Scythe Expansions - Стъпка към перфекционизма (Spoilers!)

    Трудно ми е да реша от къде да започна. Просто знам, че отдавна искам надълго и нашироко да изкажа впечатленията си за Scythe. Целта на това ревю е да Ви дам повече информация за разширенията към играта и в процеса да разберете мнението ми като цяло. Тъй като разширението "The Rise of Fenris" съдържа скрити компоненти, считайте се предупредени, че ще има снимки от тях. Ако не искате да си разваляте удоволствието от това да ги разкриете сами, спрете да четете последната част от ревюто. Ще сложа предупредителна думичка и по-надолу. Това ревю се очертава да бъде доста дълго, защото ще обсъждам всички излезли разширения за играта - "Invaders from Afar", "The Wind Gambit", "The Rise of Fenris" и "Scythe Encounters". Допълнително ще кажа и няколко думи за органайзерите на Folded Space, които събират всички тях в две кутии. 

Scythe e бижуто на Stonemaier Games, което блести още от успешната си кампания в Кикстартър в края на 2015 г. Повече за основната игра можете да прочетете в ревюто на Ицо. През изминалите три години играта придоби огромна популярност и към днешна дата е на 8-мо място в класацията на boardgamegeek. Излезлите през това време разширения допринесоха допълнително към успеха на Scythe. Без да губя повече време, активирам аналитичната част от себе си.

Една минута до полунощ – 13 Days : The Cuban Missile Crisis

    Този път ще съм сериозен. Няма място за тъпи шегички и неуместен ( скучен ? ) увод. Вярвам искрено, че не сте прекарали живота си на самотен остров ( и не сте бягали от часовете по история ) и сте чували за „Часовникът на Страшния съд“. Чували сте го, нали ? Е, набързо ще обобщя все пак. „Часовникът на Страшния съд“ е символичен „инструмент“, часовник създаден от учени от Чикагският университет през 1947г., които измерва времето до края на човечеството, така де – до глобална катастрофа, която ще затрие нашата цивилизация. Дълги години се смяташе, че това ще е нова световна война и часовника „местеше“ стрелките си заради политически събития, но в наши дни към опасностите се прибавиха и технологичните проблеми, които могат да ни доведат до климатична катастрофа.

     Най-голямата заплаха за човечеството от ядрена война се случва през 1962г., по време на така наречената „Кубинска ракетна криза“ – тринадесет дни на напрежение между САЩ и СССР, през които двете световни супер сили са си мерили .... Щях да кажа нещо нецензурно, но се спрях – казахме ще е сериозно. Темата както ви става ясно е доста благодатна и се радва на сериозен интерес сред дизайнерите на настолни игри. И имаме доста богат избор от заглавия. Днес се спрях на едно от тях, което не крие дълбоката си връзка с една класическа вече игра. Надявам се да съм ви заинтригувал достатъчно, за да прочетете и следващите редове на това ревю.

Лунната соната - Tsukuyumi : Full Moon Down

    Кога минаха коледните празници, кога си вързахме мартеници ? Кога си пожелавахме „За много години“, кога изкупихме цветарските магазини за Международният ден на жената ? Кога ви споделих персоналният си топ десет за 2018г., кога започнахме да си говорим за новите, горещи настолни игри на 2019г.?

     Схванахте ми мисълта, нали – времето си лети и няма спиране ! И за цялото това време, от декември до март, някак странно и откровено аматьорски  пропуснах да ви споделя какво мисля, за една от настолните игри от споменатата персонална десятка. Всъщност, „какво мисля“ едва ли е толкова вълнуващо, защото след като играта е намерила място в списъка с "Дъ бест за годината", значи я харесвам...и то много. Какво обаче ме грабна в  Tsukuyumi ? Именно това искам да споделя с вас в следващите редове.

Добрият рицар – Crusaders : Thy will be done

    По мое скромно мнение, няма по-недооценена тема в настолните игри от тази свързана с Кръстоносните походи. И не, не ми излизайте с разните му десетки „военни“ игри с плочки. Тях не ги броя. Поради една или друга причина (вероятно повечето политкоректни, но за това повече в следващите редове), рицарите кръстоносци и всичко около походите не се нрави на гейм дизайнери и издатели. А в тази тема има толкова „хляб“, че буквално да ни залеят с настолни игри.

