Nemesis – Facehuggers! Wait, what?

                         

Днес ще си поговорим за една настолна игра, която миналата година се нареди измежду най-финансираните проекти в историята на платформатa Kickstarter, след като успя да събере над 3 милиона паунда. Първото ми официално ревю се очертава да е леко дългичко, така че се отпуснете спокойно и затегнете коланите, защото филмът на ужасите започва.

Nemesis е survival sci-fi игра за един до пет играча, които влизат в ролята на събуждащ се след хибернационен сън член на екипажа на космическия кораб Nemesis (Възмездие, Отмъщение?!), който открива, че корабът му е влязал в авариен режим, един от приятелчетата му е убит брутално и около него се чуват някакви странни и зловещи звуци.

Издатели на играта са Awaken Realms, известни с мащабните си Kickstarter проекти – This War of Mine, The Edge: Dawnfall, Lords of Hellas, Tainted Grail, а дизайнер е полякът Adam Kwapiński (Lords of Hellas). Запознатите с горепосочените игри веднага могат да очакват топ качество на компонентите и множество детайлни миниатюри, но за това след малко.

Темата на играта ни въвлича директно в любимата ни (или не чак толкова) поредица от филми Alien, Predator, Alien vs Predator и т.н., като дори по едно време имаше съмнения, че Awaken Realms ще бъдат съдени за плагиатство на интелектуална собственост, но доколкото ми е известно за момента няма отправени такива претенции. Едно от големите предимства на играта е именно тематичността и́, която се засилва с всяка изминала минута, поради особените игрови механики и уникалните фигурки на извънземни, които обикалят из кораба. Дали си заслужава обаче сравнително високата цена?

Механес Теос : Богове и машини – Lords of Hellas

От Христо Симеонов

    "Богът от машината" – "Deus ex machina". Мнозина свързват този израз с разбиранията на модерната научно-фантастична литература и по-специално с кибер-пънкa. Последният е едно от най-младите течение в жанрa, залагащо изключително много на идеите за загубената човечестност и греховното и изродено свръхтехнологично бъдеще на човешката раса.

    Терминът всъщност е латински превод на причудливото устройство „механе“ използвано в древногръцкият театър. Причудливо, причудливо – колко да е причудливо ? Всъщност става дума за кран, с чиято помощ в края на някои представления са спускани актьори в образа на даден бог. Тяхната роля е да дадат на постановката един финален щрих, поука, запазвайки по този начин връзката между тайнственият и всемогъщ божествен пантеон на Олимп и простосмъртните в нозате му.

    На мисли за „бог от машината“ ме наведе първата ми среща с “Lords of Hellas” – игра, която успешно бе финансиране чрез платформата "Kickstarter" и се радва на изключително горещ прием сред геймърите. Тук е редно да ви успокоя – няма да си говорим за древногръцки театър. Причината да си мисля за „изкуствени“ богове е част от тематиката на “Lords of Hellas”, която определено ме изненада. Като цяло – срещата ми с играта премина през няколко фази. Пълното отрицание към нея, което ме бе налегнало по време на кампанията  за финансирането й, сменило се след това с любопитство, а любопитството с изненада, защото “Lords of Hellas” се оказа настолна игра точно „в моята градинка“. Защо смятам така – четете в следващите редове.