от Христо Симеонов
Ако имам някакъв грях към хобито до момента, то той е, че се забавих прекалено дълго с това ревю. Имах си обаче причина - исках да
бъда безкрайно обективен. Нещо повече – след първата ми среща със „Scythe“, играта далеч
не ми хареса. Стори ми се откровено небалансирана, събрала куп странни геймплей решения. Не можех обаче да заложа
репутацията си ( излишна минутка за надуване ) и да критикувам играта без да съм и
отделил повечко игрово време. И така се минаха близо осем месеца и прилична
бройка сесии на “Scythe” зад гърба ми, преди да седна и да се опитам да ви споделя какво мисля за
играта.
Има и нещо хубаво в цялата
история. “Scythe” без никакво съмнение бе най-популярното заглавие за изминалата година,
така че определено не ми е нужен увод, с който да се опитвам да ви въвеждам в
това ревю. Ще говоря за “Scythe”. Ще ви споделя какво мисля за “Scythe”. Ако искате да го чуете, то ще
го намерите в следващите редове. Без повече да протаквам, сипвам дизел в мека и
поемаме през необятната източноевропейска шир.
Когато темата значи толкова много
 |
| Мисиите са един от отличните начини да поставите звезда в Scythe |
“Scythe” е лека военна игра, която всъщност е „евро“ стратегия за до петима играчи,
а със допълнението, броят на играещите може да стигне и до седем. Бързам да
вметна, че понеже през тези месеци имах щастието да пробвам и въпросното допъленение,
„Invaders from Afar”, то без грам да се замисля ще го включа в това ревю.
Дизайнер на играта е един най-добрите в бранша в последните години Джейми
Стегмайър ( "Viticulture", "Euphoria" ), а издател е неговата собствена компания “Stonemaier Games”. Подобно на всяко заглавие появило се до момента от
компанията и “Scythe” беше финансирана чрез платформата „Kickstarter“.
 |
| Картите "Срещи" са бездънен извор на тематичност в играта |
Вероятно краткото описание на
играта, което се опитах да ви дам в началото на горния абзац ви озадачава. При
първия си досег със “Scythe”, при първия ви поглед върху детайлните мекове и герой на всяка една от фракциите, ще
решите, че това е „военна игра“, инспирирана от заглавия като „РИСК“, например. Истината
обаче е друга. Да, в “Scythe” ще откриете сражения, но те далеч не са основното. Само
след няколко минути в нейната компания, ще ви стане ясно, че основен двигател в
играта са типични „евро“ постулати, като генериране на ресурси, манипулирането
им и използването им за разнообразни нещица, с цел трупане на точки. Нека обаче
това не ви отблъсква, просто не оставяйте с грешни очаквания към играта.
 |
| И като говорим за ресурси |
Магията на “Scythe” започва с
темата и именно темата е един от най-силните елементи на играта. Действието ви
пренася в алтернативна историческа вселена, дело на Якоб Розалски, в която
Първата световна война далеч не е приключила през 1918 г. Нещо повече,
конфликта сериозно се е задълбочил, водейки след себе си до погиването на
голяма част от участниците в него, а от пепелищата на техните бивши империи са
се родили нови държави, продължаващи агонията на Великата война. Силите на Антантата пък,
вместо да се излежават по слънчевите плажове на Лазурния бряг, са
нахлули мощно в Източна Европа и в самото й сърце, някъде между Полша и
Украйна, са построили величествен завод за производство на оръжие. Основната
поточна линия в този завод са именно мековете – гигантски механизирани бойни
брони ( разглеждайте ги като танкове на кокили ), който се управляват от тренирани екипажи. Именно мековете са причината за продължаването на войната, разпада на
държавите в Източна Европа, формирането на нови и цялостната ситуация на
„вечна война“. В тази обстановка попадате вие, играчите в “Scythe”. Всеки
застава начело на една от враждуващите фракции и се стреми да придобие
най-голяма популярност ( точки ) сред местното население.
 |
| В играта ще откриете картонени монетки.... |
В “Scythe” темата ще ви погълня отвсякъде.
