от Христо Симеонов
Да си го кажем откровено -
шпионажът всъщност е доста скучна дейност, много далеч от романтичната престава, която имаме за нея.
Истинските шпиони са напълно обикновени хора, облечени в спретнати, ежедневни дрехи, а не в скъпи, поръчкови смокинги, рядко пият луксозни пенливи
вина и никога не са виждали в живота си „Астън Мартин“...наживо. Тези сливащи
се с тълпата хорица обаче, рядко са обект на популярната култура...или поне не
в истинският им вид.
Бащите на романтичния образ на
шпионите са много. Художествената литературата и киното са основните виновници
за това. В настолните игри, макар и не толкова широко разпространени като тема,
шпионите също намират своето място. Масово дизайнерите залагат на техния
захаросан, джеймсбондовски (и да...това е дума) вариант, създавайки заглавия
залагащи повече на темата, отколкото на игровите механики. Поне така мислех, докато не се сблъсках
с играта, която ще ви представя с това ревю. Тя привлече вниманието ми,
благодарение на темата си ( не знам дали съм казвал, но съм ОГРОМЕН фен на шпионските филми и
романи) и основната си геймплей механика, която включва зарове.
