Живи легенди – Unmatched: Battle of Legends, Volume One

    Признавам си без бой, още в началото на тoва ревю – абсолютен почитател съм!  На какво, ще попитате ви ? Ами на „биткаджийските“  игри, от които притежавам притеснително количество в колекцията си. Което обаче не пречи сърцето ми да подскача при вида на всяко ново заглавие в жанра. Освен това съм асболютен почитател и на „Restoration Games”, студиото на Роб Давю и сие, което се е заело с амбициозната задача да изтупва праха и да връща пред широката настолна публика  култови, забравени заглавия ( "Downforce", "Fireball Island", "Indulgence" ). Нали се досещате накъде отиват неща ? Пак ще си говорим за заглавие, което очаквах доста дълго време. Дали останах доволен от него ще ви кажа в следващите редове.

Подземия и кооперации – Dungeon Alliance

Да ви кажа – никак не е лесно да пишеш ревюта на настолни игри. Цялото това непрестанно тестване на нови заглавия, което е предшествано от ровене за предстоящи премиери и безсънни нощи изпълнение с трепетното очакване от пристигането им и накрая най-много да ви се схване кръста от седене край игралната маси и пред компютъра. Какво да ви обяснявам, неблагодарна работа си е...ама пустата слава...

Има и още един аспект в цялото занимение, който няма как да пропусна. Тогава когато трябва да играеш заглавие, което абсолютно не попада в предпочитаните от теб жанрове. Липсва ентусизъм, мотивация да навлезеш дълбоко в игровите механики, а опасността да „претупаш“ нещата е много сериозна. Пишейки за играта, за която ще ви говоря в следващите редове и при мен се появи тази опасност за  не особено ентусиазирано ревю. За щастие обаче се намеси друг фактор – името на дизайнера. Точно то ме привлече и на първо време към заглавие, което съвсем очеизвадно е „dungeon crawler”…а с тях знаете нямам много добри отношения.

Източният въпрос - Century: Eastern Wonders

От Христо Симеонов

    Най-обичам да пиша ревюта за такива игри. И по-специално уводи. Ще попитате защо, нали ? Ами защото ще ви говоря за игра, която няма нужда от представяне. През изминалата една година ми изтръпна езика да говоря и ми се протриха пръстите да пиша, колкото страхотна игра е "Century : Spice Road". И макар мнозина от вас да не бяха съгласни с мен, аз все още намирам играта за превъзходен и изпитан в почти всякакъв ситуации "gateway", който наистина работи. Именно затова и "Spice Road" без никакво колебание попадна в миналогодишния ми топ десет.

    Естествено нямаше как да не очаквам с трепет нейното продължение. Нещо повече – това бе и най-очакваната от мен игра в първата половина на 2018г. Казвайки продължение, не съм напълно коректен, защото "Eastern Wonders" си е 100% самостоятелна игра. Не е нужно да си купувате "Spice road", за да и се насладите ( бел.ред. на пръв поглед ). Все пак има и частица истина в момента с „продължението“, защото ако притежавате и двете игри, може да ги комбинирате в едно впечатляващо настолно чудовище. Така купувайки си "Eastern Wonders", вие всъщност си купувате две игри, ако притежавате "Spice Road".

    Именно от тази преспектива ще разгледам играта в следващите редове – като самостоятелно заглавие и като второто звено от по-голяма игра. Но стига празни приказки. Време е да отплаваме за островите на подправките.