Безкраен Космос от възможности – Space Base

От Христо Симеонов

     В началото бе космическата тема. Окей...знаете, че ми е слабост. Ако трябва да избирам между две игри, в 95% от случайте ще предпочета тази с научно фантастична тема пред другата...каквата и да я другата. Казвам 95%, защото има и някой изключения ( "Mage Knight", "Clank!" и т.н. ).

    А после дойде името. Казвам ви честно – това е най-скучното заглавие на настолна игра, което видях тази година. Все едно от „AEG“ са спечелили конкурс по темата - Световен приз за наименование, което да ви развълнува най-малко. “Space Base“ е...освен, че се римува с една дузина неща, не зчучи никак, ама никак интригуващо.

     И точно когато бях се отказал от играта, си позволих да задълбая в механиките на “Space Base”. „Engine building” ( строене на „двигател“ ), “Tableаu Building” ( строене на „табло“ ) с карти и зарове. Прочетете го няколко пъти. И отзад напред звучи добре, нали ? Ако някога сте попадали на блога ми и сте хвърляли дори и един поглед върху ревютата ми, знаете много добре, че това са любимите ми жанрове. Ако пък не знаехте – добре дошли в моят свят ! Когато видя въпросните механики в една настолна игра, винаги си приготвям пакетче кърпички, защото опасността да ми потекат лигите е обезателна. Пък не върви да изцапам борда или картите...Добре де. Спирам с този глупав и наивно опитващ се да е забавен опит за увод. Само една вметка - за тези от вас, които не са запознати с "engine/tableau" жанра ще кажа с две думи : подреждате карти/плочки пред вас, след което се опитвате да ги активирате по най-успешния ( точки ) за вас начин. Та посягайки към “Space Base”, тя определено изглеждаше като Ултимативната "Ицо игра“. Дали се оказа така обаче, ще ви кажа в следващите редове.

Тема във вакуум

Персоналното ви табло си е големичко

    “Space Base” е игра с карти за двама до петима играчи. Дизайнер на играта е Джон Д.Клеър, който направи име в хобито с иновативната "Mystic Vale", преди няколко години, а догодина очакваме да ни зарадва с внушителната "Edge of Darkness". Издател са симпатягите от “AEG”, който не са точно „машината за хитове“, но винаги привличат вниманието с игрите си.

    В свойте ревюта винаги съм се опитвал да докажа, че дори от най-сухото „евро“ може да се изстиска прилична тема, когато подложим на анализ обичайни и добре познати механики и се опитаме да ги „преведем“ на език близък до ежедневието. Със “Space Base” обаче нямам никакво желание да правя подобно упражнение. В книжката с правилата ще откриете описание за разни звездни командири, формиращи флоти от космически кораби, с които да контролирате различни сектори от опитаемата вселена. И бла-бла. И бла-бла. Нищо от написаното не е оригинално и вълнуващо. А и не се опитва да звучи така...което си е плюс.

Трите ресурса се отбелязват с кубчета...не е особено вълнуващо

    И така изведнъж най-силният коз на “Space Base” в мойте очи, се оказа незначителен фактор. За щастие на помощ се притекоха механиките на играта. Първо веднага ще ви направи впечатление нестандартния размер на картите в “Space Base”. Тук е редно да кажа, че цялата игра се върти около тяхното правилно оползотворяване.

Размера на картите в играта е повече от сладурски

    В началото на всяка игрова сесия получавате персонално табло. То е разграфено на сектори ( дванадесет на брой ) и на всеки един от тях поставяте по една карта идваща от тесте със стартови такива. Допълнителни карти се поставят на масата, формирайки своеобразен „пазар“ достъпен за всички играчи. Картите в “Space Base” споделят няколко общи черти ( освен размера си ). В левия ъгъл всяка карта има цена, а в десния към кой сектор от персоналното ви табло се отнася. Под симпатичният арт в стил „фантастика от зората на телевизията“ се мъдрят две карета с уменията, които ви дава всяка карта. Забележителното е, че едното е обърнато с главата надолу...за това след малко. Ще различавате двете карета по цвета им – син и червен.

    Може би тук е редно все пак спомена за какво се борите в “Space Base”. Напълно естествено за точки. Който успее пръв да достигне до четиридесет точки печели играта. В началото това ще ви се стори като дълга и непосилна задача, но “Space Base” е игра която има свойството буквално да експлоадира в лицето ви, константно увеличавайки скоростта и динамиката си, до достигне на един вълнуващ финал.

Когато „Machi Koro” стане игра

Всичко в играта се върти около картите...

    Нека си поговорим за книжката с правила в “Space Base”. Тя е цели двадесет и осем страници дълга, което вероятно сериозно ще изпоти мнозина от вас. И преди да избягате с писък – същинските правила на играта се събират на една страничка. За какво са останалите двадесет и седем ли ? За примери и обяснение на различните ефекти по картите, които са представени със символи. Последните не са никак сложни, но явно от "AEG" са решили да се презастраховат.

... и заровете

    Геймплея на “Space Base” е лек и ефирен като космически бриз...ако имаше такова нещо де. В комплекта към играта ще откриете два шестстенни зара. Всеки ход активния играч хвърля заровете. Получения резултат може да използва по два начина. Може да активира всеки един от секторите посочен на заровете, като така може да активирате и един и същи сектор два пъти. Например хвърляте "три и три" и активирате съответния сектор два пъти. Втората опция пък ви позволява да активирате само един сектор, като неговия номер е равен на сбора на двата зара. Така в горния пример ще активирате сектор шест ( 3+3).

