Дванадесетте защитници - Paladins of the West Kingdom

    Понякога наблюдавайки работата на даден дизайнер на настолни игри си мисля, че направата на последните спокойно може да бъде приемана и за "научна дейност". Внимателните и настойчиви стъпки в една посока, продължителното развитие на дадена механика, в търсене на нейното „перфектно“ проявление, десетките часове в тестване и усъвършенстване. Кажете ми, че това не може да се сравни в работата на един учен, който се стреми да достигне до решението на даден проблем ?

И ако трябва да си послуша с пример, за да опиша тази моя теза, веднага ми хрумват две имена. Първото е на „добрия доктор“ Райнер Книция, който за повече от тридесет години на сцената на настолния дизайн, изгради, усъвършенства и полира до блясък модерните абстрактни игри. Другото име за което се сещам е това на Шем Филипс.

    В последните пет години този дизайнер ни предложи множество разнообразни вариации и подобрения на един от популярните жанрове в настолните игри, а именно  “worker placement”/”поставяне на работници“. Заглавията негово дело се разделят в две големи поредици от по три тематично свързани игри. Първата от тези поредици бе завършена, а другата получи своето второ заглавие, за което ще си говорим в следващите редове на това ревю. Ако трябва да кажа още нещичко в този увод, то ще бъде искреното си удивление, че това е първата игра на Шем Филипс, на която правя ревю. Което не говори добре за мен...ама вие си ме обичате така и така.

Гостуване на север – Imperial Settlers : Empires of the North

    Когато видите това ревю, вероятно първата ви реакция ще бъде : „Пак ли“. Ами да...пак. Защото 2019г. се очертава като годината на „Imperial Settlers”. Супер – сладурската – успешна игра с карти на Игнаси Тчевичек и "Portal Games" преживява своеобразен ренесанс в последните няколко месеца и смело оглавява разнообразни геймърски класации. Естествено, това нямаше как да бъде възможно без появата на няколко нови версии на играта. С вариацията попадаща в особено популярния напоследък „roll&write” жанр ви запознах само преди няколко месеца ( ревю ), а в следващите редове ще ви представя и новото, напълно самостоятелно заглавие във вселената на „Imperial Settlers“.

    За моя голяма, голяма радост ( и изненада ) цялата поредица се радва на доста добра популярност и по нашите географски ширини. Затова и това ревю ще е малко по-специално. Всъщност, това ще бъде първото, уникално, невиждано и нечувано до този момент „двойно ревю“, което ще може да откриете на страниците на BoarD Delights ! 
Добре де. Намалявам малко патоса. След като вече не е на МАХ ( „Х“ да се чете като „Х“ в хляб ) трябва да ви кажа и какво да очаквате. В общи линии поканих Иван ( известен и като Arteglam )  да напишем заедно ревю на “Imperial Settlers : Empires of the North“, като всеки изложи мненито си за играта под формата на нещата направили му най-голямо впечатление. Ванката също като мен е огромен фен на базовата игра. И на двамата ни допадна и „roll&write“ версията ( на мен повече заради соловия вариант). Да видим сега какви присъди ще дадем за новото отроче в серията.

Res Magicae Lehman - Res Arcana

    Настолните игри, макар и намирайки се в своята „Златна епоха“, далеч не са ново хоби и в тях отдавна има установени както жанрове и похвати, така и забележителни дизайнери, дали ни редица вълнуващи заглавия. Когато пиша за нова игра на автор от подобен, „култов“ калибър в любимото хоби, няма нужда да се опитвам да ви омайвам със специален увод.

    Защото в следващите редове ще ви разкажа малко повече за новото заглавие на Томас Леман. Икономист, програмист и писател, днес той е едно от най-уважаваните имена в хобито, дизайнер на десетки заглавия, сред които без никакво съмнение изпъква поредицата “Race for the Galaxy”. Последната е култова серия от игри, в основата на които е залегнала състезателната идея за трупане на точки, докато колонизирате звездите. През годините поредицата претърпя няколко различни метаморфози под формата на самостоятелни заглавия, като винаги основната движеща сила зад тяхното излизане бе опростяване на правилата/формулата на играта.

   Тези от вас, които следят редовно моят блог знаят, че съм огромен фен на цялата „Race for the Galaxy” сага ( номер едно, според мен, е "Roll for the Galaxy" ), както и на дизайните дело на Том Леман. Именно затова чаках с нетърпение излизането на новото му заглавие и му посветих доста време ( няколко месеца ), преди да напиша това ревю и да споделя мнението си за играта с вас, скъпи читатели.

