В космоса никой не може да ти чуе "кланка" – Clank! In Space!

От Христо Сименов

    Има игри, които съм ви препоръчвал толкова усилено, че вероятно съм ви надул главата, а клавиатура  ми се е изтрила от суперлативи. "Clank!" без никакво съмнение е една от тях. Игра, която се появи на пазара преди две години и към днес продължавам да наричам „един от любимите ми "deck builder-и“. 

"Clank!" е игра, която умело миксира геймплей на "съставяне на собствено тесте с карти" и "състезателна игра", включваща жизнено важно придвижване по игрално поле. Темата, макар и звучаща изключително скучно и тривиално, оживява благодарение на перфектните механики. Играчите влизат в ролята на крадци, които се спускат в подземие където кротко е задрямал страховит дракон. И както подобава на всяка една приказна история, драконът спинка върху огромна купчина от злато и скъпи предмети. Вашата задача е да спуснете толкова дълбоко в земните недрата...колкото ви стиска, да грабнете един от уникалните артефакти, част от съкровището и след това да успеете да напуснете подземието невредими.

В любовта си към "Clank!" далеч не съм малцинство и играта се радва на повече от отличен прием сред "народа на настолните геймъри". Именно затова бе напълно логично и закономерно, след няколко допълнения ( къде успешни, къде не ), авторите зад играта да насочат поглед към „ребрандиране“ ( родна реч, омайна сладка ) на заглавието. Всъщност "Clank! In Space" се появи в края на миналата година и дори вече се задава на хоризонта и първия й експанжън. Няма как да скрия, че отлагах прекалено дълго това ревю. В следващите редове ще разберете защо.

Универсалният език – Sentient

от Христо Симеонов

    Колкото и невероятно да прозвучи, не си падам особено по математиката. Защо да е  невероятно ли ? Ами защото, по мой лични наблюдения, огромна част от хората занимаващи се с настолни игри са по един или друг начин обсебени от математиката. И тази констатация се отнася както за някои от най-популярните и успешни гейм дизайнери, така и за болшинството сред геймърите.

    Защо ви говоря всички тия факти, излезли от зловещото ми тефтерче „Ицо анализира хората, с които играе“ ? Естествено за да мога да сглобя някакъв увод за днешното ми ревю. Играта, която ще ви представя в следващите редове привлече вниманието ми още със самото си обявяване. Крайния продукт обаче се оказа нещо коренно различно от това което очаквах. Защото ако трябва с една дума да определя "Sentient", то бих я нарекъл "помагало по математика за началните класове". Има ли нещо лошо в това ? Бързам да ви кажа.

Орденът на библиотекарите – Ex Libris

от Христо Симеонов

    Като се замисля, връзката между настолните игри и книгите е някак естествено обоснована.  Бързам да подчертая, че говоря за хартиените книги, а не са модерните им електронни събратя. А защо си позволявам това заключение ще ви стане ясно, когато се замислите над една дребна, но пък ужасно съществена подробност. Ако не обичате да четете, то едва ли ще обичате да играете настолни игри, защото подготовката за тях изисква...да прочетете правилата.

    И ако горния параграф не ми се получи особено смислено и оригинално, то бързам да ви кажа, че литературата си е класическа тема в настолните игри. И по-специално – библиотечната дейност. Само един поглед в интернет енциклопедията boardgamegeek.com и ще се уверите в правотата ми. В една дузина игри ще се опитвате да менажирате библиотека , подбирайки най-новите или пък най-недостъпните книги. Игрите споделящи тази тема ще ви отведат на различни места – от древните, антични времена изпълнени с толкова загубено знание, през мрачните средни векове, та до бурното ни съвремие.

    Играта, за която ще ви говоря в следващите редове се обляга изцяло на литературната тема, поставяйки ви в обувките на кандидат-библиотекар. Тя залага на добре позната и бих я нарекъл фундаментална централна геймплей механика, към която са добавени няколко оригинални хрумвания и впечатляваща визия. Четете надолу, за да научите повечко.

Причудливи орбити – Flipships

от Христо Симеонов

    Игрите с ловкост, макар и не по вкуса на всеки, са едно от любимите отрочета на гейм дизайнерите. Разчитащи на забележителни компоненти и елементарни, но пристрастяващи механики, те са доказан начин за запалване на нови хора по нашето чудесно хоби.

    Игрите с ловкост включват изключително богата палитри от способи за игра и теми. Имаме игри със струпване на компоненти, игри с бутане, игри със хвърляне, игри с приплъзване и т.н. Едно заглавие ни пренася в подземия в търсене на съкровища. Друго пък ни превръща в шерифи, преследващи дръзки бандити в Дивия запад. А трето включват състезания с коли. Богатството на теми в игрите с ловкост е изключително.

