Понякога наблюдавайки работата на
даден дизайнер на настолни игри си мисля, че направата на последните спокойно
може да бъде приемана и за "научна дейност". Внимателните и настойчиви стъпки в една
посока, продължителното развитие на дадена механика, в търсене на нейното
„перфектно“ проявление, десетките часове в тестване и усъвършенстване. Кажете ми, че това не може да се сравни в работата на
един учен, който се стреми да достигне до решението на даден проблем ?
И ако трябва да си послуша с
пример, за да опиша тази моя теза, веднага ми хрумват две имена. Първото е на
„добрия доктор“ Райнер Книция, който за повече от тридесет години на сцената на
настолния дизайн, изгради, усъвършенства и полира до блясък модерните абстрактни
игри. Другото име за което се сещам е това на Шем Филипс.
В последните пет години този
дизайнер ни предложи множество разнообразни вариации и подобрения на един от
популярните жанрове в настолните игри, а именно
“worker placement”/”поставяне
на работници“. Заглавията негово дело се разделят в две големи поредици от по три
тематично свързани игри. Първата от тези поредици бе завършена, а другата
получи своето второ заглавие, за което ще си говорим в следващите редове на
това ревю. Ако трябва да кажа още нещичко в този увод, то ще бъде искреното си
удивление, че това е първата игра на Шем Филипс, на която правя ревю. Което не
говори добре за мен...ама вие си ме обичате така и така.
