Tорбичке, дай ми патрон ! – Operators

    Будиш се в петък сутрин. Уикендът е само на няколко часа разстояние. Уговорил си се с приятели за „вечер с настолни игри“. Мислиш какви игри ти се играят, докато си миеш зъбите, закусваш си с мюслито и шофираш към работа...оп, това последното все едно не съм го казал : безопасността на първо място ! Сядаш пред офисния си компютър и започваш да ровиш настолни игри ( какво друго в петъчния работен ден ). Влизаш в BGG. Къде другате да откриеш желаните игри за предстоящата вечер ? Категорията „парти“ игри включва десетки хиляди заглавия. Започваш да ги ровиш търсейки перфектната игра за приятелите си. Нещо перфектно за шантавия микс от авери включващ : „тоталният настолен нърд“, търсещ постоянно нови игри ; „видео геймърът“, който си ляга с мишката в ръка, за да не изпусне нещо и гледа с пренебрежение на настолните забавления ; „вечният критик“, който не знае какво иска ; „новобранецът“, наскоро открил хобито ; „мърморкото“, който все ще се хване за някоя механика, за да я обяви за „счупена“.

    17.30 - краят на работният ден идва. Осем часа си скролвал BoardGameGeek, не си свършил работа и за два лева, а в крайна сметка не си открил нищичко. С ужас установяваш, че стабилно, едно 90% ( направих проучване...май ) от всички игри в "парти" категорията, са клонинги на "Dixit", "Scrabble", "Codenames". А тия работи са ви до болка омръзнали. И преди да затвориш с омерзение служеното ПЕЦЕ, примирил се с „поредната вечер на скапани асоциации, в която винаги печелят двойките“ се появява ТО. Не. Спокойно. Дишайте. Не ви говоря за „симпатичния“ клоун с червен балон. А за него – различното „парти“ настолно заглавие. 

Веднага ти правят впечатление няколко неща : играта има глупаво име ( което не може да си преведете, ако нямате професорска диплома по "PC гейминг и нърдщина" ) ; издатели са „некви унгарци, бате...май“ ; няма дори  и една фигурка ( можеше поне нещо...токен за първия играч ). В описанието обаче откриваш, че става дума за „кооперативен настолен 3Д шутър“. Няма как да не издадеш едно тихичко „лол“. Няма как да не пробваш тази игра !

Лотария за алхимисти - The Quacks of Quedlinburg

    Ако името Волфганг Варш не ви говори нищо, то или тепърва навлизате във вълнуващата магия на настолните игри, или сте прекарали последната година и половина на изолиран, самотен остров. Въпросният господин е може би най-нашумялото име сред гейм дизайнерите през изминалите дванадесет месеца.

    Три изключително популярни заглавия, осемнадесет номинации  и  осем награди – това е равносметката на хер Варш от 2018г. Или казано „по народному“ – превзе със щурм светът на настолните игри. Време беше и ревюта за неговите заглавия да се появят в любимия ви блог за настолни игри ( уинг, уинг – минутка за реклама  ). Започва с „най-комплексното“ заглавие, което включва вълнуващи и сравнително иновативни механики като "bag building" / форма на "deck-building", ама с торбичка където поставяте неща / и зараризително забавния „push your luck” / "тествай си късмета" /.

Археология за късметлии - Archeology : The New Expedition

Искам да започна това ревю с няколко добри думи за настолните игри в категорията „филъри“ настолните игри. Първо – какво е „филър“ игра ? Най-общо, това е малка, като размери, геймплей и времетраене игра, която основно е предназначена да „запълва“ геймърските ви мероприятия. Оттам и „филър“ ( пълнеж ), което си стана нарицателно наименование на цял един жанр. 

    Казвайки ви всичко това обаче, не бива да  подценяват тези заглавия, защото в тях понякога има достатъчно качествен геймплей. 

    Играта, която ще ви представя днес е ново издание на отдавна изчерпано от наличност заглавие, за което бях слушал дълги години. Да, никога не съм играл оригиналната "Archeology", но вероятно се досещате, че винаги ме е привличала. Египетска тема, колекциониране на „карти-артефакти“, археология. Звучи си точно като игра за мен. Именно затова без грам да се замисля се нахвърлих върху така дългоочакваното ново издание. А дали останах удовлетворен – ще ви споделя в следващите редове.

В космоса никой не може да ти чуе "кланка" – Clank! In Space!

От Христо Сименов

    Има игри, които съм ви препоръчвал толкова усилено, че вероятно съм ви надул главата, а клавиатура  ми се е изтрила от суперлативи. "Clank!" без никакво съмнение е една от тях. Игра, която се появи на пазара преди две години и към днес продължавам да наричам „един от любимите ми "deck builder-и“. 

"Clank!" е игра, която умело миксира геймплей на "съставяне на собствено тесте с карти" и "състезателна игра", включваща жизнено важно придвижване по игрално поле. Темата, макар и звучаща изключително скучно и тривиално, оживява благодарение на перфектните механики. Играчите влизат в ролята на крадци, които се спускат в подземие където кротко е задрямал страховит дракон. И както подобава на всяка една приказна история, драконът спинка върху огромна купчина от злато и скъпи предмети. Вашата задача е да спуснете толкова дълбоко в земните недрата...колкото ви стиска, да грабнете един от уникалните артефакти, част от съкровището и след това да успеете да напуснете подземието невредими.

В любовта си към "Clank!" далеч не съм малцинство и играта се радва на повече от отличен прием сред "народа на настолните геймъри". Именно затова бе напълно логично и закономерно, след няколко допълнения ( къде успешни, къде не ), авторите зад играта да насочат поглед към „ребрандиране“ ( родна реч, омайна сладка ) на заглавието. Всъщност "Clank! In Space" се появи в края на миналата година и дори вече се задава на хоризонта и първия й експанжън. Няма как да скрия, че отлагах прекалено дълго това ревю. В следващите редове ще разберете защо.

Крадец на годината – Clank!

от Христо Симеонов

    Преди да започна да пиша това ревю, най-старателно потърсих значението на думата „clank”, макар и тя да не беше непозната за мен. Хубаво е всичко да е официално, нали. Попаднах на най-различни тълкувания. Най-общото заключение е, че с “clank” се означават дрънкащи и тракащи, накъсани звуци. Като например капеща чешма. Когато преглъщате шумно. Или пък стържене по метална решетка. А защо не и непредпазливи, крадливи крачета в близост до зъл и много гладен дракон ?

    Ревюто, което ви представям днес малко го разказах предварително. Поне в частта му включваща крайната ми оценка. Абе както е модерно да се казва - „спойлнах го". Тези от вас гледали мойте „Топ 10 игри на 2016 г.“ вече знаят какво да очакват. Между другото, време за малко реклама : ако не сте гледали пиковата класация за миналата година, сега е идеален момент да го направите...такова.

    “Clank!” е игра за която си струва да си говорим. Струва си да ви споделя ( ако ви интересува, нали ) какво ми хареса в нея, за да спечели тя място в моят топ 10 за 2016 г. Няма как да пропусна и малките, но все пак налични минуси на играта. Стига толкова празни приказки - откровено за “Clank!”