Има настолни игри, които дават
облика на цял един жанр. Заглавия толкова интригуващи, пленителни, революционни
и популярни, че името им се е превърнало в еталон.
Всъщност, пишейки тези пламенни
редове призвани да станат част от
помпозен увод, се замислям, че се готвя да ви представя една "deck building" игра.
Последните са жанр в настолните игри свързан най-общо с „изграждането на тесте
от карти“. Всички играчи започват със сродни или дори еднакви тестета от карти,
даващи им ресурси или специални умения и в хода на играта се опитват да ги
обогатят, по свой вкус и според избраната стратегическа посока.
Тук някъде е редно да кажа : Не,
драги, няма да ви говоря за "Доминион", the so called „бащицата на „deck building” жанра. Ще оставя тази задачка на
други, по-квалифицирани от мен кадри ( те се знаят кой са ). Макар че подобен
увод много щеше да му отива на "Доминион"...
Играта, за която ще ви надувам
главата в следващите редове...на мен ми е надувала главата от години. Доста
дълго време се оглеждах, облизвах лакомо,ала така и не стигах до "Thunderstone Quest". Е, след покъртително успешенa "Kickstarter" кампания през миналата година (разбирайте – много
кинти), играта се върна в наличност в търговската и аз с трепетни ръце посегнах към нея. А в
следващите редове ще ви споделя какво открих.
За шепа злато повече...и артефакти !
Има фигурки - спете спокойно,деца |
„Thunderstone Quest“ e епична игра с карти
за двама до четирима души. Казвам „епична“, защото в титаничната кутия ще
откриете достатъчно карти, за да се заровите в тях ! Освен това, играта
предлага и няколко режима на игра, за които ще спомена по-надолу. Иначе „Thunderstone
Quest“ е ново издание на игра със същото
заглавие, появила се през далечната вече 2009г. ( б*х мама му, как летят
годините в настолните игри ) и преживяла няколко култови преиздавания.
Дизайнери са част от хората работели и по предните реинкарнация на играта –
Майк Елиът ( "Dice Masters", "Shadowrun:
Crossfire"), Брайън Рийз ( "L5R
CCG" ) и Марк Уоотън ( "Doomtown", "L5R CCG" ). Издатели са
любимците от AEG.
Като казвам "тонове карти" не се шегувам ! |
В „Thunderstone Quest“ играчите влизат в ролята на смели фентъзи
приключенци...или по-точно на предприемчиви ръководители на приключенска група. В хода на играта ще наемате герои, ще ги снаражавате с оръжия и магии и ще ги пращате в неприветливите
коридори и зали на ГЕС УОТ – поредният
дънджън ! Класическа фентъзи тема отвсякъде – приключенци, мечове, злато,
подземия, гоблини, зомбита и дракони. И вероятно няколко заспали геймъри,
четящи поредното еднотипно описание на темата на поредната еднотипна като тема
фентъзи настолна игра. Страшно изречение стана...
Премети, магии и пак предмети - пазарът е огромен |
Както ви стана ясничко ( въх,
нова дума ? ), темата в „Thunderstone Quest“ далеч не е най-оригиналния актив на играта. Без никакво съмнение обаче,
геймплея има какво да предложи. Рано
ли се издадох ? Ами трябваше да ви „дам нещичко“, иначе щяхте да затворите ревюто
с омерзение. Макар и абсолютен представител
на „deck building” жанра, „Thunderstone Quest“ предлага наистина интересен поглед върху основните постулати на жанра.
Преди да пристъпим към тях обаче е време да си кажем няколко думи за различните
режими на игра, които ще намерите в играта.
Класика ? |
На първо място имаме
„традиционният“ начин за игра на „Thunderstone Quest“, който разчита на това сами да си моделирате играта по
ваш вкус. Харесвате си определени предмети, които влизат в игра, определен тип
злодей и просто играете.
Доста по вълнуващ е режима
„кампания“. В комплекта на „Thunderstone Quest“ ще откриете няколко „куеста/приключения“...което е нормално с оглед
наименованието на играта. Всеки един от тях включва кратък и готин фентъзи
сюжет, специфичен набор от персонажи, предмети, артефакти и злодеи. В този
режим играта придобива една завършеност и интригуваща дълбочина, поне откъм
тема, правеща я изключително подходяща за сериозни геймърски компании. Нещо
повече – от AEG не дават индикации, че смятат да спират с пускането на нови и нови
сценарии, пристигащи с нови нишки към сюжета и тонове нови карти ( естествено
). Режимът „кампания“ вероятно е най-забавната опция да играете „Thunderstone
Quest“...ако не съществуваше “Epic Thunderstone Quest“.
