Драконите и еднорозите не се броят - Cryptid

От Христо Симеонов

    Криптозоолозите и криптозологията са напълно реално съществуващи научни звена...колко и странно да ви звучат. С думата „криптиди“, която има гръцки корени, се обозначават тези същества ( растения и животни ), които имат митичен характер и/или за които нямамe сто процентови данни, че съществуват.  Веднага ви давам пример за два много популярни криптида. Страховитото Йети и симпатичното шотландско влечуго, по-известно като Неси. Драконите и еднорозите също влизат в тази научна дисциплина...макар че не всички криптозоолози ги признават.

    Идеята за настолна игра с тема свързана с отдавна изчезнали, мистериозни животни звучи доста добре. Явно до същото заключение са достигнали и хората от "Osprey Games", когато са решили едно от тазгодишните им заглавия да е посветено именно на това. Казвайки ви всичко това, вероятно вече очаквате някоя приключенска игра, с миниатюри, двеста-триста карти, специални умения и персонажи със супер сили. Или поне някоя сериозна "worker placement" игра, в която ръководите екип от криптозоолози...

     Уви, нищо от това не ви очаква в "Cryptid". Само бегъл поглед върху компонентите на играта ще ви накара да повдигнете учудено вежди, предвид обещаващо звучащата тема. Всъщност в следващите редове ще ви представя една игра с блъфиране и дедукция. Нещо повече – това е една от най-оригиналните игри в жанра тази година !

Японското чудо – Yokohama

от Христо Симеонов

    Искате ли да ви издам една тайна ? Нека ви разкрия една теорема в хобито, естествено формулиран от мен, как да разпознавате дали дадена настолна игра спада към „евро“ школата или заема достойно място сред „америтраш“ линията. Вгледайте се в заглавието й. Ако то включва под каквата и да е форма популярно, реално съществуващо наименования на град, държава, остров, географски обект или историческа личност, то в 99.9% от случайте се сблъсквате с „евро“ игра. Вярвам, че ви помогнах като ви споделих тази рецепта.

    За мнозина от вас това може да е живото спасяващо. Не са малко събратята геймъри, които бягат като дявол от тамян щом чуят местене на шарени кубчета – една толкова позната механика в „евро“ жанра. Липсата на силна и интригуваща тема винаги е била най-слабата точка на този вид игри и основна причина те да бъдат критикувани, като „сухи“ и „скучни“

Дали обаче тези критики са основателни ? Далеч съм от мисълта да ви убеждавам, да заобичате „евро“ игрите. Нищо не ми пречи обаче да ви споделя какво мисля, за една от най-добрите игри в жанра през последната година.