Блокбъстър в кутия - Marvel Champions

    “Marvel Champions” е третата кооперативна игра на Fantasy Flight Games, която следва Living Card Game (LCG) модела, след „Lord of the Rings LCG“ (2011) и „Arkham Horror“ (2016). Marvel Champions излезе ноември 2019, но дори и за това кратко време успя да заеме челните места в Top 10 класациите за 2019 на много ревюъри на настолни игри. Темата разбира се помага, особено от другата страна на океана, където „Marvel“ вселената има култов статус, като от всяка карта струи тема и история. Но освен тематична, играта е изключително добре направена. Това всъщност не трябва да е кой знае каква изненада, защото „Marvel Champions“ е дело на екип, който има сериозен опит в този сегмент на настолните игри. Основната цел на дизайнерите изглежда е била да направят изчистена, сравнително бърза и лесна откъм правила игра, която лесно да се вади на масата. Това е остър завой спрямо Arkham Horror LCG, в която всеки сценарий е част от една голяма кампания, която често е подплатена със солидна история, но и бавен и тромав „setup“. Въпреки, че е сравнително лека откъм правила, „Marvel Champions“ поставя 1-4 играчи пред труден избор всеки ход. Комбинирано с LCG модела, това е рецепта за добра кооперативна игра с огромна преиграваемост.

    В това ревю нямам за цел да обясня подробно правилата на „Marvel Champions“, но ще отбележа нещата, които ми направиха най-силно впечатление. Най-общо, това са механиките и съдържанието на базовата игра, както и възможностите за модификация на дековете и моделът на разпространение. Накрая ще дам и моето мнение и защо мисля, че играта си заслужава хвалбите и топ местата по класациите за игри на 2019. И понеже това е първото ми ревю – с жена ми обожаваме да играем кооперативни игри, ,имам огромен опит в „LOTR“ and „AH“ LCG-тата и затова очаквах с голям интерес Marvel Champions.

Освновната механика на играта означава трудни избори всеки ход

    В ядрото си „Marvel Champions“ е „engine builder“ и играчите ще се опитват да навържат силни комбота с карти, типично за по-комлексните игри с карти. Играта използва една от любимите ми механики в настолните игри – картите в ръката ти са също така твоите ресурси за хода. Това е механика популяризирана от „Race for the Galaxy“/“San Juan“ и най-общо означава, че ако искаш да изиграеш карта с цена 2, трябва да платиш, т.е. да махнеш, други две карти от ръката си. Резултатът е, че всеки ход играчът е изправен пред трудния избор кои карти да изиграе за сметка на други и кои да запази за по-подходящ момент. В традиционна игра с карти (напр. „Wingspan“ или „Terraforming Mars“) е сравнително лесно да прецениш коя карта е по-добре да изиграеш първа и коя да си запазиш за по-късен етап. Само че когато запазването на картата в ръката е лукс, преценката коя карта да изиграеш и коя да пожертваш, зависи много повече от обстоятелствата, което прави тези решения по-трудни и често изисква добра преценка и координация между играчите. AH LCG поставя играчите пред сходен избор, защото там картите в ръката често биват използвани в тестове (напр. атака или търсене на следи), така че хората, които са играли AH LCG знаят как понякога играта те принуждава да зарежеш първоначалните си планове, за да се измъкнеш от някоя неочаквана ситуация. Това пък означава, че всяка игра се чувства различна и дори след дузина сесии, играта се чувства свежа и предизвикателна.  

    Подобен ефект и фокус върху тайминга има и в една друга игра със супергерои – „Sentinels of the Multiverse“ - но там този ефект е постигнат чрез твърди правила – по време на хода си можеш да изиграеш и активираш само по една карта на ход. Решението при „Marvel Champions“ е по-елегантно, като има по-сериозен ефект върху други елементи от играта. Така например се елиминира нуждата от картонени/дървени маркери за ресурси, но позволява все пак да се използват различни ресурси. По-важното, за да работи такава механика успешно в кооперативна игра, играчите трябва да имат достъп до сериозен „card draw“, за да могат да задвижват силни комбота или да плащат за силни карти още от първите си ходове. В противен случай цялата игра ще се чувства като постоянна борба за трохи, с минимален ефект върху случващото се на масата, а не като епична битка между супергерои и злодеи. Решението е доста интересно и изключително тематично – има фаза, в която играчите теглят автоматично X на брой карти в зависимост от това дали в момента са супергерои или са във формата си на обикновени граждани . Някои карти, най-често атакуващи, могат да бъдат активирани само от супергерои (hero form), докато за други, героят трябва да е в цивилната си форма (alter-ego).

