от Христо Симеонов
“Kingdomino” – настолната
игра, която превзе годината със
щурм. Една дузина награди, сред които и най-престижната, "Spiel des
Jahres" 2017. Милиони отдадени фенове по света,
които се влюбиха в това „модерно“ домино и упорито го браниха, неспирайки да го
играят. Отлични оценки от критиците, които също така безпаметно се влюбиха в
играта.
Манията не подмина и нашата
родина, където “Kingdomino” се сдоби с
локализирана версия. Нейното излиза пък бе отбелязано с мащабен турнир, провел
се в няколко от най-големите родни клубове за настолни игри във София, Варна и
Велико Търново.
И на фона на цялата тази лавина
от положителни оценки и награди, едно негативно мнение...моето. Говорейки за „Kingdomino”
определено се чувствам като самотен вълк.
Играта далеч не ми хареса и както ви споделих в ревюто си посветено на нея, не
разбирам цялото това вманиачаване, а още по-малко избирането й за „Игра на
годината“ на фона на толкова по-добри кандидати, които й правеха компания сред номинираните.
Става ви ясно, че бях крайно
резервиран към духовния наследник на играта – "Queendomino". Нямаше как обаче да не опитам,
особено след като чух за „добавени неща в геймплея на оригинала“. Зареден с
доза критичност седнах в компанията на „кралицата“, като все пак таях мъждукаща
надеждица, че ще е по-добра от „краля“. Какво излезе накрая – ще ви споделя в
следващите редове.