Започвайки от самото заглавие на играта. “Scythe” означава „сърп“ и както ще
разберете от самия дизайнер Джейми Стегмайер ако разгърнете правилата на играта,
той се е спрял на това популярно сечиво неслучайно. То е идеален символ на двустранната
човешка природа – използвано като оръдие на труда, за осигуряване на прехрана,
сърпа също така може да бъде и зловещо оръжие във времена на война. Брилятно.
 |
| ...които горещо ви препоръчвам да замените с метални |
За илюстрациите, компонентите и тяхното влияние в предаването на темата, мисля
че не е нужно да ви говоря. “Scythe” без никакво
съмнение е ако не най-добре изглеждащата, то поне една от най-добре изглеждащите
игри за изминалата година.
Огромна роля за могъщото
присъствие на темата в “Scythe” играят картите „среща“. Това
са всъщност случайни събития, на които може да се натъкне вашия персонаж,
движейки се по игралното поле. Тестето с карти „среща“ включват разнообразни случки –
откривате фермер, който има нужда от помощ ; помагате на млада дама да премине
през поток ; спасявате жителите на малко село от гладна смърт . Общото между тях е, че всички ви предоставят избор между три подхода на разрешаване ситуацията, от които вие избирате един. Срещу избора си получавате ресурси, сгради,а понекога дори и мекове. Но това е важното. Срещу изборите си в тези случайни събития получавате история. Така всяка сесия на “Scythe” се превръща в едно приключение, в което вие преживявате различни истории. Тестето с карти „среща“ далеч не превръщат “Scythe” в „story telling“ заглавие, но придават още един
чудесен щрих към темата на играта, потапяйки ви дълбоко в цялостния свят на
играта.
Човек от народа
 |
| Всяка фракция пристига със собствено табло |
Няма да се спирам в детайли на
геймплея на “Scythe”. Не смятам, че това е нужно. Играта е на пазара от около година и по
темата са изписани тонове ревюта, а в "Youtube" ще откриете десетки видео материали посветени
на играта. Ако търсите обяснение, как да играете “Scythe”, то няма да го намерите в това
ревю. В следващите редове ще ви споделя какво ми харесва и какво намирам за
малко противоречиво в играта.
 |
| Освен табла на фракцията, имате и персонално табло за действия |
В “Scythe” веднага привлича вниманието факта,
че в играта им яснo установени геймплей концепции,
свързани с основни ключови елементи от играта. Начина по които упражнявате
контрол върху териториите от игралното поле, идеята зад генерирането на
ресурси, които не получавате пред себе си, а поставяте върху територията, която
ги е произвела и стриктното разграничаване между пластмасовите миниатюри и
дървените компоненти, говорят красноречиво за факта, че зад “Scythe” се е трудил
наистина доказан дизайнер като Джейми Стегмайър.
 |
| Всеки дървен компонент си има своето място върху персоналното табло |
Дървените компоненти, начело с
работниците, са свързани с икономическото развитие на вашата фракция.
Посредством работниците произвеждате и пренасяте ресурси, но не можете да
участвате в битка или да активирате локация, позволяваща ви да теглите карта „срещи“.