     Тази alter-ego форма също така дава достъп до теглене на повече карти (т.е. ресурси), възстановяване от рани и нови умения, така че играчът да трябва да маневрира умело между двете форми. Също така, злодеят взаимодейства с героите по различен начин, който зависи от формата на героя. Много ревюъри отбелязват това маневриране между герой-цивилен като основна част от пъзела, който играчите трябват да решат всеки ход. Лично според мен в началото е трудно да се усети и изглежда по-скоро рутинно. При нас отне няколко игри и противници на по-висока трудност, за да осъзнаем, че това минаване от форма във форма не е толкова очевидно, колкото ни се струва, и че всъщност може и трябва да се интегрира внимателно в хода на играта.

Сребърен медал в класацията за персонализиране на BGG

    “Fantasy Flight Games” ( FFG ) са ноторно известни с оскъдните си базови игри за своите LCG-та, което често означава, че ако искате да играете повече от двама души или искате да експериментирате с персонализирането на своите герои (deck customization), трябва да се купи поне още една базова игра. Ето защо много хора бяха приятно изненадани от съобщението на “FFG”, че кутията на “Marvel Champions” ще съдържа абсолютно всички карти необходими за игра за четирима души, и няма да има нужда да се купува втора кутия. След това “FFG” направо сразиха хората с новината, че “Marvel Champions” също така ще има истински функционален insert. Истината е, че Marvel Champions струва колкото базовата игра и половина на AH LCG, и че аз поне още не съм открил как точно функционира иначе много добре изглеждащият инсърт, но останалите две неща са верни... с известни уговорки. Първо, аз лично никога не бих играл “Marvel Champions” с четирима, защото дори и с двама някои ходове се проточват достатъчно дълго. С трима, първо бих предложил “Sentinels of the Multiverse” и в много краен случай бих склонил за Marvel Champions. Що се отнася до възможностите за създаване на тестета, нещата имат нужда от разяснение.

    Една игра на на “Marvel Champions” започва с избора на злодей и герои. Един герой е всъщност едно тесте от 40-50 карти, което в случая на “Marvel Champions” е съставено от три части. Трите части са съответно 15-тина персонални карти на избрания герой (напр. Spider Man), като тези карти са строго фиксирани и не могат да се променят или заместват с други. След това се избира сфера (аспект) на героя - Aggression, Justice, Protection, Leadership – като всяка от тях дава достъп до карти с доста разнообразни и различни действия, екипировка и съюзници. Като игра на “FFG”, човек може да е сигурен, че тези различни аспкети на героя променят много начина на игра, и че всичко е направено доста тематично. В кутията на играта има точно определено количество Justice карти и техните копия, за да може един играч да използва тази сфера, без да има нужда да купува още една игра. Но затова пък експериментирането в конкретната сфера към момента е невъзможно, защото просто няма допълнително карти. Аналогично стои въпроса и с третата част от тестето – неутрални карти – които са с по няколко копия, така че четирима души да могат да сложат точния брой карти в тестето си, но не и да експериментират с неутрални карти.

Разбира се, след няколко разширения този проблем ще бъде разрешен, но към момента “Marvel Champions” просто не ти оставя възможност да експериментираш, точно както това беше проблем с “LOTR” и “AH” LCG. И все пак, когато видях, че “Marvel Champions” е на второ място в класацията на BGG за “customizable games”, бях меко казано изненадан. Нека да повторя, избираш си герой (напр. Spider Man) и аспект (напр. Justice) и оттам нататък не можеш да промениш нищо повече, просто защото в кутията няма други карти, които да ти вършат работа (има само карти за останалите три аспекта). Изглежда като малко евтин трик, типично в духа на “FFG”, докато не осъзнаеш, че можеш да комбинираш героя с различни аспекти. И резултатът е изненадващо добър!

