Лотария за алхимисти - The Quacks of Quedlinburg

    Ако името Волфганг Варш не ви говори нищо, то или тепърва навлизате във вълнуващата магия на настолните игри, или сте прекарали последната година и половина на изолиран, самотен остров. Въпросният господин е може би най-нашумялото име сред гейм дизайнерите през изминалите дванадесет месеца.

    Три изключително популярни заглавия, осемнадесет номинации  и  осем награди – това е равносметката на хер Варш от 2018г. Или казано „по народному“ – превзе със щурм светът на настолните игри. Време беше и ревюта за неговите заглавия да се появят в любимия ви блог за настолни игри ( уинг, уинг – минутка за реклама  ). Започва с „най-комплексното“ заглавие, което включва вълнуващи и сравнително иновативни механики като "bag building" / форма на "deck-building", ама с торбичка където поставяте неща / и зараризително забавния „push your luck” / "тествай си късмета" /.

Панаир в Кведлинбург

Централният борд - супер информативен

    “The Quacks of Quedlinburg” е забавна, семейна игра за двама до четирима души, в която основното е да „тествате късмета си“. Както стана дума, дизайнер е Волфанг Варш ( The Mind ; Fuji ; Ganz Schon Clever ), а издател Schmidt Spiele/ North Star Games.

    Първо, няколко етимологични бележки за думата „quacks”. Макар да звучи като гърлен звук издаван от популярни селски животни ( които са и важна част и от жаргона, тъй де – патки ), думата всъщност означава знахар, врач, природен лечители, шарлатанин. Или най-общо – всички онези лица, практикуващи забранени познания, съчетаващи щипка алхимия и магия през средните векове.

Котел и торбичка с чипове. И сте готови за алхимия !

    В “The Quacks of Quedlinburg” се пренасяме в китния северен германски град Кведлинбург, за да участваме на панаир (конвеншън ?) на знахарите. Всеки играч влиза в ролята на изпечен шарлатнин, опитващ се да забърка най-добрите отвари...естествено за точки.

Подготовката за игра в “The Quacks of Quedlinburg” включва всеки играч да получи платнена торбичка и котел. Спокойно, последното е образно казано. Всъщност получавате борд, на който има изобразен котел където ще забърквате отварите си. Визуално котелът е разграфен на секции включващи номерирани позиции и напомнящи на олд скул „roll and move” игра...каквато за щастие “The Quacks of Quedlinburg” не е ( отдъхнете си ).

    А във въпросната торбичка попадат предварително зададени „чипове“/“токени“, представляващи разнообразни съставки за отвари. На достъпно за всички играчи място се поставя централното игрално поле, върху което отбелязвате спечелените точки и следите развитието на играта. “The Quacks of Quedlinburg” продължава точно девет рунда, в които прибавяте нови съставки (токени) в торбичката си и отблезвате точки. Всеки рунд преминава през няколко фази, които можем условно да разделим на „активни“ и „пасивни“. За тях обаче след малко.

Пустия му късмет, пуст да си остане !

Теглите от торбата и слагате върху таблото

    Когато ви говоря за геймплеят на “The Quacks of Quedlinburg” помнете едно – забавление. Това е основният мотив в тази игра. Не търсете дълбоката стратегия и дръзките игрови похвати. Всичко в крайна сметка опира до това, какво ще изтеглите от платнена торба.

Всеки рунд в “The Quacks of Quedlinburg” включва „активна“ фаза, в която играчите подреждат своята „отвара“. Последното става когато теглите токени от торбичката си и ги поставяте върху персоналния ви борд. Основната ви цел е да достигнете до максимално по-предна позиция на таблото ви, което се измерва с това, че ще получите повече точки в края на рунда... и повече „парички“ за пазарене на нови токени. Трябва обаче да внимавате „котелът“ да не избухне в лицето ви.

Всичкото му съставки !

    Което веднага ме навежда на мисълта, че не съм отделил нужното внимание на токените представляващи различните съставки за котела ви. А те са същността на играта. Чисто етимологично, на ниво имена, създателите на “The Quacks of Quedlinburg” са се постарали да ви потопят в темата на играта. На ваше разположение са легендарни, любими на всички знахари съставки, част от тъмното изкуство. Като например череп на гарван, червена мухоморка, мандрагора и „Мъртвешка глава“ ( вид пеперуди ).