Продукт на най-тъмните кътчета от
нърдското съзнание на настолното гуру Том Васъл и легендарният дизайнер Ричард Лауниус,
епичната версия на „Thunderstone Quest“ е определяна от мнозина, за „най-правилният начин“ за игране на играта. И
като казвам правилен, разбирайте най-забавният и най-вълнуващият. Няма да се
спирам на детайли, а само ще ви подхвърля основното. В този игрови модул
на „Thunderstone Quest“ използвате всички карти от категориите „предмети“,
„магии“ и „оръжия“, като тяхното включване в играта идва под формата на общо
тесте. Относно чудовищата –използвате десетина изтеглини отново на случаен принцип. В
епичният „Thunderstone Quest“ няма
предефинирани сетове, сюжети и кампании. Буквално, всичко може да се случи с
приключенците ви ! Което естествено си е и минус за тези от вас, които обичат
„по-подредените“ игри и механики и не си падат по изненадите.
Най-смелият печели
Селцето си е бая борд |
Ох, толкова се замотах по
различните модули пристигащи с „Thunderstone Quest“, че има опасност да забрави да ви поговоря за геймплея
на играта. И последно, за да обобщя – има много начини да играете „Thunderstone
Quest“, дето се вика "за всеки вкус по нещо",
което си е готино и гарантира богата преиграваемост.
Знаете, че много пъти когато ви
говоря за геймплей, обичам да използвам термина „елегантен“. Е, ще се наложи да
го направя и за „Thunderstone Quest“. Защото при
толкова много компоненти ( тонове карти ), токени, табла и специални умения, основната
игрова механика е изчистена и полирана до съвършенство. В общи линии, в
началото на всеки ваш ход вземате решение дали да посетите "селцето" или да се
отправите към "подземието".
В "селцето" е малко като worker placement...ама не съвсем |
"Селцето" всъщност е централният
игрови борд. Върху него има различни локации, като имате право на няколко
действия и едно уникално, в
зависимост от това къде стъпите. Като казвам, че стъпвате някъде, не си мислете, че „Thunderstone
Quest“ е “worker placement” игра. Няма такива щуротии. Единствената ви интеракция с
останалите играчи е надпреварата за желана карта или за кожата на дадено
чудовища. Но да се върнем към селцето, където си купувате предмети, магии,
оръжия , артефакти, лекувате рани и пазарувате полезни джаджи за приключенци –
хлебец, фенер или отвара за лекуване. В общи линии – добре познатите ни фентъзи
дела.
С напредването на играта "отключвате" по-добри версии на героите |
Говорейки за предмети, магии и
оръжия, стигаме и до същината на „Thunderstone Quest“. Както ви казах – „строите“ си тесте от карти. Основата
му са начинаещи приключенци. В хода на играта искате да ги заменяте за опитни
персонажи. Последните си ги набавяте от "селцето" или попадате на тях в
подземието. Всъщност, за да влезете в подземието имате нужда от приключенци. Те
пък от своя страна имат нужда от предмети, магии и оръжия.
Магьосница с къс меч - в Thunderstone Quest си е легално ! |
Всъщност, уникалното в „Thunderstone
Quest“ е, че реално вие градите „парти“ от
приключенци, под формата на тесте с карти, с което да трупате точки/опит като избивате чудовища. В „Thunderstone Quest“ всеки персонаж си има показател „умение“, който позволява да го
„оборудвате“ с оръжия или магии. Всъщност последните не могат да бъдат ползвани по никакъв друг начин.
Така. Да обобщим. Купувате готини
предмети, магии и оръжия. Набавяте си услугите на приключенци. И тръгвате да
дирите приключение. Последното се случва, ако вместо в "селцето", се насочите към
подземието. То се изгражда посредством плочки, изпълняващи ролята на стаи. Във
всяка стая дебне по едно чудовище, което много често пристига и със специално
умение. Скоба – понякога и самите стаи имат специални умения, с които трябва да
се справите. Влизайки в подземението искате да изтеглите от тестето си герои и
предмети. С последните снаражавате приключенците, убивате чудовището, взимате
предмети и точки „Опит“ ( които са важни и за края на играта ) и...продължавате
напред.
