Силата на водата - Barrage

    В началото на това ревю трябва да ви споделя, че съм доста притеснен. И смятам в следващите редове да подходя изключително сериозно. Защото темата на играта, която ще ви представя днес, се радва на особено експертно мнение от редица важни и „високообразовани“ родни специалисти. Не искам да се излагам в техните очи, нито пък да изглеждам като лековат български дизайнер, който не разбира нищо от хидроинженерство – тема, с която във България се става и се ляга ( бел.ред. и особено се владее от разни философи )

    Шегата настрана ( дано не ми затворят блога ), днес ще си говорим за сериозна и тежка „евро“ игра. Както знаете, тяхна отличителна черта е липсата на тематичност, за сметка на вълнуващи геймплей механики. Тема в обекта на днешното ми ревю обаче е доста добре реализирана, чак да се учуди човек. А геймплея – той е просто вълшебен. Няма какво да крия – ще ви говоря за едно от игрите, намирили място в моят личен топ десет за изминалата година. Запретвайте ръкави и нека бъде...ток.

Нацията на мигрантите - Villagers

    За настолните игри през отминалата 2019г. вероятно могат да се сложат много епитети Скучна. Вълнуваща. Пълна със стотици разточителни заглавия, които приковаха вниманието ни, но и поставиха на истинско изпитание портфейлите ни. Годината, която видя тоталната хегемония на леките семейни игри, ала и завръщането на „тежките", „евро“ заглавия. За мен обаче 2019г. заслужава и още едно определение – годината на „цивилизационно-подобните игри“.

    Ще си кажете : "Ицо, и тая година ли я почваш с някакви измислени думички ?". Ами нямаше как инак да ви опиша цялата плеяда от заглавия, които дойдоха с обещанието да бъдат „игра, в която създавате своя цивилизация“. Безспорно това гръмко определение звучеше много апетитно и изигра своята отлична роля като добре преценен рекламен трик.

    В следващите редове ще ви представя още една такава игра. Идваща в отвратителна, непрактична и неудобна опаковка и носеща име близко до това на популярна музикална банда от 80-те година на миналия век, това заглавия някак успя да привлечение не малко внимание върху себе си. Може би пък все пак играта е добра ? Четете, за да разберете !

Дванадесетте защитници - Paladins of the West Kingdom

    Понякога наблюдавайки работата на даден дизайнер на настолни игри си мисля, че направата на последните спокойно може да бъде приемана и за "научна дейност". Внимателните и настойчиви стъпки в една посока, продължителното развитие на дадена механика, в търсене на нейното „перфектно“ проявление, десетките часове в тестване и усъвършенстване. Кажете ми, че това не може да се сравни в работата на един учен, който се стреми да достигне до решението на даден проблем ?

И ако трябва да си послуша с пример, за да опиша тази моя теза, веднага ми хрумват две имена. Първото е на „добрия доктор“ Райнер Книция, който за повече от тридесет години на сцената на настолния дизайн, изгради, усъвършенства и полира до блясък модерните абстрактни игри. Другото име за което се сещам е това на Шем Филипс.

    В последните пет години този дизайнер ни предложи множество разнообразни вариации и подобрения на един от популярните жанрове в настолните игри, а именно  “worker placement”/”поставяне на работници“. Заглавията негово дело се разделят в две големи поредици от по три тематично свързани игри. Първата от тези поредици бе завършена, а другата получи своето второ заглавие, за което ще си говорим в следващите редове на това ревю. Ако трябва да кажа още нещичко в този увод, то ще бъде искреното си удивление, че това е първата игра на Шем Филипс, на която правя ревю. Което не говори добре за мен...ама вие си ме обичате така и така.

През дверите на Посейдон – Underwater Cities

    Смятам да започна това ревю с иконичната ( и по холивудски ) реплика : „Kът дъ крап !“/ Cut the Crap! /. Всъщност не знам колко е иконична и не смятам да ви я превеждам буквално на кирилица, че отиде и детската аудитория ( то пък все едно има аудитория... ). Но в най-общи линии ви казвам следното : знам защо сте тук и нямам никаква идея да ви губя времето с кухи уводи.

    “Underwater Cities” ли е новият “Terraforming Mars” ? ; “Underwater Cities” по-добра ли е от “Terraforming Mars”? ; Ама чух, че била много сложна “Underwater Cities” и няма да я превеждат на български, пък Марс го преведоха и е лесен? ; Има ли смисъл въобще да играя “Underwater Cities”, когато имам Марса ? ; Те не са ли от един дизайнер, смисъл, като продължения едно на друго ?