    Днес ще ви представя една космическа игра с ловкост. Така де, игра с ловкост с научно- фантастична тематика. Всъщност няма нищо научно в тази игра, освен факта, че да уцелите правилната траектория понякога ще са ви нужни сериозни изчисления. Палете двигателите и презаредете лазерите, защото вие сте последната надежда на човечеството.

Шантави замъци – Castles of Caladale

От Христо Симеонов

    Без съмнение един от "най-претъпканите" откъм заглавия жанрове в настолните игри е „tile placement” / „поставяне на плочки“ / жанра.  Игрите, използващи като основа тази механика, са толкова много, че ако се опитате да пробвате всички, един живот няма да ви стигне.

     Сред тях имаме и няколко видни представители  ("Carcassonne", anyone ? ), толкова популярни и обичани, че на дневен ред изниква един  въпрос - кому е нужна още една игра с „поставяне на плочки“ ? Вероятно най-логичният отговор е „на никого“. Явно обаче в "Renegade Game Studios" не са на това мнение. „Castles of Caladale“ е поредното заглавие в жанра, което дава заявка да спечели място на игралната ви маса, в колекцията ви, в предпочитанията ви. Дали се справя обаче – ще ви споделя в следващите редове.

Крадец на годината – Clank!

от Христо Симеонов

    Преди да започна да пиша това ревю, най-старателно потърсих значението на думата „clank”, макар и тя да не беше непозната за мен. Хубаво е всичко да е официално, нали. Попаднах на най-различни тълкувания. Най-общото заключение е, че с “clank” се означават дрънкащи и тракащи, накъсани звуци. Като например капеща чешма. Когато преглъщате шумно. Или пък стържене по метална решетка. А защо не и непредпазливи, крадливи крачета в близост до зъл и много гладен дракон ?

    Ревюто, което ви представям днес малко го разказах предварително. Поне в частта му включваща крайната ми оценка. Абе както е модерно да се казва - „спойлнах го". Тези от вас гледали мойте „Топ 10 игри на 2016 г.“ вече знаят какво да очакват. Между другото, време за малко реклама : ако не сте гледали пиковата класация за миналата година, сега е идеален момент да го направите...такова.

    “Clank!” е игра за която си струва да си говорим. Струва си да ви споделя ( ако ви интересува, нали ) какво ми хареса в нея, за да спечели тя място в моят топ 10 за 2016 г. Няма как да пропусна и малките, но все пак налични минуси на играта. Стига толкова празни приказки - откровено за “Clank!”

Зарът, който ме обичаше – Covert

от Христо Симеонов

    Да си го кажем откровено - шпионажът всъщност е доста скучна дейност, много далеч от романтичната престава, която имаме за нея. Истинските шпиони са напълно обикновени хора, облечени в спретнати, ежедневни дрехи, а не в скъпи, поръчкови смокинги, рядко пият луксозни пенливи вина и никога не са виждали в живота си „Астън Мартин“...наживо. Тези сливащи се с тълпата хорица обаче, рядко са обект на популярната култура...или поне не в истинският им вид.

    Бащите на романтичния образ на шпионите са много. Художествената литературата и киното са основните виновници за това. В настолните игри, макар и не толкова широко разпространени като тема, шпионите също намират своето място. Масово дизайнерите залагат на техния захаросан, джеймсбондовски (и да...това е дума) вариант, създавайки заглавия залагащи повече на темата, отколкото на игровите механики. Поне така мислех, докато не се сблъсках с играта, която ще ви представя с това ревю. Тя привлече вниманието ми, благодарение на темата си ( не знам дали съм казвал, но съм ОГРОМЕН фен на шпионските филми и романи) и основната си геймплей механика, която включва зарове.

До Чикаго и назад – World’s Fair 1893

От Христо Симеонов

    Човек  и добре да живее, каквото и да пише, все някога цитира Алеко (или перифразира хан Омуртаг). И няма как да е иначе. Щастливецът е личност с огромно значение за българската литература и култура като цяло, а влиянието и непреходността на неговите текстове отеква и до днес.

    И преди да затворите това ревю, започващо като нескопосано кандидат-студентско съчинение, бързам да ви кажа – не, това не е тема по литература. Не се плашете, днес няма да говорим за матури, реформи в образованието или, пази Боже, Кунева. И не защото не ми се обсъждат тези теми, а просто защото смятам настолните игри – центъра на нашето хоби – за по-важни и по-стойностни от тях (родители, не ме убивайте с камъни...).

    Днес ще ви представя едно заглавие, което въпреки не толкова атрактивното си заглавие (без зомбита и без Ктулу) се оказа е една доста добра “gateway” игра. Защо смятам така и къде е Алеко в цялата работа – ще разберете в следващите редове.