Imperium...с молив и чаша кафе - Imperial Settlers : Roll&Write

    Знаете ли как да разберете, че една настолна игра е наистина успешна ? Вероятно ще прибързате и ще кажете, че главния критерий са спечелените награди и призвания или пък това на колко езика е локализирана. Нищо подобно, драги. За да може една настолна игра да се нарече „успешна“, то е нужно да има „roll&write” версия.

    И друг път съм говорил за „roll&write” жанра, ала все пак отново ще спомена основната му черта – хвърляте зарчета или теглите карти и полученият резултат записвате върху листчета, опитвайки се да отбележите максимален брой точки. Тази концепция, макар и безумно простичка ( но работеща ) се превърна във вероятно най-популярния жанр в хобито за последните няколко месеца. Знайни и незнайни дизайнери и студия заляха пазара със стотици „roll&write” заглавия. Време беше и на един от най-известните сред тях да каже думата си по въпроса.

“Imperial Settlers : Roll&Write” е първото независимо заглавие в супер успешната едноименна серия игри дело на Игнаси Тчевичек и Portal Games. Тези от вас които ме познават знаят, че съм болен фен на оригиналната игра, “ImperialSettlers”, която заема и престижно място в личната ми топ десет класация на всички времена. Това което се опитва да ви кажа е, че “Imperial Settlers : Roll&Write” бе абсолютно задължително заглавие за мен, което очаквах с голяма доза вълнение. Не само обаче заради любовта си към оригинала, а и заради обещания микс между „tableau building“ и „roll&write“ механики. Как ми се стори крайният резултат, ще ви кажа в следващите редове.

Scythe Expansions - Стъпка към перфекционизма (Spoilers!)

    Трудно ми е да реша от къде да започна. Просто знам, че отдавна искам надълго и нашироко да изкажа впечатленията си за Scythe. Целта на това ревю е да Ви дам повече информация за разширенията към играта и в процеса да разберете мнението ми като цяло. Тъй като разширението "The Rise of Fenris" съдържа скрити компоненти, считайте се предупредени, че ще има снимки от тях. Ако не искате да си разваляте удоволствието от това да ги разкриете сами, спрете да четете последната част от ревюто. Ще сложа предупредителна думичка и по-надолу. Това ревю се очертава да бъде доста дълго, защото ще обсъждам всички излезли разширения за играта - "Invaders from Afar", "The Wind Gambit", "The Rise of Fenris" и "Scythe Encounters". Допълнително ще кажа и няколко думи за органайзерите на Folded Space, които събират всички тях в две кутии. 

Scythe e бижуто на Stonemaier Games, което блести още от успешната си кампания в Кикстартър в края на 2015 г. Повече за основната игра можете да прочетете в ревюто на Ицо. През изминалите три години играта придоби огромна популярност и към днешна дата е на 8-мо място в класацията на boardgamegeek. Излезлите през това време разширения допринесоха допълнително към успеха на Scythe. Без да губя повече време, активирам аналитичната част от себе си.

...И с разперени крилца - Wingspan

  

В началото си мислех да оставя това ревю почти без увод. Защото не е нужно да ви въвеждам към най-желаната игра на пазара в момента, към заглавието, по което всички са полудели. Но като се замисля, последното важи само за момента на писането на това ревю.

Към средата на месец март 2019г., когато пиша тези редове целият настолен свят е полудял по "Wingspan". Основна причина за това са както репутацията на издателите и интригуващите механики и тема, така и бързото изчерпване на играта, проблеми с доставката й, странни промени в крайната цена и прочие други фактори, за които ще споделя в краят на това ревю.

Или пък може и да не споделя, защото функцията на ревюто е да ви разкаже какво мисля за геймплея на "Wingspan", а не са цялата спекула около рекламирането и продажбата й. Тях може да оставя на други, по-запознати в материята от мен. Затова нека си говорим за играта, пък вие преценете струва ли си чакането, парите и истерията.

Безкраен Космос от възможности – Space Base

От Христо Симеонов

     В началото бе космическата тема. Окей...знаете, че ми е слабост. Ако трябва да избирам между две игри, в 95% от случайте ще предпочета тази с научно фантастична тема пред другата...каквата и да я другата. Казвам 95%, защото има и някой изключения ( "Mage Knight", "Clank!" и т.н. ).

    А после дойде името. Казвам ви честно – това е най-скучното заглавие на настолна игра, което видях тази година. Все едно от „AEG“ са спечелили конкурс по темата - Световен приз за наименование, което да ви развълнува най-малко. “Space Base“ е...освен, че се римува с една дузина неща, не зчучи никак, ама никак интригуващо.