    Струва ви се познато, нали ? Да, още от времената на добрия стар Катан, а в по-ново време и на “Machi Koro”, механиката на „двата зара и резултата ни носи нещичко“ е добре изпитана рецепта за сполучлива настолна игра. Казвам сполучлива, но не и добра. Е, в случая с “Space Base” това се променя.

"Червените" умения активирате по време на хода на опонентите ви

    Защото освен от активния играч, резултата от заровете може да използват всички останали играчи. Разликата е, че активния играч използва „синьото“ поле от картите си разположени в секторите на таблото му, а останалите използват „червеното“. За целта обаче, трябва да са „построили“ в съответния сектор...Чакай малко. Избързах от вълнение. Като детенце в утрото на Коледа. Да се върнем на структурата на всеки ход в “Space Base”.

Количествените натрупвания, водят...сещате се. Само вижте сектор 10

    След като хвърлите зарове и активирате избрания от вас сектор или сектори, получавате възможност да закупите карта от наличните в „пазара“. За целта трябва да платите цената и в злато. В “Space Base” има три ресурса – злато, приход и точки. Първия и третия са ви ясни. Ала за какво служи „прихода“. Една от най-странните и дълбоко нетематични механики в “Space Base” (то не че има тематични де...) казва следното – когато купувате карта плащате всичкото си налично злато за нея. Няма ресто...абе “Space Base”  си е като нахален келнер. 

След като платите всичкото си злато, връщате маркера си отбелязващ последното на позиция съответстваща на "прихода" ви.  Така ако имате пет "приход", всеки път ще си стойте на пет злато и каквото и да купите няма да може да паднете под него. Готино. Определено е странно, малко дразни в началото, но после ще се влюбите в него.

Богатството на специални умение е вълнуващо

    Стигаме и до най-важното. След като купите карта я поставяте в съотвения й сектор, отбелязан в горния десен ъгъл. А картата, която се е намирала в сектора до момента подпъхвате ( много я обичам тази дума ) обърната надолу с главата под борда си, така че отново да остане в сектора и да се вижда само „червеното“ поле с действия, И бум – магията на “Space Base” заживява.

Картите "Колонии" са още един начин за точки в играта

    С напредването на играта, пред вас ще се разкрие една от най-забавните „tableаu building” игри, който са ми попадали в последно време. Ще надграждате секторите си, купувайки нови и нови карти, които ще избутват старите и ще ви дават неподозирани комбинации от активиращи се специални умения, както на вашия ход, така и по време на ходовете на опонентите ви. Основната цел си остават точките, а най-бързо и най-добре изграденият „двигател“ ще ви гарантира крайната победа.

     “Space Base” започва бавно ,мудно и дори скучно. С ходове, в който не правите почти нищо освен да вземете малко злато, с което да си купите някоя от евтините карти от пазара. С разгръщането на играта обаче, тя се превръща в едно състезание, в което няма прошка. Много често дори сесиите ви ще завършват с своеобразен фотофиниш, в който победата ще отиде за на най-малко очаквания победител. 

Някъде тук е редно да споменем и за картите „Колонии“. Те имат няколко отличителни характеристите. Струват ужасно много злато, дават ви еднократно солидно количество точки и „заключват“ даден сектор. Какво искам да кажа с последното ли ? След като си купите карта „колония“ и я поставите в съответния сектор, то повече не ще може да я смените. Ще може да активирате сектора по време на ходовете на вашите опоненти, за да взимате бонусите от „червените“ активации, но няма да може да ползвате дадения сектор по време на вашия ход. Така картите „колонии“ са един вид риск. Получавате на куп солидно количество точки ( отново – крайната цел е четиридесет точки ), но на цената един от секторите ви да не е активен. Зависи от вас дали и как ще ги използвате.

Space Base = Space Race

    Бързам да кажа, че “Space Base” без никакво съмнение е една от най-любимите ми игри в последно време. Абсолютно се пристрастих към свръх лекия й геймплей, които предлага солидна доза риск и доста късмет. Именно елемента на късмета ми е най-любимото в “Space Base”. Знам, че последното няма да се понрави на мнозина от вас, но пък и играта не се опитва да го скрие. Още повече ми допада и факта, че без да е ясно дефинирана като състезателна, “Space Base” се усеща като една спираща дъха напревара, в която най-бързия печели !

     Най-вълнуващото в играта са безкрайните комбинации от специални умения, които ще откриете върху картите. Начините да накарате вашия "двигател" да заработи и да ви донесе нужните четиридесет точки е най-интригуващия момент в “Space Base”. Да, има ги двата зара. Да, не можете да променяте стойностите им. Но пък играта предлага солидно количество други способи, като механиката на "прихода" и картите "Колонии"

    “Space Base” ще допадне както на хардкор геймъри, така и на абсолютно начинаещи, което е още една от привлекателните черти на играта.Без да се замислям ще препоръчам “Space Base”. Лека, бърза и пристрастяваща игра, която взима няколко добре познати механики, забърсва праха от тях и ги прави още по-привлекателни за всички нас в любимото ни хоби. 

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Любители на късмета

2. Ако два шестстенни зара не могат да ви изплашат 

3. Когато липсата на тема не ви пречи

4. Когато най-накрая решите да замените "Machi Koro" с истинска игра

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6 

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 6 / 6

Крайна оценка : 5 / 6