни, революционни и популярни, че името им се е превърнало в еталон.

    Всъщност, пишейки тези пламенни редове  призвани да станат част от помпозен увод, се замислям, че се готвя да ви представя една "deck building" игра. Последните са жанр в настолните игри свързан най-общо с „изграждането на тесте от карти“. Всички играчи започват със сродни или дори еднакви тестета от карти, даващи им ресурси или специални умения и в хода на играта се опитват да ги обогатят, по свой вкус и според избраната стратегическа посока.

    Тук някъде е редно да кажа : Не, драги, няма да ви говоря за "Доминион", the so called „бащицата на „deck building” жанра.  Ще оставя тази задачка на други, по-квалифицирани от мен кадри ( те се знаят кой са ). Макар че подобен увод много щеше да му отива на "Доминион"...

     Играта, за която ще ви надувам главата в следващите редове...на мен ми е надувала главата от години. Доста дълго време се оглеждах, облизвах лакомо,ала така и не стигах до "Thunderstone Quest". Е, след покъртително успешенa "Kickstarter" кампания през миналата година (разбирайте – много кинти), играта се върна в наличност в търговската и аз с трепетни ръце посегнах към нея. А в следващите редове ще ви споделя какво открих.

В космоса никой не може да ти чуе "кланка" – Clank! In Space!

От Христо Сименов

    Има игри, които съм ви препоръчвал толкова усилено, че вероятно съм ви надул главата, а клавиатура  ми се е изтрила от суперлативи. "Clank!" без никакво съмнение е една от тях. Игра, която се появи на пазара преди две години и към днес продължавам да наричам „един от любимите ми "deck builder-и“. 

"Clank!" е игра, която умело миксира геймплей на "съставяне на собствено тесте с карти" и "състезателна игра", включваща жизнено важно придвижване по игрално поле. Темата, макар и звучаща изключително скучно и тривиално, оживява благодарение на перфектните механики. Играчите влизат в ролята на крадци, които се спускат в подземие където кротко е задрямал страховит дракон. И както подобава на всяка една приказна история, драконът спинка върху огромна купчина от злато и скъпи предмети. Вашата задача е да спуснете толкова дълбоко в земните недрата...колкото ви стиска, да грабнете един от уникалните артефакти, част от съкровището и след това да успеете да напуснете подземието невредими.

В любовта си към "Clank!" далеч не съм малцинство и играта се радва на повече от отличен прием сред "народа на настолните геймъри". Именно затова бе напълно логично и закономерно, след няколко допълнения ( къде успешни, къде не ), авторите зад играта да насочат поглед към „ребрандиране“ ( родна реч, омайна сладка ) на заглавието. Всъщност "Clank! In Space" се появи в края на миналата година и дори вече се задава на хоризонта и първия й експанжън. Няма как да скрия, че отлагах прекалено дълго това ревю. В следващите редове ще разберете защо.

Тези луди, луди викинги – Vikings Gone Wild

от Христо Симеонов

    Игра базирана на друга друга, не е нещо революционно ново. Настолните игри и видео игрите обожават да си разменят местата, което си е добре изпитан пазарен трик, насочен към това да изцеди и последните ви стотинки...О, изстрадана потребителска масо!

    И през ум обаче не ми минава, в следващите редове да пиша работническо-народен памфлет, който да громи грозни практики на капитализма. Като верен почитател на „deck building”/ “създаване на тесте с карти“ / жанра нямаше как да пропусна да драсна няколко реда и да ви споделя впечатленията си от едно от най-пресните заглавия в тази категория през последните месеци. Поради нестихващия прилив на нови игри в жанра, самата „deck building” механика отдавна надскочи рамките си и се превърна в достъпен, познат и предпочитан геймплей елемент. Така за чистокръвните представители от тази ктегория игри става все по-трудно да получат своето местенце сред геймърското внимание. Затова и техните автори започнаха да вмъкват причудливи, допълнителни механики, за да се опитат да спечелят нас, геймърите. В следващите редове ще ви представя поредния такъв опит.

Одисеята на подправките – Century : Spice Road

от Христо Симеонов

    Търговията с подправки е основен двигател на прогреса на човешката цивилизация още от дълбока античност,та до Модерната епоха. Стотици хиляди кервани и търговски баржи, натоварени с ароматни и безценни купчини изсушени билки кръстосвали планини, пустини и морета. Неуморният труд, несъкрушимата амбиция и жаждата към прогрес на всички замесени с търговията с подправки водят до едни от най-ключовите открития в човешката история. Подправките са горивото, което разпалва епохата на Великите географски открития и са в основата на света, в който живеем днес.