     И точно когато бях се отказал от играта, си позволих да задълбая в механиките на “Space Base”. „Engine building” ( строене на „двигател“ ), “Tableаu Building” ( строене на „табло“ ) с карти и зарове. Прочетете го няколко пъти. И отзад напред звучи добре, нали ? Ако някога сте попадали на блога ми и сте хвърляли дори и един поглед върху ревютата ми, знаете много добре, че това са любимите ми жанрове. Ако пък не знаехте – добре дошли в моят свят ! Когато видя въпросните механики в една настолна игра, винаги си приготвям пакетче кърпички, защото опасността да ми потекат лигите е обезателна. Пък не върви да изцапам борда или картите...Добре де. Спирам с този глупав и наивно опитващ се да е забавен опит за увод. Само една вметка - за тези от вас, които не са запознати с "engine/tableau" жанра ще кажа с две думи : подреждате карти/плочки пред вас, след което се опитвате да ги активирате по най-успешния ( точки ) за вас начин. Та посягайки към “Space Base”, тя определено изглеждаше като Ултимативната "Ицо игра“. Дали се оказа така обаче, ще ви кажа в следващите редове.

Корпорация “Шантави джаджи” – Gizmos

от Христо Симеонов

"Gizmos"  вероятно ви звучи като сложен термин от астрономията. Например, някакъв вид небесни тела или особени черни дупки. Определено си е нещо космическо.  И като казвам космическо – защо да не е нещо божествено ? От пантеона на някоя забравена религия : „Великия Gizmos ще отвори врати пред най-чистите души". Малко прекалено мистично си стана. Може би пък, като се замислите, "gizmos" звучи и като порода малки, пухкави кученца. Което ме навежда на мисълта, че това може и да е наименование за дребни и зли далечни братовчеди на леприконите, които се спотайват под леглото ви и дебнат неволно да пуснете краченце извън защитнито поле на одеялото си.

    Специално за вас, скъпи приятели, да, точно за вас - малцината, които ще прочетат това ревю, си направих труда и проверих какво означава думата "gizmos". Въздесъщият Бог на преводачите ( Гугъл Транслейт ) ми я обясни като „джаджа, уред и то такъв, чието име назоваващия го не знае или не може да си спомни“. След като разплетохме тази загадка, вероятно мнозина от вас ще се запитат : защо бе толкова важно ? Защото, драги, името на една настолна игра е неразделна част от крайния продукт. За страшно много хора името „Gizmos” ще звучи като отнесена абстрактна игра, в която местите лъскави кубчета. И така тези геймъри ще пропуснат една повече от отлична настолна игра с доста интригуващата тема въртяща се около изобретяването на разни джаджи. Която игра всъщност си е доста абстрактна...и прави всичко възможно да ви отблъсне от вълнуващата си тема. Взех да се обърквам в собствените си писания – давайте да минаваме по същество !

Тайнствените артефакти – Alien Artifacts

от Христо Симеонов

    За да разберете правилно емоцията, която предизвика „Alien Artifacts” в мен, емоция, която ще се опитам да представя в следващите редове, трябва да се върнем една година назад. Точно преди дванадесет месеца обявих, че това ще бъде най-чаканата за мен настолна игра през 2017г. 

Причините за това се кореняха в темата й, прозхода й и очакваните механики.

    За да разберете пък защо изброените по-горе причини  ме вълнуват толкова, то трябва да се върнем около шест или седем години назад във времето. Назад до момента, в който открих за първи път "tableau building" жанра. Трудно ми е да ви дам логичен и пълнокръвен превод на този термин, затова ще се опитам да го обясня нагледно. Това са всички тези игри, в които първоначално събирате ( закупувайки ) карти или плочки, поставяйки ги на масата пред себе си, в своя персонална зона, а след това ги активирате, посредством действия, в разнообразни комбинации, за да генерирате точки. Този жанр още е известен и като "engine building" / създаване на „мотор“ /, защото основната ви цел в тези игри е именно създаването на най-оптимизираната „машина“ за генериране на максимален брой точки.

    Сред представителите на този жанр, за които съм говорил неведнъж се открояват имената на игри като "Race for the Galaxy", "Deus", "Terraforming Mars", "Elysium" и много други. Особено място в сърцето ми заемат двата двата продукта в жанра, дело на поляците от "Portal" – "51^st State" и "Imperial Settlers".

    Именно с такава визитка се изправи пред мен обекта на това ревю – поредната "табло билдинг" игра, дето на "Portal", този път обаче с космическа тема ( любимо ! ) и с амбицията да бъде „4Х игра с карти за под един час игрово време“. Вече разбирате, защо бях толкова въодушевен от "Alien Artifacts" и буквално броях дните до излизането на играта на миналогодишния "Essen Spiel".