Подземието включва множество стаи |
А „Thunderstone Quest“ свършва когато изтеглите шест ключа, специално
поставени сред чудовищата предмети, които ви позволяват да се изправите срещу финалният бос, който също сте избрали в
началото на играта. Всеки от играчите има един шанс да го победи, след което
събирате всички генерирани точки, под формата на токени и по закупените от вас
карти и този събрал най-много е победител.
И в стаите има чудовища... |
Като скролна текста лекинко
нагоре ( щото не пиша на пергамент, въпреки че щеше да е тематично ) ми се
струва, че ревюто си става малко телеграфно. Което може да ви въведе в
заблуждение, че „Thunderstone Quest“ е някаква
безхарактерна игрица, която не впечатлява. Точно обратното. „Thunderstone
Quest“ има ужасно много какво да предложи. Титаничното количество карти, включващи
герои, предмети и чудовища ви гарантират месеци игрово време. Безкрайно
изчистена геймплей механика, която смятам успях да обясня адекватно – отивате в "селцето" ( на пазар ) или в подземието ( на кървав спорт...малко така ).
Естествено не съм споменал и редицата дребни тънкостти в „Thunderstone
Quest“. Като например токените „фенери“,
които ви позволяват да слизат надолу в подземието ( плочките се подреждат една
под друга ) и са нещо като задължителен атрибут. Или пък функцията на „хляба“,
които повишава „умението“ на ваш персонаж и ви позволява да го снаражите с
по-бляскави и ефективни предмети. А точките ви живот, които спадат, когато
дадено чудовище ви удари. Но спокойно, в „Thunderstone Quest“ не може да загинете, но колкото повече рани получите,
толкова по-малко карти може да държите в ръката си в началото на хода. Както
сами виждате - „Thunderstone Quest“ е мащабна,
епична, богата на опции игра, която в своята сърцевина предлага елегантен и
заразителен геймплей.
И все пак нещо ми липсва...
„Thunderstone Quest“ определено си
заслужаваше чакането. Има защо играта да е толкова високо оценена и толкова
обичана сред геймърите. Без никакво съмнение, това е една от най-интригуващите и
богати на съдържание игри в жанра „deck
building”.
Ала въпреки всички тези
суперлативи, лично аз останах неудолетворен от няколко неща.
На първо място имам проблем с
темата...защото ми дойде до гуша от това „традиционно“ фентъзи ! Не че не
обичам фентъзи ( бога ми ), но „Thunderstone Quest“ е поредното заглавие в което използвате елфи, джуджета
и хора в ролята на бойци, магьосници и клерици, за да избивате гоблини,
чудовищни паяци и демони. Няма нищо оригинално в темата на играта. Нищо
различно, което да грабне вниманието ви и да го прикове към иначе интересния геймплей на „Thunderstone Quest“. Тук ще
отворя скоба и ще споделя, че горещо се надявам на „Numenera” версия на играта, каквата имаше за нейното предното издание. Защото за мен, определено „Thunderstone
Quest“ има нужда от свежа тема.
Вторият ми голям проблем с „Thunderstone
Quest“ е нейният състезателен характер. Не ме
разбирайте погрешно, не съм някакъв „свети войн-защитник на кооперативните игри“.
Просто цялото това „бутане и ръгане с лакти“, за да „избиваме чудовища за
артефакти и злато“ не ми е никак на място в „Thunderstone Quest“. Хем сте приключенци и ще борите великото зло, хем
всеки за себе си. И по-лошото е, че това противопоставяне не добринася с нищо
за целостното усещане на играта. Нещата стават някак скучни и безлични с
напредването на игровата сесия. Струва ми се, че „Thunderstone
Quest“ щеше да е много по-вълнуваща ако бе
кооперативно предизвикателство, в което да се изискваха задружни усилия...
Бързам да кажа, че това са лично
мой проблеми с „Thunderstone Quest“, които
въобще не накърняват самата игра като геймплей. Последният е супер И ако за вас изброените по-горе не са сериозни проблеми, то горещо ви я
препоръчвам играта !
от Христо Симеонов
Препоръчвам задължително ЗА :
1. Любители на фентъзи и deck building
2. Ако ви се скита из подземия и ви се тряпят чудовища
3. Когато си търсите игра с тонове преиграваемост.
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 5 / 6
Геймплей : 5.5 / 6
Преиграваемост : 6 / 6
Крайна оценка : 6 / 6
Няма коментари:
Публикуване на коментар