Една консерва свежест – Mint Works & Mint Delivery

от Христо Симеонов

Ще прозвучи ужасно непрофесионално и вероятно ще срине рейтинга ми ( ако въобще имам такъв ), но нямам никаква идея кой започна цялата лудост наречена „микро игри“. Ще заложа на японеца Сейджи Канай и неговият „Love Letter“, а на вас ще оставя да ме поправите в коментарите под това ревю. Важното в случая е, че манията по миниатюрни, както като компоненти и така и като съдържание, настолни игри бързо обхвана цялото хоби. Въпреки минимастичният си характер обаче, тези заглавия понякога имат да предложат страхотно много откъм качествен геймплей.

    В следващите редове ще ви представя именно такава „микро“ настолна игра. Нещо повече – вероятно за първи път ще говоря за две игри в едно ревю. И преди да сте креснали - „Стига с тия чийтове !“, бързам да ви успокоя, че нямаше как да ги разделя. Двете "Mint" игри, макар и напълно самостоятелни, са неразривно свързани. И двете са дело на един и същи дизайнер – Джъстин Бласк. И двете игри намериха финансиране и се появиха на бял свят благодарение на платформата "Kickstarter". А най-очарователната им прилика е, че и двете пристигат в тенекиени кутийки от ментови бонбони, които се събират перфектно в джоба ви. Заслужават ли си обаче ? Бързам да ви кажа в следващите редове.

Източният въпрос - Century: Eastern Wonders

От Христо Симеонов

    Най-обичам да пиша ревюта за такива игри. И по-специално уводи. Ще попитате защо, нали ? Ами защото ще ви говоря за игра, която няма нужда от представяне. През изминалата една година ми изтръпна езика да говоря и ми се протриха пръстите да пиша, колкото страхотна игра е "Century : Spice Road". И макар мнозина от вас да не бяха съгласни с мен, аз все още намирам играта за превъзходен и изпитан в почти всякакъв ситуации "gateway", който наистина работи. Именно затова и "Spice Road" без никакво колебание попадна в миналогодишния ми топ десет.

    Естествено нямаше как да не очаквам с трепет нейното продължение. Нещо повече – това бе и най-очакваната от мен игра в първата половина на 2018г. Казвайки продължение, не съм напълно коректен, защото "Eastern Wonders" си е 100% самостоятелна игра. Не е нужно да си купувате "Spice road", за да и се насладите ( бел.ред. на пръв поглед ). Все пак има и частица истина в момента с „продължението“, защото ако притежавате и двете игри, може да ги комбинирате в едно впечатляващо настолно чудовище. Така купувайки си "Eastern Wonders", вие всъщност си купувате две игри, ако притежавате "Spice Road".

    Именно от тази преспектива ще разгледам играта в следващите редове – като самостоятелно заглавие и като второто звено от по-голяма игра. Но стига празни приказки. Време е да отплаваме за островите на подправките.

Вестоносецът е винаги виновен – Wasteland Express Delivery Service

От Христо Симеонов

    Скъпи приятели, пиша тези редове с размътено и лутащо се съзнание. Умът ми, който смея да твърдя, някога бе блестящ и находчив, ми изневерява в последните седмици, устройвайки ми страховити паради от светлини, сънища и блянове. Не съм спал спокойно от месеци. Забравих какво е уюта на топлото легло и меката, примамлива омая на спокойния сън, даряваща човека със заслужена почивка след дневните вълнения. Ужасът започна преди малко повече от четири месеца и не иска да пусне съзнанието ми. В основата му бе един мой грях.

    В края на декември споделих с вас личният си топ десет от настолни игри излезли през 2017г. С много любов и страст ви обрисувах заглавията, които ми направиха най-голямо впечатление за отиващата си година, споделяйки и ревюта на последните. Освен на едно...моят фатален номер 6, моето дяволско число. От тогава тази игра не ми дава мира и навестява сънищата ми искайки своето – ревю !

    Добре де, колкото и да се мъча да подражавам на любимия Х.Ф.Лъвкрафт вероятно не ми се получава особено. Но се надявам, че схванахте основната идея. "Wasteland Express Delivery Service" е игра на която мога да поствя много определения – най-дълго заглавие за 2017г, най-голяма изненада за мен, най-пренебрегвана игра. Пренебрегвана защото сме вече май 2018г. и се изминаха повече от девет месеца от първата ми среща с нея, а все още не съм й посветил ревю. И това, както се опитах да ви обясня, не ми дава мира. Та в крайна сметка реших да се взема в ръце и най-накрая да го напиша. Напълно заслуженото представяне на една от любимите ми игри за 2017г. ! Може да спрете да четете дотук, защото вероятно се досещате, че съм оценил играта високо и без да се свеня, ще ви я препоръчвам. Ако обаче ви интересува какво се крие в нейната гигантска кутия – четете смело надолу ( бел.ред. обещавам повече да не се опитвам да имитирам велики писатели )