Именно за пластмасовите
миниатюри, лидера на фракцията ви и четирите ви мека, е предвидена възможността
да воюват и да разгръщат света на “Scythe” посредством случайни събития. Нещо повече, всеки един от
мековете ви дава специално умение, което отключвате когато го построите и го поставите върху игралното поле. Тези специални умение важат за всички
налични на терен мекове,а също така и за лидера на фракцията ви.
 |
| Загадъчните японци от допълнението на "Scythe" |
Говорейки за специални умения, не
мога да не им обърна особено внимание в “Scythe”. Всяка една от фракциите има
собствено уникално умение, променящо основните правила на играта. През
възможността на работниците ви да преплуват реки, умението да избирате две от
три възможни опции при разрешаване на карта „срещи“, та до опцията да повтаряте
едно и също действие последователни ходове - уникалните способностти на всяка
фракция водят до асиметричен, богат геймплей, богата преиграваемост и множество
опции. А когато ги комбинирате и със специалните умения на мекове ви, то тогава
излиза, че всяка една фракция има не едно, а пет специални умения.
 |
| Мила съветска картинка |
Едно от най-пленителните неща в “Scythe” е основния способ на геймплея, посредством който се
контролира цялата игра, а именно персоналните ви табла. Получавате по едно такова на случаен
принцип в началото на играта. Върху него са изобразени два реда от възможни
действия, групирани в четири секции от „горно“ и „долно“ действие. Няма да
изброявам в детайли възможните действия, но с тяхна помощ движите фигурите си
по игралното поле, генерирате ресурси, строите сгради, сглобявате мекове и още
няколко възможни опции с чиято помощ да си осигурите крайната победа в “Scythe”.
 |
| Мирна среща...или ? |
Първия ви сблъсък с персоналното ви табло вероятно ще бъде
доста стресиращ, но не се отчавайте - механиката е лека за усвояване и ужасно
приятна за прилагане. Всеки ход, посредством пионка във вашия цвят, избирате
една от четирите секции, следвайки правилото, че не може да изберете секция
избрана предния ход и извършвате действията върху нея, като „горното“ действие е
задължително, а „долното“ се реализира само ако имате нужните ресурси, за да
платите за него. Елегантно, достъпно и с много „евро“ привкус, използването на персоналните таблата е
едно отлично геймплей решение, което зарежда “Scythe” с толкова много стратегическа
дълбочина и преиграваемост. Нещо повече – всяко табло е различно, като
разликата се състои в комбинацията между „горно“ и „долно“ действие в една
секция и цената в ресурси, която трябва да заплатите за различните „долни“
действия.
Така основния резултат от тази механика е богат на опции и
преиграваемост геймплей, която прави така, че всяка игра на “Scythe” да е различна
от предишната.
 |
| Мястото за вашите звезди |
Изписах няколко страници с
текст, а така и не съм ви казал как да спечелите “Scythe”. Целта ви в играта е да
изпълните шест „постижения“, като това се отбелязва с поставянето на дървен токен с
формата на звезда. Възможните „постижения“ са няколко на брой и
включват разбнообразни неща – да сте построили всичките си сгради, да сте
извадили всичките си осем работника на игралното поле, да произведете и
четирите си мека и т.н. И именно тук си проличава най-отчетливо „евро“
характера на “Scythe”. В игра с толкова интригуваща военна тема, с красив игрален борд
разделен на територии, с детайлни миниатюри, които крещят да ги поставите на
игралното поле и да ги изпратите в битка - може да достигнете до крайната победа
и като менажирате ресурси и мирно ръководите земите на държавицата си. Защото,
когато дръпнем чертата “Scythe” се оказва повече миролюбива
стратегия, в която трупате точки и развивате фракцията си, отколкото
агресивна и непрощаваща военна игра. Този факт може да обърка или дори да отблъсне част от вас от играта. Но повярвайте ми, не бива да се поддавате на този страх. Нямате причина за притеснение, защото напук на
напълно нелогичния ви път към победата в “Scythe”, играта, като комбинация от
тема и геймплей, е отлично изживяване.