    Естествено настолните игри нямаше как да подминат такава благодатна тема. Игрите с тема „търговия с ценни стоки“ с лопата да ги ринеш и вероятно ви е омръзнало от тях. Защо тогава ви занимавам с поредната такава ? Защото  в последните седмици заглавието заемащо централна роля в това ревю, циркулира из геймърските среди и буквално със щурм превзема върховете. Наричат “Century : Spice Road”- „убиецът на Splendor”. Доста сериозно твърдение, предвид популярността на последната. Дали има резон в това твърдение смятам да ви разкрия в средващите редове.

Крадец на годината – Clank!

от Христо Симеонов

    Преди да започна да пиша това ревю, най-старателно потърсих значението на думата „clank”, макар и тя да не беше непозната за мен. Хубаво е всичко да е официално, нали. Попаднах на най-различни тълкувания. Най-общото заключение е, че с “clank” се означават дрънкащи и тракащи, накъсани звуци. Като например капеща чешма. Когато преглъщате шумно. Или пък стържене по метална решетка. А защо не и непредпазливи, крадливи крачета в близост до зъл и много гладен дракон ?

    Ревюто, което ви представям днес малко го разказах предварително. Поне в частта му включваща крайната ми оценка. Абе както е модерно да се казва - „спойлнах го". Тези от вас гледали мойте „Топ 10 игри на 2016 г.“ вече знаят какво да очакват. Между другото, време за малко реклама : ако не сте гледали пиковата класация за миналата година, сега е идеален момент да го направите...такова.

    “Clank!” е игра за която си струва да си говорим. Струва си да ви споделя ( ако ви интересува, нали ) какво ми хареса в нея, за да спечели тя място в моят топ 10 за 2016 г. Няма как да пропусна и малките, но все пак налични минуси на играта. Стига толкова празни приказки - откровено за “Clank!”

Гробници от карти – “Valley of the Kings”

от Христо Симеонов

    Когато преди повече от осем години, никому неизвествестния тогава гейм дизайнер Доналд Вакарино е изпипвал последните детайли по своето дебютно заглавие, едва ли е подозирал, каква революция ще предизвика то. “Dominion” на пръв поглед е непретенциозна игра с карти, със скучна фентъзи тематика, която обаче съумя не просто да представи нова, уникална за времето си игрова механика, но и да постави началото на собствен жанр.

    В „deck-building” игрите (макар че Вакарино отрича да се е вдъхновил от "Magic: The Gathering") играчите в хода на играта създават собствено тесте карти, посредством което се опитват да достигнат до крайната победа. Днес „deck-building” игрите са едни от най-достъпните и предпочитани заглавия. За това спомага сравнително елементарната им базова механика, която се комбинира чудесно с всякаква тема и сетинг.

    Поради „наводняването“ на пазара с подобни заглавия, особено в годините след успеха на „Dominion” да откриеш търсената, уникална игра, а не поредния клонинг в жанра, не е никак лесна задача. Играта, която ви представям днес категорично попада в “deck-building” жанра. Тя без никакво съмнение е едно от любимите ми заглавия в тази категория, защото комбинира добре познатите вече основи на жанра, прибавяйки към тях няколко нови и доста интригуващи игрови механики, които се вписва чудесно както игрово, така и тематично.

Долината на иноваторството – Mystic Vale

от Христо Симеонов

    В седмиците след тазгодишният „Essen Spiel“, където отново станахме свидетели на счупени рекорди по участващи изложители и по посещаемост, имах удоволствието да си поговоря с колега ( присъствал на изложението ) за бъдещето на настолните игри. Хобито безспорно преживява най-бляскавите си години, своеобразен Златен век на Три морета. Но това вече не изненадва никого.