    Именно заради това чаках с особено нетърпение „Crusaders: Thy will be done“. Още с обявяването на самото заглавие, което между другото е трудно за превод (този пуст староанглийски), това се превърна в една от най-очакваните игри за мен в последните няколко години. Като съвестен геймър я бекнах в платформата „Кикстартър“, благодарение на която играта видя бял свят и чинно си зачаках. След като играта дойде и успях да я изиграя в разлини условия, разбирайте, с различни групи хора, съм готов вече да ви споделя – това ли е най-добрата „рицарска“ игра на пазара ?

Приказка за една гора... – Root

    ...Имало едно време една Гора. Тя била като всички други гори. Стройни и величествени дървета преплитали клони над  притихнали поляни с буйна зелена трева и само едно немирно поточе закачливо бъбрело, напук на цялата природна симфония. Сред високите дървесни корони весели птици огласяли гората, а под тях зайци, гризачи и лисици се наслаждавали на богатството на тучните ливади. Тук нашата приказка свършва. Защото както казах, тази Гора била като всички други гори. Нищо интересно нямало в нея и някак не е добре да разваляме нейния вековен покой. Освен ако...

    ...Столетия наред династията на Пернатите управлявала гората. С благородническо достойнство и надменост нейните представители властвали над дребните горски животинки. Последните, макар да не били особено щастливи от управниците си, както подобава на всеки управляван, се примирявали, търпели, като се страхували за живота и благоденствието на делата си...

    ...Един ден бойни барабани заглушили селцата на зайци, гризачи и лисици. Заглъхнала и песента на птиците. Стройни легиони от въоръжени до зъби воини нахлули без предупреждение в гората и свалила от власт династията на Пернатите, изпращайки ги в изгнание. Водачът на тези воини зовял себе си Маркиз Котка. Той бил коронован за новия властелин на Гората. Пухкавите му, мъркащи воини подчинили селцата на горските животинки и наложили политика на прогрес чрез индустриализация. Ала нещо се било променило безвъзвратно...

    ...Макар и победени, династията на Пернатите не била унищожена. От своято последна твърдина те започнали да кроят планове как да си върнат властта в Гората. Ала на всички животинки, местното горско население, пък им дошло до гуша от котки, от птици, от всички потисници, от страха. И тайно зайци,гризачи и лисици започнали да подготвят своята революция. А някъде сред най-дълбоките дебри на Гората митичната фигура на странстващия Вагабонт се пробудила от размирните времена, за да потърси своето място в този нов свят...или по точно своята нова, по-пълна със злато кесия.

Механес Теос : Богове и машини – Lords of Hellas

От Христо Симеонов

    "Богът от машината" – "Deus ex machina". Мнозина свързват този израз с разбиранията на модерната научно-фантастична литература и по-специално с кибер-пънкa. Последният е едно от най-младите течение в жанрa, залагащо изключително много на идеите за загубената човечестност и греховното и изродено свръхтехнологично бъдеще на човешката раса.

    Терминът всъщност е латински превод на причудливото устройство „механе“ използвано в древногръцкият театър. Причудливо, причудливо – колко да е причудливо ? Всъщност става дума за кран, с чиято помощ в края на някои представления са спускани актьори в образа на даден бог. Тяхната роля е да дадат на постановката един финален щрих, поука, запазвайки по този начин връзката между тайнственият и всемогъщ божествен пантеон на Олимп и простосмъртните в нозате му.

    На мисли за „бог от машината“ ме наведе първата ми среща с “Lords of Hellas” – игра, която успешно бе финансиране чрез платформата "Kickstarter" и се радва на изключително горещ прием сред геймърите. Тук е редно да ви успокоя – няма да си говорим за древногръцки театър. Причината да си мисля за „изкуствени“ богове е част от тематиката на “Lords of Hellas”, която определено ме изненада. Като цяло – срещата ми с играта премина през няколко фази. Пълното отрицание към нея, което ме бе налегнало по време на кампанията  за финансирането й, сменило се след това с любопитство, а любопитството с изненада, защото “Lords of Hellas” се оказа настолна игра точно „в моята градинка“. Защо смятам така – четете в следващите редове.