    Буквално за 2мин можеш да промениш аспекта на героя си (Spider Man + Protection вместо Justice), и ще усетиш огромна разлика в играта си, защото аспектите са много различни, със специфични силни и слаби страни. Пет героя и четири аспекта означава, че “Marvel Champions” реално идва с 20 комбинации от тестета, които буквално се сглобяват и развалят за минута. Всъщност, дори и злодеите идват с тестета, които са сглобени от няколко части, които могат да се променят, за да се внесе разнообразие и да се коригира трудността на играта. Крайният ефект е постигането на сериозна доза разнообразие с минимални усилия и време от страна на играчите. Това е само базовата кутия и съдейки по големият успех на играта досега, модела на LCG картите и богатството на “Marvel” вселената, това означава, че играта ще става само по-разнообразна с всяко следващо разширение.

Модел на разпространение

    Моделът на разпространение на “Marvel Champions” е също малко необичаен и заслужава особено внимание. Кооперативните LCG-та следват стандартен модел от 6 малки разширения и една по-голяма кутия (наричана “Deluxe expansion”), които обикновено са свързани тематично и образуват един цикъл. При “LOTR” и “AH”, всяко от малкото разширения идва с един нов сценарий и карти за играчите. Тези малки разширения при “Marvel Champions” са разделени на “hero packs” и “villain pack”s и всъщност са готови и подготвени направо за игра. С други думи, ако човек си купи The Black Widow Hero Pack, вътре ще намери един напълно завършен герой, който е готов за игра направо от кутията. Аналогично е при разширенията със злодеите, като и двата вида разширения (“hero” и “villain packs”) идват и с допълнителни карти за различните аспекти или злодеи. Това е в духа на цялостният дизайн на играта – бърза и изчистена игра с постигане на разнообразие с минимални усилия от страна на играчите.

   Истинският ефект от този подход ще се усети след няколко цикъла, когато броят карти е нараснал сериозно и когато възможността просто да си купиш най-новото разширение, да извадиш героя и да играеш веднага с него, вместо да минаваш през стотина карти (само от един аспект), ако не и стотици карти. За мен това е крачка в правилната посока от страна на „FFG“ и улеснява допълнително този иначе ключов аспект от всяка LCG игра. Има един сериозен недостатък, за който се сещам в момента, и това е, че ако героите от разширенията идват със завършени герои, то те най-вероятно идват с карти, които вече има в базовата кутия (напр. Nick Fury), и от които никой няма нужда. Надявам се да греша, но не мога да си представя как „FFG“ биха могли да заобиколят този проблем. Тези разширения още не са стигнали до България и не мога да кажа със сигурност, а и предпочитам да не си развалям изненадата от картите. За хората, които мислят, че това може да е проблем, картите в „hero packs“ могат да се видят безплатно в интернет.

Има и някои неща, които не ми харесват

    За мен, основният недостатък на „Marvel Champions“ е сравнително високата начална цена. Това е LCG игра, което пък означава, че ще има още много разширения, т.е. големи разходи в бъдеще. Също, като повечето LCG игри, и тази награждава експериментирането и многото игрови сесии. С други думи, играта не е подходяща за хора, които искат само да я пробват заради високите й оценки и след седмица да минат на друга игра.

    Очевидно играта не е подходяща и за хора, на които им е писнало от цялата тази „Marvel“ истерия, въпреки че ако оставим темата настрана, играта е много солидна. Също така, играта не е подходяща за хора, които търсят някаква заплетена история, или очакват кампания от мисии, които се влияят от решенията на играчите (както е AH LCG). Всяка мисия на Marvel Champions започва с горе-долу едно изречение за контекст и мелето започва веднага след това. Играта е бърза и яростна, и никой няма време за предистория.

    Относно битките, злодеите са подредени по трудност, и за по-опитни играчи първите няколко сблъсъка могат да се сторят прекалено лесни, създавайки неправилна представа за играта – например че е рутинна или че й липсва по-голяма дълбочина. При нас се получи нещо подобно и играта определено ни грабна повече след като почнахме да експериментираме повече с трудността. Също, играта е доста красива – от кутията, до картите, че дори и самият insert… с изключение на едни иконки, които показват на кой точно герой принадлежат част от картите. Отдавна не бях виждал нещо толкова аматьорко нарисувано, а тези иконки не са чак толкова малки като размер и избождат очите ти всеки път като ги видиш.   