    Всички токени обаче споделят една и съща форма и размери, което е лесно обяснимо, защото ще трябва да ги теглите на случаен принцип от торба. Различават се основно по цвят, което ще бъде и начина, по които ще ги назовавате – червените, зелените, сините и т.н. Разлика има и в стойността им, която варива от едно до четири. Последното има значение, когато изтеглите даден токен от торбата и трябва да го поставите върху борда ви. Цифрата означава колко позиции напред трябва да го поставите. Например, ако предния токен се намира на позиция „две“ и изтеглите нов със стойност „четири“, то трябва да го поставите на толкова полета разстояние от предния т.е. на позиция „шест“ ( 2+ 4 си е толкова...нали ? )

    Най-съществената черта на различните съставки обаче е, че всяка има някакво специално умение. Нещо повече. В “The Quacks of Quedlinburg” ще намерите цели четири различни варианта на всяка съставка. Преди началото на играта избирате точно с кои вариации ще играете. Което прави преиграваемостта на играта изключително вълнуваща. Защото различните вариации на едни и същи съставки предлагат различни подходи в играта. Да, а само преди няколко пасажа ви казах, че нищо в “The Quacks of Quedlinburg” няма значение освен колкото точно сте късметлии. Но не бях напълно откровен с вас.

    Цялата идея на “The Quacks of Quedlinburg” е, че започвате с една торбичка пълна с „кофти“ токени, която ще опитвате да подобрите в хода на играта. Как точно ще го направите зависи изцяло от вас. Дали ще заложите на прогресивно натрупване на точки посредством токени или ще изберете път, гарантиращ ви по-голяма сигурност при тегленето от торбата – зависи изцяло от вас.

    Така стигаме и до най-важния момент в “The Quacks of Quedlinburg” – доколко ви стиска да тествате късмета си. Защото в торбата ви има и едни доста неприятни „бели“ токени. Последните не искате да теглите, защото те предизвикват екплозия на „котела“ ви. Но дайте да се върнем в началото на геймплея в “The Quacks of Quedlinburg”.

Картите ви дават само хубави неща

    Всеки рунд започва с изтеглянето на карта от специално тесте карти обозначени като „гадателски карти“. Последните обичайно носящ моментално преимущество за всички играчи или някакъв бонус, който получавате в края на рунда. „Гадателските карти“ са и начин да отбелязвате рундовете в “The Quacks of Quedlinburg” ( не че има нужда ) и в по-голямата си част носят положителни бонуси за всички играчи. Бих ги определил като приятен щрих в играта.

    След което започва „голямото теглене“. Не ви говоря за разни съмнителни лотарии по националните телевизии, а за истинското тестване на късмета ви. Играчите бъркат в торбичката си, вадят токен и го поставят на игралното поле. Някой от видовете токени ви дават моментен бонус, други пък се активират чак в края на рунда. По – важното е какво ще решите след като изтеглите : дали да продължите да теглите или да спрете. Последното не е никак примамлива опция, но може да се почувствате принудени да прибегнете до нея, ако вече сте изтеглили няколо от „белите“ токени. Защото ако общата им стойност на игралното ви поле достигне повече от „седем“ сте аут от рунда.

Тънкият момент да знаеш кога да спреш

    Някак още на тематично ниво ви е ясно, че не е много приятено за един знахар „котела“ му за отвари да избухне в лицето му. Какво обаче се случва в чисто игрови план в“The Quacks of Quedlinburg” ако това се случи. За целта е редно да обърнем малко внимание на така наречените „пасивни“ фази от всеки рунд.

Последните са обозначени посредством символи върху централния игрален борд. И както всяка игра с повече от три символа изглеждат стряскащо необяснимо в началото (египетските йероглифи ряпа да ядат).  