    Въпроси, въпроси и пак въпроси вече толкова месеци. Ако не бях про-ревюър (къде ти,бре) вероятно щях да се поддам на масовата истерия и паника, да изпадна в детайлни сравнения и парализиращи анализи. За щастие нямам намерение да го правя ( не ми се пише толкова ). Имам намерение обаче да отговоря на част от въпросите ви и в следващите редове да се аргументирам, защо ще започна това ревю с още една епохална фраза : „и двете, дядо попе !“

Лотария за алхимисти - The Quacks of Quedlinburg

    Ако името Волфганг Варш не ви говори нищо, то или тепърва навлизате във вълнуващата магия на настолните игри, или сте прекарали последната година и половина на изолиран, самотен остров. Въпросният господин е може би най-нашумялото име сред гейм дизайнерите през изминалите дванадесет месеца.

    Три изключително популярни заглавия, осемнадесет номинации  и  осем награди – това е равносметката на хер Варш от 2018г. Или казано „по народному“ – превзе със щурм светът на настолните игри. Време беше и ревюта за неговите заглавия да се появят в любимия ви блог за настолни игри ( уинг, уинг – минутка за реклама  ). Започва с „най-комплексното“ заглавие, което включва вълнуващи и сравнително иновативни механики като "bag building" / форма на "deck-building", ама с торбичка където поставяте неща / и зараризително забавния „push your luck” / "тествай си късмета" /.

...И с разперени крилца - Wingspan

  

В началото си мислех да оставя това ревю почти без увод. Защото не е нужно да ви въвеждам към най-желаната игра на пазара в момента, към заглавието, по което всички са полудели. Но като се замисля, последното важи само за момента на писането на това ревю.

Към средата на месец март 2019г., когато пиша тези редове целият настолен свят е полудял по "Wingspan". Основна причина за това са както репутацията на издателите и интригуващите механики и тема, така и бързото изчерпване на играта, проблеми с доставката й, странни промени в крайната цена и прочие други фактори, за които ще споделя в краят на това ревю.

Или пък може и да не споделя, защото функцията на ревюто е да ви разкаже какво мисля за геймплея на "Wingspan", а не са цялата спекула около рекламирането и продажбата й. Тях може да оставя на други, по-запознати в материята от мен. Затова нека си говорим за играта, пък вие преценете струва ли си чакането, парите и истерията.

Воден свят – Otys

от Христо Симеонов

Няма как да не сте чували израза „По дрехите посрещат...“. Сред широкото му приложно поле съвсем спокойно трябва да поставим и настолните игри. Една богато илюстрована и вълнуващо изглеждаща кутия, има способността да грабне и най-незаинтересуваните от хобито. И обратното. Колкото и добра настолна игра да имате, едно безлично оформление на опаковката е достатъчно да отблъсне мнозина.

    Ако трябва да посоча настолната игра с най-вълнуваща визия на кутията за 2017г., то "Otys" без никакво съмнение заема челното място. Загадъчни потънали цивилизации и търсещи приключения и богатство водолази. Звучи толкова вълнуващо за всеки геймър и авторите на играта са били наясно с това, защото в доста дълъг период от време единственото, което знаехме за играта, бе именно визията на кутията. После понаучихме нещичко за темата и геймърското съсловие още повече се развълнува, изстрелвайки играта сред едни от най-очакваните заглавия за годината.

    А  когато най-после дойде и самата игра...нейния абсолютно нетематичен геймплей почти я затри. За него обаче и за всичко около едно доста особено заглавие – в следващите редове.

За честта на кралицата – Queendomino

от Христо Симеонов

    “Kingdomino” – настолната игра, която превзе годината със щурм. Една дузина награди, сред които и най-престижната, "Spiel des Jahres" 2017. Милиони отдадени фенове по света, които се влюбиха в това „модерно“ домино и упорито го браниха, неспирайки да го играят. Отлични оценки от критиците, които също така безпаметно се влюбиха в играта.

    Манията не подмина и нашата родина, където “Kingdomino” се сдоби с локализирана версия. Нейното излиза пък бе отбелязано с мащабен турнир, провел се в няколко от най-големите родни клубове за настолни игри във София, Варна и Велико Търново.

    И на фона на цялата тази лавина от положителни оценки и награди, едно негативно мнение...моето. Говорейки за „Kingdomino” определено се чувствам като самотен вълк. Играта далеч не ми хареса и както ви споделих в ревюто си посветено на нея, не разбирам цялото това вманиачаване, а още по-малко избирането й за „Игра на годината“ на фона на толкова по-добри кандидати, които й правеха компания сред номинираните.

    Става ви ясно, че бях крайно резервиран към духовния наследник на играта – "Queendomino". Нямаше как обаче да не опитам, особено след като чух за „добавени неща в геймплея на оригинала“. Зареден с доза критичност седнах в компанията на „кралицата“, като все пак таях мъждукаща надеждица, че ще е по-добра от „краля“. Какво излезе накрая – ще ви споделя в следващите редове.