   

    Има едно нещо, което обаче ми се стори странно, въпреки че не е кой знае колко сериозен проблем. В предишните две кооперативни LCG игри, основна част от една мисия е напредването през локации и през самият сценарий, най-често в надпревара с времето. Така например, в рамките на един единствен сценарий героите могат да започнат, промъквайки се в подземия, само за да се опитат след това да минат през късащ се въжен мост, за да спрат някакъв ритуал в мрачни катакомби. Или с други думи, сценариите на „LOTR“ и „AH“ разкават страхотни и често епични истории, подплатени с малки допълнителни правила, които правят изживяването още по-тематично. „Marvel Champions“ обръща основната механика с главата надолу, като този път злодеят е този, който се опитва да напредне през сценария, а играчите се опитват да го спрат.

    Проблемът е, че ако играчите се справят наистина добре със задачата си, цялата игра остава в началното си състояние и липсва каквото и да е чувство на прогресия. Предполагам, че това е част от изчистения дизайн, но също така ми изглежда и като пропусната възможност. Например, „Sentinels of the Multiverse“, от която според мен „Marvel Champions“ е черпила вдъхновение, просто добавя още едно тесте, което се явява теренът на сблъсъка.

Заключителни мисли

    „Marvel Champions“ е първата игра за последните 3-4 години, която pre-order-нах без да съм прочел или изгледал каквото и да е ревю. Само да поясня, че дори и за общопризнати игри като „Gloomhaven“ и „Pandemic: Legacy“ отделих повече от година, за да преценя дали са подходящи за нас. Основната причина да се хвърля едва ли не на сляпо в Marvel Champions е една – името на Келъб Грейс на кутията. Г-н Грейс е основният дизайнер на „LOTR“ LCG и водещият дизайнер на „Saga“ разширенията за същата. Хората, които ме познават знаят, че „LOTR“ LCG е любимата ми игра, а „Saga“ разширенията според мен са един от най-добрите продукти в LCG каталога на FFG.

    Така че имах доста големи очаквания от „Marvel Champions“ и като цяло останах доста впечатлен. В моята лична класация, тя категорично измести „AH“ LCG, с която така или иначе имам много бурна love-hate връзка, която в момента нямам никакво желание да възобновявам. Само да уточня, че аз съм неутрален към двете теми – „Marvel“ и „Cthulu“ – и сравнявам игрите изцяло на база на игра и механики. Мога обаче да си представя феновете на „Arkham“ и „Eldrich Horror“ да се разочароват от липсата на каквото и да е история в „Marvel Champions“. „Marvel Champions“ е направена да е бърза и яростна игра, която вадиш и подготвяш за две минути, а тематичността идва от картите и ефектите им. Въпреки че базовата игра на „Marvel Champions“ е почти два пъти по-скъпа от обичайното, вътре има много повече игра, отколкото в другите две кооперативни LCG-та.

    Има още неща, които харесвам в „Marvel Champions“ и очевидно харесах играта наистина много. Това обаче не означава, че бих я препоръчал просто така. Това е LCG игра, а това е сегмент, който не се препоръчва с лека ръка. LCG игрите в крайна сметка излизат скъпо и често имат проблеми с дистрибуцията в България. Също така, няколко пъти споменах, че правилата са ясни и изчистени, но това е спрямо другите LCG игри. „Marvel Champions“ е със сложността поне на Terraforming Mars и играчите трябва да се чувстват уверени в английски си език, ако искат да я играят пълноценно.

    За хората, за които тези няколко неща не са проблем, сега е перфектният момент да се навлезе в играта, докато все още FFG не са ни залели с разширения. За хората, които по-скоро искат да стоят настрана от целият този модел на постоянни разширения и нови карти, бих предложил „Sentinels of the Multiverse“. Играта е доста сходна с „Marvel Champions“, въпреки че супергероите не са лицензирани и са измислени от „Greater Than Games“ („Sentinels“, „Spirit Island“), но чувствително по-евтина. Втора ръка може да се намери за 50лв в българските групи. В основната кутия на „Sentinels“ има 10 героя, четирима злодея и четири терена за водене на битки, всички подредени по сложност и трудност. Минусът на Sentinels, е че има доста по-тежко сметководство (предимно местене на маркери за рани), и че разширенията не могат да се намерят лесно в България.   

От Георги Аврамов