 |
| Мековете ви могат да носят работници и ресурси |
И така неусетно стигаме и до
най-неубедителния елемент от “Scythe” и може би най-противоречивия момент в играта за мен –
нейния финал. Играта свърша, когато някой от играчите постави шестия си токен звезда,
изпълнявайки шестата си цел в играта. Като казвам „играта свършва“, то тя
наистина свършва. Няма доиграване на хода, няма финален рунд. “Scythe” приключва с
формула приличаща ужасно много на "внезапната смърт" в хокея. А това геймплей решение
някак си ми се струва не на място. Да, напълно осъзнавам защо е там и напълно
съм наясно какво влияние има върху цялостното усещане на играта, вдигайки сериозно
напрежението в нея. Изхождайки от финала на играта, в “Scythe” не може да си позволите празни
ходове и всяко ваше действие трябва да бъде насочено към поставянето на звезда,
а тогава когато можете да изпълните цел, не се колебайте и миг в това. Всичко
това е страхотно, но някак не подхожда на толкова „евро“ ориентирана игра. "Внезапната смърт" като край на играта е похват познат повече от силно тематичните заглавия. Всъщност, отново сме изправена пред същината на това ревю - “Scythe” е игра със силно изразена двойствена природа - игра, която трудно може да
причислим към някое течение в настолните игри. "Scythe" е един хитър и елегантен микс между най-доброто от двата свята – прецизния „евро“ геймплей и богатите на
усещане и цветове „америтраш“ игри.
Още в началото споменах
допълнението, “Invaders from Afar” и е
редно да ви кажа няколко думи и за него. Ако трябва да му дам определение, то
най-подходящото би било древната сентенция на мъдреца Мечо Пух – „Колкото
повече, толкова повече“. Допълнението пристига с две чисто нови фракции, които обогатяват още повече преиграваемостта на играта. Новите участници в
конфликта са още по-асиметрични от оригиналните пет фракции и не бих ги
препоръчал за хора сблъскващи се със “Scythe” за първи път. Основното е, че с тях играта става
достъпна за до седем играчи ! Което е безумно число, но отново – адмирации за
Джейми Стегмайър и всички зад играта - “Scythe” се играе отлично и със седем души. Нещо повече, дори е
по-интересна, поради чувствителното намаляване на свободните пространства, което
пък води до засилване на военни аспект в играта и драстично увеличаване на
сраженията. Ако трябва да обобщя – задължително допълнение за тези харесващи
оригиналната игра. И накрая една новина –
от "Stonemaier Games" вече обявиха следващото допълнение на “Scythe”, “Wind
Gambit”, което, дръжте се да не ви издуха вятъра,
ще добави летящи бойни кораби за всяка една от фракциите. Нужно ли е да ви
казвам, колко съм нетърпелив да го докопам това допълнение ?
Петилетката за четири години
 |
| Новите фракции |
“Scythe” абсолютно заслужено е не просто една от най-добрите игри за изминалата година,
а една от най-добрите игри на всички времена. Елегантния микс между богата и
прелюбопитна тема и стегнати „евро“ механики превръща играта в заглавие, което
няма да остави никого равнодушен. Всека една сесия на “Scythe” е преживяване, което няма как да
забравите, защото играта разказва история, на тези които искат да я чуят.
 |
| Разрешаването на битките не е много впечатляващо |
Далеч съм от мисълта, че “Scythe” е подходяща
за всички и не бих и я препоръчал за всички. Ако не обичате
дълбоки, стратегически игри, тази игра не е за вас. Тази игра не е и за
прохождащи в хобито геймъри. За всички вас обаче, зовящи се тежко „геймъри“ и гордо
развяващи тази титла “Scythe” е задължително заглавие. Една перфектна симбиоза между
тема и геймплей, облечена в спиращо дъха визуално оформление.
Препоръчвам задължително за :
1. Любители на военни игри
2. Любители на "евро" игри
3. Манияци на миниатюри
4. Когато търсите стратегическа игра
5. Ако обичате алтернативна история
Оценка :
Визуално оформление и компоненти : 6 / 6
Геймплей : 6 / 6
Преиграваемост : 6 / 6
Крайна оценка : 6 / 6
"Scythe" и допълнението "Invaders from Afar" може да откриете при нашите приятели от opgames.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар