от Христо Симеонов
Искате ли да ви издам една тайна ? Нека ви разкрия една теорема в хобито, естествено формулиран от мен, как да разпознавате дали
дадена настолна игра спада към „евро“ школата или заема достойно място сред
„америтраш“ линията. Вгледайте се в заглавието й. Ако то включва под каквата и да е
форма популярно, реално съществуващо наименования на град, държава, остров, географски обект или историческа личност, то в 99.9% от случайте се сблъсквате с „евро“ игра. Вярвам, че ви
помогнах като ви споделих тази рецепта.
За мнозина от вас това може да е
живото спасяващо. Не са малко събратята геймъри, които бягат като дявол от
тамян щом чуят местене на шарени кубчета – една толкова позната механика в
„евро“ жанра. Липсата на силна и интригуваща тема винаги е била най-слабата точка на този вид игри и основна причина те да бъдат критикувани, като „сухи“ и
„скучни“
Дали обаче тези критики са
основателни ? Далеч съм от мисълта да ви убеждавам, да заобичате „евро“ игрите.
Нищо не ми пречи обаче да ви споделя какво мисля, за една от най-добрите игри в
жанра през последната година.
Япония на Мейджи
Какво е "евро" игра без купчина токени изобразяващи ресурси |
„Yokohama” е стратегическа игра за двама до четирима играчи.
Дизайнер е японеца Хисаши Хаяши, познат със заглавия като "Lost
Legacy", "Rolling Japan", "Trains", "Sail to India" и още доста други. Издатели са „OKAZU brand”, а в Европа играта достига до нас благодарение на „Tasty
Minstrel Games”
„Yokohama” ни пренася във втората половона на 19-ти век, в
едноименното японски рибарско селце, което само за няколко десетилетия се превръща във водещо пристанище и център на търговия и бизнес. Япония стремглаво, с
рогата напред, навлиза в една нова епоха, която ще остане в историята като
„Ерата Мейджи“ или „Възстановяването Мейджи“. Само за няколко десетилетия
страната скъсва с феодалното си вековно минало и смело се преобразява в
модерна, индустриална световна сила. Възстановена е реалната власт на императора
след продължилата векове управленска система на шогунатите. За да направи този
скок, Япония прибягва да услугите на европейски и американски специалисти,
които внасят модерни технологии в страната. Япония се отваря за света и се
превръща в икономическа и търговска сила в региона.
Картонени йени |
Играчите поемат ролята на
президенти или ръководители на начеващи японски компании, ситуирани в Йокохама.
Защо точно Йокохама ли ? Това реално е втория най-голям град в Япония и ключово пристанище. Неговия
възход през 19-ти век е абсолютно олицетворение на отварянето на страната към
света.
Тематично в „Yokohama” вие ще трупате ресурси и после ще ги обръщате в точки.
Една голяма част от вас, вероятно вече затвори това ревю. Съгласете се обаче,
че едва ли има по-класическа тема в „евро“ жанра ! Естествено, накрая на играта
играчът с най-много точки е победител.
Въпреки, че за мнозина от вас
темата в „Yokohama” е „някъде
там“, за мен работи. И това се дължи основно заради чудните компоненти, дори
без да притежавам лимитираното специално издание на играта. В началото буквално
формирате града посредством плочки, които са локации с действия. Всичко в „Yokohama” е шарено и минималистично и по един чудесен начин от него
лъха на Япония. Да, отново има и кубчета и пионки, но те се губят сред
симпатично илюстрираните токени и бордове. Давам висока оценка на визията на „Yokohama”, защото тя е нещото, което спомогва играта да не бъде
прекалено „сухичка“ поради липсата на тема.
Перфектно смазан японски двигател
Персоналното ви табло в играта |
Когато описвам геймплей като тази, който ще откриете в „Yokohama”, най-често използвам термина
„елегантен“. Зад него се крие определение за механики, толкова естествени,
толкова плавни и грациозни, че играчите без проблеми потъват в тях като в пухен дюшек.
Всеки ход в „Yokohama” преминава през стройно определена поредност от фази,
които макар да изглеждат стряскащо на хартия, всъщност са в излкючително
логична последователност. В началото на играта всеки играч разполага с
определен брой кубчета в своя цвят, които представляват неговите асистенти –
черноработниците във вашата изгряваща компания. Както ви споменах, игралното табло в „Yokohama” се игражда от плочки представляващи различни локации, с
разнообразни действия върху тях, обичайно носещи ви определени ресурси.
Йокохама от плочки |
Първата
фаза от всеки ход е да поставите асистентите си, като за целта изберете между
две опции – да поставите по една кубче в до три локации или да поставите две
кубчета в една зона. Единствените условия са, кубчетата да идват от ръката ви,
а не от склада ви ( персоналното ви табло ) и да не ги поставяте в локации,
където е вашия „президент“. Ако ги поставите пък в локации в която е
противников „президент“, то трябва да платите на този играч една йена.
Поставянето на асистенти е най-ключовия елемент от геймплея на „Yokohama”. И както виждате той е толкова олекотен като механика.
Купчинка с локации, за да изградите игралното поле |
„Президентът“ е втория вид дървен компонент, с който разполага всеки играч. Изобразени са в играта под формата на
класическа пионка. Втората стъпка от всеки ход е да движите "президента" си. Може
да го поставите от ръката си върху игралното поле, може да върнете в ръката си
или да го движите колкото искате броя локации, което си е най-често срещаното
действие. При движението си „президента“ ви спазва определени елементарни правила
– трябва винаги да стъпвате на локация където имате асистент или не може да
премине, а ако има противников "президент" в локация през която преминавате, то
трябва да платите на този играч една йена. След движението на „президента“ ви,
хода преминава през фазата на активация на локацията.
Готови за активация на рибарското селица |
Това в най-общи линии е осната на
геймплея в „Yokohama”. Разпращате
асистенти по задачи, след което ги активирате движейки „президента“. Да си го
кажем честно – играта спада към “worker placement” жанра, с тази уловка обаче, че „работниците“ ви не са
статични. Подобна механика на движение имаме в едно доста популярно заглавие от последните няколко години, "Istanbul". „Yokohama” обаче се справя по-добре и сега ще ви кажа защо.
Една предпочитана локация - склад и магазин |
Когато преместите „президента“ си
и активирате локация, вие получавате правото да извършите определено действие,
като неговия интензитет зависи от количеството „влияние“, което сте генерирали.
Въпреки че съзнателно се опитвам да ви
замая главата в наглед толкова брилянтните механики на „Yokohama”, едва ли ми се получва. Просто върху всяка локация има
отбелязани позиции от едно до пет. Всеки ваш „работник“, асистент и президента,
които сте пратили там, ви позволява да активирате по-висока позиция. Така ако
имате два асистента и президент, то ще активирате позиция три и така нататък.
Както може би се досещате,
колкото повече „влияние“ имате, толкова по-апетитни стават действията, за да се
стигне до последното възможно, под номер пет за всяка локация. То ви позволява
да извършите две допълнителни, бонус фази в хода си. Първата ви носи токен с
определени ресурси, а втората ви позволява да строите върху локации.
Напълно в реда на нещата и в „Yokohama”, като типичен представител на „търговията с ресурси“ в
настолните игри, разполагате своето влияние върху игралното после посредством
магазини и складове. В началото на играта разполагате с определен брой от тях,
а с напредването й може да отключите допълнително. В началото на играта от
специално тесте върху всяка локация на произволен принцип се поставя карта
„строителна площадка“. Върху нея е изобразено какво ви носи всеки построен склад и магазин. Върху една локация може да имате само по един магазин на играч и сумарно, общо само един склад между всички играчи. Поставяйки магазин или склад вие
закривате съответната позиция и получавате еднократно нейния бонус – точки,
пари или ресурси. Нещо повече – всеки ваш магазин и склад върху дадена локация
ви носи едно влияние в нея, правейки възможно по-лесно да активиране по-добрите
действия за в бъдеще.
Солидното тесте с карти "строителна площадка |
Картите „строителна площадка“ са
цели двадесет и четири на брой в комплекта към „Yokohama”, гарантирайки ви изключително богата преиграваемост. Те
са и един от любимите ми елементи в играта, защото са визуален израз на
разрастването на вашата търговска компания. Те са и своеобразен връх на вашия
игрален ход.
Извън изключително елегантната
структура на хода ви в „Yokohama”, всичко
останала е добре познатото главоблъскане, пуфтене и чудене, толкова познато за всяка „евро“ стратегиите. Защото точките в играта може да си набавите по-изключително много
начини. Основното е трупането на ресурси и изпълняването на поръчки с тях.
Последните включват някакво количество ресурси, които трябва да изтъргувате на
чуждестранна държава.
Чуждестранните държави и тяхното
участие на няколко нива в геймплея на „Yokohama” е друг от вълнуващите за мен моменти в играта. Първо е отлично издържан
тематично. "Епохата Мейджи", исторически фон, на който се развива играта, е именно
периода когато Япония започва да установява търговски връзки със световните
сили и да използва техни доказани специалисти в различни областти, за да
модернизира обществото си. В „Yokohama” чуждите
държави са представени на две нива. Първо са търговските поръчки. Всяка от
тях идва от дадена държава и ви носи точки когато я изпълните.
Подай ми поръчките там |
Особено място обаче заемат технологичните
карти. Те представляват достижения на развитите световни сили – електричество,
обществен транспорт, пощенски услуги , вестници, телеграф и много други.
Естествено в хода на играта, вие придобивате тези технологии, като всяка от тях
ви носи различно специално умение. Вече ви стана ясно, защо толкова много ми
допадат технологичните карти в „Yokohama”! Всяко специално умение променя
някое от правилата на играта във ваша ползва, позволявайки ви например да
движите "президента" си свободно, без да имате "асистенти" по пътя му или пък да
поставяте четири "асистента",а не три. Някой ви носят точки, а други нови начини
за точкуване.
Ако трябва да обобщя за специалните
умения от технологиите в „Yokohama”, ще ви
споделя, че те са изключително свеж полъх в една толкова дълбоко стратегическа
игра. Без да „чупят“ правилата на играта, те правят напълно достатъчно да ви
осигурят богато ниво на преиграваемост.
Технологии за светло бъдеще |
Нека ви върна обаче на чуждите
държави. Всяка поръчка и всяка технологична карта носи илюстрация на дадена
държава – САЩ, Великобритания, Франция и т.н. Когато успеете да съберете два
символа – успешно изпълнена поръчка и закупена технологична карта, от една и
съща държава, то вие получавате достъп до нейн представител, който може да
използвате като „агент“.
Използването на „агент“ е
допълнителна бонус стъпка от вашия ход. Агентът може да активира локация където
имате поне един „асистент“ и където не е вашия „президент“. Така всъщност
„агента“ е втори „президент“ с чиято помощ вие може да направите изключително
атрактивен ход, включващ активация на две локации, което ще ви донесе двойно
повече ресурси или точки. "Агентите" са поредното гениално хрумване в геймплея на
„Yokohama”, защото на първо място ви дават
допълнителни опции, но за сметка на това са ограничени като бройка. Да, трябва сериозно да
побързате в набавянето на "агент", защото може да се окаже, че някой от вашите опоненти
ви е изпреварил. Така че правилно разчитане на хода ви в „Yokohama” е изключително важно.
„Евро“ симфония
Вероятно усещате накъде отива
това ревю. Опитах се да ви разкрия колко много ми харесва „Yokohama” – дано да ми се е
получило. През визията и симпатичните компоненти, та до механиките, тази игра работи за мен на всички
нива.
„Yokohama” е една брилянтна стратегическа игра. Геймплея е като
нещо излязло изпод ръцете на ренесансов майстор – грациозен, иновативен и
вълнуващ. Механиката с движението на вашия „президент“ превръща играта в един
вълнуващ пъзел, в който вие ще трябва да намерите правилния път. Последното
обаче не е никак затормозяващо.
Напук на своята „евро“
природа „Yokohama” далеч не е сложна и обременяваща игра. А напук на кристалночистия си геймплей, играта предлага ужасно много опции и стратегии. „Yokohama” без съмнение е една от най-добрите игри тази година и горещо я препоръчвам на тези от вас, които възприемат себе си като "сериозни геймъри"
Няма коментари:
Публикуване на коментар