Нашествието на малките, зли досадници - Viral

от Христо Симеонов

    Бактерии. Болести. Зарази. Дошло ви е до гуша от тях. Омръзнало ли ви все да сте с капещ нос на поредното фирмено парти ? Или да не може да преглътнете апетитните скариди, които толкова обичате, заради зачервено, дразнещо гърло ? Ами „отпускарските вируси“ ? Когато не сте си почивали от работа в последните десет години, най-накрая излизате отпуска и сте планирали двадесет дни край морския бряг. Но коварното стомашно разтройство има други планове за вас...

    Стига вече хапчета и прахчета. Стига вече солена вода, компреси с оцет и други бабини деветини. Забравете за хомеопатията и нетрадиционните илачи. Представям ви едно революционно решение, което завинаги ще ви накара да забравите за неприятните и досадни болести и да изпитате радост от изчезването им. Предлагам ви ВИЕ да станете бактерии и на свои ред да тероризирате закъсали хорица, имали неблагоразумието да излязат без шапка в зимна виелица или да карат четири часа към морето на климатик.

    Това революционно решение наречено "Viral"  е продукт на екип от млади и амбициозни нърд...гейм дизайнери, които с помощта на карти и картонени токени са открили панацеята, която ще спаси света. Само сега и в следващите 365 секунди този продукт може да бъде ваш, ако прочетете това ревю до края и се обадите...

Универсалният език – Sentient

от Христо Симеонов

    Колкото и невероятно да прозвучи, не си падам особено по математиката. Защо да е  невероятно ли ? Ами защото, по мой лични наблюдения, огромна част от хората занимаващи се с настолни игри са по един или друг начин обсебени от математиката. И тази констатация се отнася както за някои от най-популярните и успешни гейм дизайнери, така и за болшинството сред геймърите.

    Защо ви говоря всички тия факти, излезли от зловещото ми тефтерче „Ицо анализира хората, с които играе“ ? Естествено за да мога да сглобя някакъв увод за днешното ми ревю. Играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми още със самото си обявяване. Крайния продукт обаче се оказа нещо коренно различно от това което очаквах. Защото ако трябва с една дума да определя "Sentient", то бих я нарекъл "помагало по математика за началните класове". Има ли нещо лошо в това ? Бързам да ви кажа.

Вакантно кралство – Majesty : For the Realm

от Христо Симеонов

Без никакво съмнение "Splendor" е настолна игра, която не спира да се радва на отличен прием от страна на играещите настолни игри. Вече четвърта година след дебюта на играта, тя продължава да бъде изключително популярна, играе се почти навсякъде и дори ставаме чести свидетели на турнирни прояви.

    Да си кажа правичката, не съм от най-големите фенове на "Splendor". На хартия, ренесансовата тема, събирането на „скъпоценни камъни“ ( чипове ) и инвестирането им в карти, за да реализирате точки, би трябвало да ми допадне. Липсата обаче на логични и разнообразни решения е основната причина играта да не работи за мен. Знам, че мнозина от вас няма да се съгласят с това твърдение, но всеки си има право на лош избор и няма да ви съдя.

    Когато обаче дизайнерът на "Splendor" се появява с чисто ново заглавие, няма как да пропусна възможността да му хвърля едно око. Добра причина е и пускането на лиги, сърцебиенето и високопарни фрази като, цитирам, „това е най-добрата игра за начинаещи“ - все неща, които се случиха с хора пробвали играта, просто ме задължиха да поиграя "Majesty" ( макар и въобще да не бях развълнувал от излизането й ). И смятам да ви споделя мнението си...макар че може и да не ви интересува въобще. Все пак поемам този риск и бързам да ви кажа какво мисля за Splendor 2…така де "Majesty".

Изяществото на Азия – Hanamikoji

от Христо Симеонов

    Като се замисля колко много пъти съм ви говорил за „елегантни“ игри в мойте ревюта (ако все пак някой ги чете, де ). Използвам този израз най-често, за да описвам игри с фин и деликатен геймплей, в който се потапяш за секунди и не искаш да изоставиш. Много от вас знаят, че винаги горещо съм насърчавал подобен тип игри, без значение от тяхната тема или жанр.

    В играта, за която ще ви говоря в следващите редове елегантността струй отвсякъде. Като започнеш от темата, базирана на легендарните японски гейши, та до геймплея, който е фин и пленителен като цъфтежа на вишните (ако не ме разбирате, задълбайте малко повече в японската култура ). Само името малко куца, защото  е трудно както за прочитане, така и за запомняне. Но това не може да е сериозна критика. Да видим за какво все пак става дума.