Богатството на опции в играта заслужава адмирации

    Още в края на първи рунд обаче ще разберете, че няма нищо страшно. В първата от „пасивните“ фази се хвърля „бонус зара“...което не си е много пасивно де ( некадърна ревюърщина лъха от този ред ). Зарът се „присъжда“ на играча достигнал най-предната позиция на таблото си посредством поставяне на токени и върху него има изобразени примамливи бонус – от точки до токени. След това се активират всички токени с действия след края  рунда – зеления, черния и лилавия. После играчите получават рубини...за които още не съм казал и думички. Добре де, рубините са вид ресурс в “The Quacks of Quedlinburg”, който искате да събирате, защото ви носят интригуващи бонус, а в края на играта се трансформират в точки. Така де – рубините са добро !

След като си раздадете рубини стигаме и до най-важните две фази в “The Quacks of Quedlinburg”. В първата получавате точки...простичко, но ефективно. Последните се отбелязват върху игралното поле, като част от всяка една локации.  Докъде сте стигнали толкова точки получате. Простичко. Същото важи и за закупуването на нови токени, което е следващата фаза в играта. Отделните поленца от личният ви борд всъщност съдържат две цифри. Първата ( по-малката ) означава точките, а втората ( по-голямата ) са „паричките“, който може да изразходвате за закупуване на нови токени. Пиша „парички“ в кавички, защото те нямат физическо присъствие в “The Quacks of Quedlinburg” и не се натрупват – каквото купите, това е...няма запазване между рундовете. А може да купите точно до два токена. Които поставяте в торбата си...заедно с всички изтеглени предния рунд и сте готови за нов рунд.

    „Къде е уловката“ е най-вероятния въпрос, който ще зададете. Ако котелът ви експлоадира не може да вземете и точки и да купувате нови токени, а трябва да изберете една от двете толкова примамливи опции/фази. Сами се досещате колко болезнен е този избор. И колко брутално назад може да ви върне в играта. Това всъщност е и основната „закачка“ в “The Quacks of Quedlinburg” – колко точно сте готови да рискувате ?

Някои неща, които останаха неизказани...

    Когато видите заключение озаглавено по този начин, вероятно очаквате титанични разкрития и обрати. Дишайте спокойно обаче – няма да ви разваля новите "Avengers", нито краят на „Игра на тронове“. Ще си говорим обаче малко за естетика, визия и тяхното място в “The Quacks of Quedlinburg”.

    Относно илюстрациите, играта е окей. Шарени, забавни, лека хумористични. Искаше ми се да са малко повече. Не така положително съм настроен обаче към компонентите в “The Quacks of Quedlinburg”. И основната причина за това е отвратителното им качество. Направо не знам откъде да започна. От "копринените" ( мисля ) торбички, с които е просто отвратително да боравите, защото токените се заплитат и ще трябва да ги "сбирате" всички в един ъгъл, за да може да теглите адекватно...иначе ще теглите все едно и също. Бонус съвет - купете си нови платнени торбички, а тези от играта подарете на най-големият си враг. А какво да кажем за бордовете, които определено не грабват с визия и функционалност. Но най-голямия минус са токените и тяхното катастрофално качество. Само след пет сесии на “The Quacks of Quedlinburg” токените в моят комплект започнаха да се изтриват. И това е при положение, че нито ги стискате в потна ръчица, нито постоянно ги въртите по масата. Ей така си се захабиха, както си стоят. Това е абсолютно недопустимо за игра, която има толкова висока цена ! За последното може да направите справка по родните магазини.

    Но "замълчи, сърце". Всички тези проблеми с компонентите в “The Quacks of Quedlinburg” са наистина сериозни...но пък играта е дяволски добра. И без никакво съмнение заслужава титлата си от миналогодишния Kennerspiel. Бърза, достъпна забавна, с много преиграваемост и работеща при всякакъв брой играчи. Игра, която не залага на тежки тактики и стратегии, но ви предлага най-доброто в нашето хоби - истинското забавление. Горещо, горещо препоръчвам !

Препоръчвам задължително за :

1. Когато си търсите игра подходяща за всякакви геймъри

2. Когато нямате проблем с късмета в настолни игри

3. Когато си търсите истинско настолно забавление.

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 3 / 6

Преиграваемост :  6 / 6

Геймплей : 5.5 / 6

Крайна оценка : 5 / 6