Източният въпрос - Century: Eastern Wonders

От Христо Симеонов

    Най-обичам да пиша ревюта за такива игри. И по-специално уводи. Ще попитате защо, нали ? Ами защото ще ви говоря за игра, която няма нужда от представяне. През изминалата една година ми изтръпна езика да говоря и ми се протриха пръстите да пиша, колкото страхотна игра е "Century : Spice Road". И макар мнозина от вас да не бяха съгласни с мен, аз все още намирам играта за превъзходен и изпитан в почти всякакъв ситуации "gateway", който наистина работи. Именно затова и "Spice Road" без никакво колебание попадна в миналогодишния ми топ десет.

    Естествено нямаше как да не очаквам с трепет нейното продължение. Нещо повече – това бе и най-очакваната от мен игра в първата половина на 2018г. Казвайки продължение, не съм напълно коректен, защото "Eastern Wonders" си е 100% самостоятелна игра. Не е нужно да си купувате "Spice road", за да и се насладите ( бел.ред. на пръв поглед ). Все пак има и частица истина в момента с „продължението“, защото ако притежавате и двете игри, може да ги комбинирате в едно впечатляващо настолно чудовище. Така купувайки си "Eastern Wonders", вие всъщност си купувате две игри, ако притежавате "Spice Road".

    Именно от тази преспектива ще разгледам играта в следващите редове – като самостоятелно заглавие и като второто звено от по-голяма игра. Но стига празни приказки. Време е да отплаваме за островите на подправките.

Японското чудо – Yokohama

от Христо Симеонов

    Искате ли да ви издам една тайна ? Нека ви разкрия една теорема в хобито, естествено формулиран от мен, как да разпознавате дали дадена настолна игра спада към „евро“ школата или заема достойно място сред „америтраш“ линията. Вгледайте се в заглавието й. Ако то включва под каквата и да е форма популярно, реално съществуващо наименования на град, държава, остров, географски обект или историческа личност, то в 99.9% от случайте се сблъсквате с „евро“ игра. Вярвам, че ви помогнах като ви споделих тази рецепта.

    За мнозина от вас това може да е живото спасяващо. Не са малко събратята геймъри, които бягат като дявол от тамян щом чуят местене на шарени кубчета – една толкова позната механика в „евро“ жанра. Липсата на силна и интригуваща тема винаги е била най-слабата точка на този вид игри и основна причина те да бъдат критикувани, като „сухи“ и „скучни“

Дали обаче тези критики са основателни ? Далеч съм от мисълта да ви убеждавам, да заобичате „евро“ игрите. Нищо не ми пречи обаче да ви споделя какво мисля, за една от най-добрите игри в жанра през последната година.