Мистерията на изгубената колония - Spirit Island

От Христо Симеонов

    "…Играчите влизат в ролята на командири на експедиционни войски, изпратени от някоя от могъщите монархии в епохата на Великите географски открития. В серия от ходове вашата задача е да колонизирате колкото се може по-голяма част от новооткритите земи, в името на вашия славен монарх. Колонизирането става посредством изграждате на система от поселища, установяване на търговски връзки с родната земя и утвърждаване на културни и религиозни..." Искате нещо политически коректно ли ? Добре.

"...Попадате на непознат и необитаем остров, предлагащ отлични условия за живот и богати източници на природни богатства. Трупайки средства под формата на разнообразни ресурси – овце, дърво, камък и злато, вие се стремите да създадете мрежа от селища за вашия народ, които да се установи на острова и да го завладее..." И това ли не става ? Тогава нека да преместим стрелките на часовника няколко столетия напред ?

"...Играчите влизат в ролята на капитани на звездни заселнически космически кораби, които са достигнали до заветната цел на мисията си – нова,неизследвана планета, представляваща решение на всички земни проблеми. Всеки от вас представлява някоя държава или могъща земна корпорация, която се стреми да колонизира планетата, осигурявайки си достъп до подземни й богатства. На планетата откривате и следи от отдавна изчезнала извънземна цивилизация, които се изразяват в причудливи и мистични артефакти..."

Загадъчният остров

   Няма смисъл. Отказвам се. Прости ми, скъпи Ктулу и вие свирепи викинги, но ако в настолните игри има наистина една основна, доминираща тема, то тя без никакво съмнение е „колонизирането“. Дали пренасяйки ни столетия назад, в епохата на Великите географски открития или запращайки ни в загадъчния мрак на звездите, дизайнерите на настолни игри си умират да ни карат да строим селища, да покоряваме местни народи, да търгуваме...абе да колонизираме, в целия съмнителен блясък на тази дума. 

    Замисляли ли сте, какво щеше да бъде да преминем от другата страна на бариерата ? Да слезем от конете, да оставим барута в кесиите, да приберем бластерите и да паркираме междузвездните колонизаторски кораби в хангарите ? Да се вмъкнем в обувките на „колонизираните“, на местните, на тези, на които им се изсипват на главата една тумба нахални пришълци. Ако и вие като мен се чудите, дойде време да разберем, с една игра, която се появи в разгара на лятото. Игра за която не се говори много, но повярвайте ми, тя идва да предложи ужасно много.

Война и мир...и мекове – Scythe

от Христо Симеонов

    Ако имам някакъв грях към хобито до момента, то той е, че се забавих прекалено дълго с това ревю. Имах си обаче причина - исках да бъда безкрайно обективен. Нещо повече – след първата ми среща със „Scythe“, играта далеч не ми хареса. Стори ми се откровено небалансирана, събрала куп странни геймплей решения. Не можех обаче да заложа репутацията си ( излишна минутка за надуване ) и да критикувам играта без да съм и отделил повечко игрово време. И така се минаха близо осем месеца и прилична бройка сесии на “Scythe” зад гърба ми, преди да седна и да се опитам да ви споделя какво мисля за играта.

    Има и нещо хубаво в цялата история. “Scythe” без никакво съмнение бе най-популярното заглавие за изминалата година, така че определено не ми е нужен увод, с който да се опитвам да ви въвеждам в това ревю. Ще говоря за “Scythe”. Ще ви споделя какво мисля за “Scythe”. Ако искате да го чуете, то ще го намерите в следващите редове. Без повече да протаквам, сипвам дизел в мека и поемаме през необятната източноевропейска шир.

Универсалната формула на справедливостта – New York Slice

от Христо Симеонов

    Когато попаднах на тази игра, на секундата се пренесох мислено в студентските си години и по-точно, тези прекарани в юридическия факултет. През дългия курс на обучение, студентите по „Право“ най-често търсят отговор на въпроса „Какво е справедливост ?“ и „ „Как да я постигнем ?“. Без никакво съмнение, фундаментални въпроси, които вълнуват младите, амбициозни умове на студентите, но уви, много рядко се намира преподавател, който да си позволи да говори за справедливостта извън захаросаните понятия, познати от учебниците.