     По-интересен за мен е въпросът, какво предстои, какво бъдеще дебне настолните игри зад ъгъла. Като дългогодишен геймър, закърмен с изглеждащите вече древни конзоли  „Nintendo“, „SEGA“ от началото на 90-те години на XX век, както и с култовите „386“ и „486“ персонални компютри ( цифрите са съкращения на модели микропроцесори на „Intel“...за децата го пиша това ), не мога да не изразя опасенията си, че настолните игри постепенно залитват по наклонената плоскост на своите видео събратя, които в наши дни предлагат повече шаренийка и елементарни геймплей опции, отколкото богата атмосфера, оригинални механики и епични сценарий ( достоен за епос на Ридли Скот ) – отличителните черти на техните предци. С разрастването на нашето хобито до немислими само до преди няколко години пропорции, с навлизането на стотици нови хора, които откриват за първи път настолните игри и с все по-впечатляващия възход на платформи за финансиране като “Kickstarter”, може би не сме далече от времето, когато настолните игри ще се правят на конвейер, без да се търси свежест и иновативност, а само бърза, гарантирана и максимално голяма печалба.

    Ще спра дотук обаче. Дадох ви повод за размисъл.  В днешното ревю ще представя една игра, която дойде точно навреме, за да ме откъсне от черните мисли, които споделих в горният пасаж. Нейната основна механика е без никакво съмнение е най-оригиналналното и иновативно предложения тази година.

Властелинът на забавлението - „Smash up”. Част II - A kind of Magic

    Какво би било едно ревю на "Smash up" без да споменем фракциите. Именно затова в част втора на материала ни за "Властелинът на забавлението" ще си поговорим за фракциите. Както вече споменах, всяка една от тях има собствен стил на игра и особеностти. Това е най-големият плюс на "Smash up". Но стига толкова излишни приказки - нека ви кажа няколко думи за осемте фракции в базовата игра

Проверка на личния състав

Динозаври.

Едва ли ще е изненада за някой, но динозаврите са най-кръвожадната фракция в „Smash up”. В тяхното тесте ще откриете минионите с най-голяма „сила“ в базовата игра. Всяка фракция си има лидер, минионът с най-голяма „сила“ и/или най-впечатляващо умение. За динозаврите това е “King Rex”, който макар да няма специално умение ( просто не му е нужно) е най-силния минион в играта със сила седем.

    Екшъните на динозаврите от своя страна не са нищо особено. Сред тях ще намерите такива, който увеличават силата на 

минионите ви и унищожават противниковите такива ( все пак сте динозаври). Най-запомнящ може би е “Survival of the Fittest”, който ви позволява да унищожите противников минион на всяка чужда база, на която има по-силен минион. Казах ви, че динозаврите са много агресивни.

    Динозаврите ще се понравят на тези от вас, които обичат грубата сила. Заредени с тонове оръжейна мощ ( буквално, ако съдим по арта на картите), те предполагат изключително агресивен геймплей, който обаче е лишен от маневреност и хитрост. Сами по себе си , динозаврите трудно могат да спечелят играта. Удачно е да се комбинират с фракция разполагаща с атрактивни и изненадващи екшъни ( препоръчвам : леприкони, пирати или магьосници)

Властелинът на забавлението - „Smash up”. Част I - It's alive !

От Христо Симеонов

    Нека ви разкрия една тайна. Каквото и да ви говорят хората, знайте – настолните игри съществуват, за да ни забавляват. Тяхното основно, дори единствено, предназначение е да ви осигурят весели и щастливи моменти със семейство и приятели. Не размахвайте пред очите ми мантрата за спортната злоба, стръвта към победата, организираните турнири и състезателните формати.  Всички те са продукт на глобализирането и разрастването на хобито. В своята сърцевина обаче, настолните игри винаги ще бъдат средство за забавление - един генератор на веселие, щастие и усмивки.

    Говорейки ви всичко това, по една случайност (не мислА) сме в месеца на хумора и шегата - април. Тази му слава може би се дължи на факта, че като първия истински пролетен месец, пробуждащата се природа около нас подтиква всички ни да се усмихнем, да погледнем на света по-лековато и да повярваме в безсмъртната силата на живота. Именно затова днес реших да представя пред вас една игра, която за мен е символа на хумора в настолните игри.

    „Smash up” е заглавие, което като с магическа пръчка може винаги да оправи настроението ви. Играта излезе през 2013-та година под шапката на “AEG“. От тогава до днес играта се радва на огромна популярност и внушителна бройка допълнения. Да се говори за „Smash up” не е трудна задача, дори напротив, това си е истинско щастие.  С днешното ревю ще се опитам да ви убедя, защо това е играта, която ви е нужна, за да познаете истинската магия на  забавлението наречено настолни игри.