От Христо Симеонов
"Богът от машината" – "Deus ex machina". Мнозина свързват този израз с разбиранията на модерната научно-фантастична
литература и по-специално с кибер-пънкa. Последният е едно от най-младите течение
в жанрa, залагащо изключително много на идеите за загубената човечестност и
греховното и изродено свръхтехнологично бъдеще на човешката раса.
Терминът всъщност е латински
превод на причудливото устройство „механе“ използвано в древногръцкият театър.
Причудливо, причудливо – колко да е причудливо ? Всъщност става дума за кран, с
чиято помощ в края на някои представления са спускани актьори в образа на
даден бог. Тяхната роля е да дадат на постановката един
финален щрих, поука, запазвайки по този начин връзката между тайнственият и
всемогъщ божествен пантеон на Олимп и простосмъртните в нозате му.
На мисли за „бог от машината“ ме
наведе първата ми среща с “Lords of
Hellas” – игра, която успешно
бе финансиране чрез платформата "Kickstarter" и се радва на изключително горещ прием
сред геймърите. Тук е редно да ви успокоя – няма да си говорим за древногръцки
театър. Причината да си мисля за „изкуствени“ богове е част от тематиката на “Lords of Hellas”, която определено ме изненада. Като цяло – срещата ми с играта премина
през няколко фази. Пълното отрицание към нея, което ме бе налегнало по време на
кампанията за финансирането й, сменило се след това с любопитство, а любопитството с
изненада, защото “Lords of Hellas” се оказа настолна игра точно „в моята градинка“. Защо смятам така –
четете в следващите редове.
