Вакантно кралство – Majesty : For the Realm

от Христо Симеонов

Без никакво съмнение "Splendor" е настолна игра, която не спира да се радва на отличен прием от страна на играещите настолни игри. Вече четвърта година след дебюта на играта, тя продължава да бъде изключително популярна, играе се почти навсякъде и дори ставаме чести свидетели на турнирни прояви.

    Да си кажа правичката, не съм от най-големите фенове на "Splendor". На хартия, ренесансовата тема, събирането на „скъпоценни камъни“ ( чипове ) и инвестирането им в карти, за да реализирате точки, би трябвало да ми допадне. Липсата обаче на логични и разнообразни решения е основната причина играта да не работи за мен. Знам, че мнозина от вас няма да се съгласят с това твърдение, но всеки си има право на лош избор и няма да ви съдя.

    Когато обаче дизайнерът на "Splendor" се появява с чисто ново заглавие, няма как да пропусна възможността да му хвърля едно око. Добра причина е и пускането на лиги, сърцебиенето и високопарни фрази като, цитирам, „това е най-добрата игра за начинаещи“ - все неща, които се случиха с хора пробвали играта, просто ме задължиха да поиграя "Majesty" ( макар и въобще да не бях развълнувал от излизането й ). И смятам да ви споделя мнението си...макар че може и да не ви интересува въобще. Все пак поемам този риск и бързам да ви кажа какво мисля за Splendor 2…така де "Majesty".

Фентъзито е безопасно

Кралството ви включва точно осем локации

    “Majesty : For the realm” е игра с карти за двама до четирима играчи. Дизайнер е Марк Андре ( "Splendor" , "Barony" ). Издатели са "Hans im Gluck" и "Z-man Games".

“Majesty : For the realm” ни пренася в едно неназовано средновековно кралство, което е толкова абсолютно незабелижимо и безлично, че може да бъде всяко едно. Тронът е свободен и короната е ваша за завоюване. За целта обаче, трябва да си осигурите услугите на вашите поданици.

...които за разнообразие имат и страна Б

    Чисто тематично, “Majesty : For the realm” не е нищо особено. Имаме едно средновековно кралство, което в играта е представено под формата на карти „локации“, за тях обаче малко по-надолу. На пръв поглед, наемате поданици и използвате уменията им, за да си осигурите короната, звучи вълнуващо. Но след първия ви досег с “Majesty : For the realm”, ще разберете, че последното е  силно пресилено.

    Всеки „поданик“ е асоцииран с една от локациите във вашето кралство. Поставен под нея, той активира умението й, което пък ви генерира точки. Но нека не избързвам толкова. Ще се върна на началото. Преди да започнете всяка  игрова сесия от “Majesty : For the realm” поставяте картите „локации“ на масата пред вас в редица. Всеки играч разполага със собствен комплект от „локации“, като те биват едни и същи за всички. Самите карти пък са двустранни, със страна А за начинаещи и страна Б, за напреднали ( ах, леле майко ). Върху локациите има символ, асоцииращ ги към съответен вид поданици и специално действие, което може да активирате.

   „Поданиците“ също идват под формата на карти, разделени в две тестата, които се смесват преди началото на играта в едно общо, от което теглите карти. Защо има две тестета в “Majesty : For the realm” така и не разбрах. Създава се усещането, че второто тесте е за „напреднали“. Нищо подобно. Спокойно можеше да няма това деление. Иначе самите „поданици“ биват седем различни средновековни люде, по един отговарящ за всяка локации. Как разбирате кой за какво отговаря – по същите символи, които има и върху картите „локации“.

Всеки играч подрежда импровизираното си кралство от осем локации пред себе си. В центъра на масата се поставя тестето с „поданици“ и от него се обръщат шест карти. Освен кралството си, всеки разполага и със стартова карта, изобразяваща може би вашето фамилно владение, замък, град ( нямам идея ), върху която поставяте пет мийпъла. И играта може да започне.

Светкавичен ход

   Някак напълно естествено “Majesty : For the realm” носи очаквания за един лек, елементарен геймплей. И абсолютно ги оправдава. Играта залага на простички механики, които са супер достъпни и ще ги схванете буквално веднага. Няма никакво съмнение, че “Majesty : For the realm” е игра насочена към начинаещи геймъри и съвсем закономерно протяга ръка за силна позиция сред „gateway”/”игри за начинаещи“/ игрите. Но нека все пак да ви кажа малко повече за геймплея в играта.

Двете идентични тестета

    “Majesty : For the realm” продължава докато всеки един от играчите постави дванадесет „поданици“ в своето кралство. Или казано инак - дванадесет хода. Като първи минус, макар и не особено сериозен, ще посоча,че в “Majesty : For the realm” някак ми липса нещо ( токен, скала, карти ), която да отбелязва броя изиграни ходове. Може би е търсен ефект от дизайнера, с цел да не обременява играчите. Но в крайна сметка ще ви се налага от време да време да бройте придобитите карти. Което не си е болка за умиране, защото всеки от нас може да брой до дванадесет...поне това се учи задължително в училище, ако ме  разбирате правилно.