    Играейки „New York Slice” се сетих за един такъв преподавател. Имах честта, той да води две от дисциплините, които изучавах. Няма да споменавам името му, но ако чете това ревю, се надявам да се усмихне и да си каже : „ АБЕ ИМАЛО Е СМИСЪЛ ВСИЧКО ДЕТО ГО ГОВОРИХ НА ТИЯ ДЕЦА!“.

    Въпросният уважаван от мен преподавател в рамките на серия от упражнения ни беше поставил една задача, с която да изследваме справедливостта. Тя звучи като притча или приказка.

    Трима разбойници извършили мащабен обир, отмъквайки цялата кралска съкровищница, барабар с държавната хазна, скъпоценните накити на кралицата и самата кралска корона. Замъкнали тоновете имане ( не се казва как ) в дълбока и тъмна пещера и седнали да го делят. Съкровището обаче не можело да се оцени. Как да съпоставиш короната или скиптъра на краля със сандъци със злато ? Как да изброиш стотиците хиляди златни монети ? Блъска ли си главата тримата разбойници, мислили начини, чудели се. Всеки един от тях предлагал „справедлива“, в неговите очи разбира се, подялба, която другите начаса отхвърляли. И така стигаме до въпроса : как да разделим съкровището, за да бъде справедливо ?

    Не се бойте, в следващите редове няма да ви говоря със сложни юридически термини, да ви цитирам латински сентенции на мъдри римски юристи и да ви обсипвам с алинеи и параграфи. Играта, която ви представям, съдържа в себе си есенция, която смея да нарека „универсалната формула на справедливостта“. Без повече да разтягам локуми, поставяйки това заглавие като лайтмотив на цялото ревю ( благодарение на вас, неназовани преподавателю...), ето за какво иде реч.

Едно политически коректно фентъзи - Ethnos

от Христо Симеонов

    „....Имало едно време едно кралство. То не било нито най-голямото, нито пък най-красивото кралство. Било си едно съвсем стандартно, симпатично фентъзи кралство, някъде из неназовани земи. Обитавали го дванадесет племена и всички живеели в мир и разбирателство. Естествено, това не можело да продължи дълго. Алчните дракони решили да се намесят и развалили спокойствието на всички.  Кралството рухнало, а племената се пръснали като шарени мъниста из поля и гори...“

    Вероятно тук някъде губя вниманието ви. Ако има нещо по-досадно от поредната зомби игра, то това е поредната игра, ситуирана в един особенo „тематичен“ жанр, кръстен звучно „generic fantasy”...или както му викаме на изток от Калотина – фентъзи клише.

    Именно затова пристъпих с откровена досада към “Ethnos”. Темата на играта, в съпровод с няколкото илюстрации, които ми попаднаха, откровено си лъхаше на стандартни фентъзи щуротии, Толкинови похвати и клишета. Чакай те, бе ! Изгасете тия факли и приберете яйцата в хладилника – Толкин е велик и ако не сте го чели, затваряйте това писание, дело на вашия верен, но жалък драскач и сядайте на някоя прохладна тераса с чаша студен чай и томче на “бащата на модерното фентъзи.“

    Ала да се върнем към “Ethnos”... Годината е 2017, приятели, някак си са написани едни стотици хиляди страници фентъзи литература и когато лепнете една толкова клиширана тема и...абе, иде ми да крещя. Но какво да се прави – занаят. Трябваше да играя “Ethnos”, трябваше да я оплюя и да ви кажа да бягате надалеч от нея. Трябваше...ама взе, че ми хареса...много. И сега ще ви кажа защо.

Възходът на Червения гарван. Част II : “Islebound”

От Христо Симеонов

    Хайде да започнем с кратко резюме. Преди да се потопим в магията на "Near and Far", едно от най-очакваните заглавия тази годината, реших да ви поговоря за последните две заглавия на "Red Raven Games", които се появиха на пазара. Причина за това е, че голяма част от механиките и геймплея на тези игри са своеобразен постамент върху които стъпва предстоящата "Near and Far".

    В първата част на това ревю ви споменах, че „Above and Below” ме разочарова. Разочароваме това, че Райън Лоукът, дизайнер и илюстратор на играта, не успя да изпълни заложените предварително цели. А именно да създаде един добър микс между стратегия и „choose your adventure" (книга-игра). “Above and Below” е едно добро, леко „евро“ заглавия, което ще се понрави на тези от вас, които обичат да „въртят“ ресурси и да трупат точки посредством разнообразни способи.

