от Христо Симеонов
Искате ли да ви издам една тайна ? Нека ви разкрия една теорема в хобито, естествено формулиран от мен, как да разпознавате дали
дадена настолна игра спада към „евро“ школата или заема достойно място сред
„америтраш“ линията. Вгледайте се в заглавието й. Ако то включва под каквата и да е
форма популярно, реално съществуващо наименования на град, държава, остров, географски обект или историческа личност, то в 99.9% от случайте се сблъсквате с „евро“ игра. Вярвам, че ви
помогнах като ви споделих тази рецепта.
За мнозина от вас това може да е
живото спасяващо. Не са малко събратята геймъри, които бягат като дявол от
тамян щом чуят местене на шарени кубчета – една толкова позната механика в
„евро“ жанра. Липсата на силна и интригуваща тема винаги е била най-слабата точка на този вид игри и основна причина те да бъдат критикувани, като „сухи“ и
„скучни“
Дали обаче тези критики са
основателни ? Далеч съм от мисълта да ви убеждавам, да заобичате „евро“ игрите.
Нищо не ми пречи обаче да ви споделя какво мисля, за една от най-добрите игри в
жанра през последната година.