    Структурата на всеки ход в “Majesty : For the realm” е изключително елегантна. Избирате карта изобразяваща „поданик“, поставяте я под съответната локация и активирате действието й. Мисля, че няма как да бъде по-достъпно от това. Естествено, има няколко малки щриха. Като например взимането на карта. То се случва от обърнатите с лицето шест карти. Най-далечната, най-ляво разположена от тестето е безплатна – взимате я и я играете. Всяка следваща в дясно от нея изисква да поставите мийпъл на предходната карта. Звучи ви познато ? Не е нищо оригинално ? Напълно сте прави. Е, трудно ми е да кажа, кой е стигнал пръв до тази геймплей механика. Но този своеобразен „ draft”, в абсолютно същия си вид ни е познат от „Century: Spice Road“.

    Понеже няма как да не ви споделя нещичко за специалните действия на всяка локация, то ще започна с това, че са ужасно скучни, особено от страна А на картите. В общи линия отбелязвате точки за различни комбинации от „поданици“. Има малко повече разнообразие и възможност за манипулации от обратната страна на локациите, но пак в общи линии нищо особено. Което като се замисля обаче, не е минус. “Majesty : For the realm” далеч няма претенция да е сложна стратегическа игра, с четиридесет минутни ходове и мащабни тактики. Любопитен за мен щрих е наличието на „take that”, агресивна механика, позволяваща ви да „атакувате“ останалите играчи. Това става посредством използването на „рицари“ ( едни от „поданиците“ ), а всяка успешна атака принуждава опонентите ви да обръщат карта от кралството си с лицето надолу в специална локация, тази под номер осем, обозначена като „лечебница“. Естествено, има възможност да предотвратявате това, играейки „защитници“, а също така и да „лекувате“ пострадалите си „поданици“. Всяка карта в „лечебницата“ в края на играта ви носи отрицателна точка.

Дайте му на Марк Андре чипове и...

    Говорейки си за края на играта, стигаме и до това, с което “Majesty : For the realm” успя да ме спечели ( да, ще има пложителна оценка в края на това ревю ) – финалното точкуване. То включва два етапа. В първия отплаваме към земите на „евро точковите-салади“ ( бай Стефане, ти ли си ? ). Бройте броя на локациите, в които имате поне по един „поданик“ и го умножавате само по себе си. Знам, че обяснявам некадърно правила. Придобих това умение в най-ожесточените си години на геймър, следвайки неписаното правило - „Ицо ни спести част от правилата, за да може да бие !“. Та от там не мога ( или се правя, че не мога ) да обяснявам игри. Но връщайки се на финалното точкуване в “Majesty : For the realm” ще се опитам пак да ви го обясня така – имате пет локации с поне един поданик на тях, умножавате пет по пет и получавате двадесет и пет точки. Имате шест локации, умножавате и получавате тридесет и шест. Имате четири локации...Схванахте ми мисълта нали ? Просто получавате точки, ей така щото...сте се занимавали да играете играта. Горе-долу това е логиката.

Ама са готини чиповете де

    Доста по-интригуващ е вторият етап от финалното точкуване. Всяка локация си има определен брой точки, изписан върху картата в долния десен ъгъл. В края на играта всяка локация се точкува, като играча с най-много поданици свързани с нея, взима точките. Добре дошъл, скъпи “area control”, беше ми станало мъчно за теб ! Нямаше как да не стопли сърцето ми, знаете колко обичам тази механика. Е,в интерес на истината в “Majesty : For the realm” нещата са на доста базово ниво. Не очаквайте изненадващи обрати. Всичко става доста бързо ясно . Да, може да задълбаете малко в битката си за влияние над локациите, но като цяло липсват геймплей инструменти за нещо сериозно от стратегическа гледна точка. И все пак отличен елемент от “Majesty : For the realm”, който чувствително променя играта към по-добро.

Кралство за начинаещи

    “Majesty : For the realm” е симпатична и лека игра за начинаещи в хобито. Отлично пасва в "gateway" категорията и именно там е нейното място. Без претенции, без турнири и прочие опити за изкривяване на и без това елементарните правила.

“Majesty : For the realm” залага именно на достъпността си и това, че всяка игрова сесия продължава под тридесет минути. Последното е отлично постижение.

    Огромна роля за положителната оценка към “Majesty : For the realm” изиграва и визуалното оформление на играта. Всички компоненти са с повече от отлично качество, като на разположение отново са пластмасови чипове ( Splendor ), с чиято помощ да отбелязвате придобитите точки. Изображенията са отлични, а избрания стил, залагащ на пъстри и богати илюстрация, се вписва повече от отлично в тематиката и основната аудитория, към която играта е насочена.

    “Majesty : For the realm” е отлична игра, с която да се запознаете с пъстрия свят на настолните игри за първи път. Далеч съм от това да й поставям етикети „най-добрата getaway игра“, „убиецът на Splendor”, „задължителната за всяка гейм колекция“, защото би било пресилено. Приемете играта като едно симпатично, хитро, леко и елегантно заглавие, с което да разнообразите свободното си време.

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 5 / 6

Геймплей : 4 / 6

Преиграваемост : 3.5 / 6

Крайна оценка : 4 / 6