    Какво може да очакваме от „Islebound“ ? А дали ми хареса ? Ще се опитам да ви кажа в следващите редове.

Екшън по чешки – Adrenaline

от Христо Симеонов

    Чехия или както се именува официално, Чешката република, е държава в Централна  Европа известна с богатото си историческо наследство, прелестната си природа, още по-прелестните си граждани от женски пол ( особено популярни по нашите географски ширини през годините на „Развитият социализЪм“ ) и с едни от най-добрите марки бира в света.

    В последните няколко години към портфолиото на тази симпатична страна се прибави и званието на „ автори на едни от най-добрите настолни игри“. Това се дължи на една компания, която нито е най-голямата, нито най-богатата в бранша и има навика общо взето всяка година да пуска на пазара точно една игра. Но пък каква игра ! Само един бърз поглед върху каталогът на "Czech Games Edition" ( CGE ) е достатъчен да ви убеди в правотата на думите ми – хит след хит и неминуемо присъствие в топ листите за настолни игри в последните години.

    Стана си традиция, всяко ново заглавие на "CGE", да е събитие, съпроводено както с много очакване, така и с много въпросителни. Защото никога не знаете какво да очаквате от „чехите“. Обичайно те се движат по тънката граница разделяща леките "евро" игри от тежките им събратя, ала в каталога им ще откриете още както парти заглавия ( как да не кажеш нещо за "Codenames" ), така и откровени "ameritrash" безумия ( "Galaxy Trucker" ). Тази година "CGE" решиха да вдигнат неимоверно високо летвата на очакванията към себе си, обявявайки, че готвят „first person shooter“ настолна игра – нещо начувано до този момент в хобито. Играта най-после е при нас, дори може да откриете кратко видео с правилата й в "Youtube" каналът на BoarDDelights.  Напълно в редът на нещата, в следващите редове е време да ви кажа какво мисля за нея.

Червена Земя - Terraforming Mars

от Христо Симеонов

    Марс. Новата мечта на Земята.

    Така може да определим лайтмотива на наближаващата към края си 2016г. Светът със затаен дъх чете, слуша и подлага на оспорвани дискусии всичко, което се появи по темата. Ще успеем ли да достигнем до Червената планета и ще се превърне ли тя в нов дом за човечеството е въпрос, който вълнува всички...освен българските политици, които продължават да ни плашат с Октомврийската революция и да вадят „комунисти“ от всеки покрит с паяжина ъгъл.

    Настолните игри, като културно течение развиващо се със скоростта на влакче на ужасите, нямаше как да останат настрана от цялата мечта за Марс. Достигането на Червената планета и първите стъпки на човечеството на нея са без никакво съмнение темата на годината и в нашето любимо хоби. Три амбициозни заглавия са дали заявка да ни предложат най-доброто забавление и да спечелят сърцата на геймърите по света.

    В днешното ревю ще ви срещна с първото от тях. “Terraforming Mars” бе най-малко очакваната игра на марсианска тематика тази година.  Предварителните очаквания към играта бяха много ниски и се смяташе, че тя само ще подготви почвата за излизането на следващите заглавия, сред които безспорно се откроява прочита на „Portal Games“ върху идеята за колонизирането на Марс. Какъв обаче се оказа крайният резултат – ще ви кажа в следващите редове.

До Чикаго и назад – World’s Fair 1893

От Христо Симеонов

    Човек  и добре да живее, каквото и да пише, все някога цитира Алеко (или перифразира хан Омуртаг). И няма как да е иначе. Щастливецът е личност с огромно значение за българската литература и култура като цяло, а влиянието и непреходността на неговите текстове отеква и до днес.

    И преди да затворите това ревю, започващо като нескопосано кандидат-студентско съчинение, бързам да ви кажа – не, това не е тема по литература. Не се плашете, днес няма да говорим за матури, реформи в образованието или, пази Боже, Кунева. И не защото не ми се обсъждат тези теми, а просто защото смятам настолните игри – центъра на нашето хоби – за по-важни и по-стойностни от тях (родители, не ме убивайте с камъни...).

    Днес ще ви представя едно заглавие, което въпреки не толкова атрактивното си заглавие (без зомбита и без Ктулу) се оказа е една доста добра “gateway” игра. Защо смятам така и къде е Алеко в цялата работа – ще разберете в следващите редове.