От Христо Симеонов
Скъпи приятели, пиша тези редове с размътено и лутащо се съзнание. Умът ми, който смея да твърдя, някога бе блестящ и
находчив, ми изневерява в последните седмици, устройвайки ми страховити паради
от светлини, сънища и блянове. Не съм спал спокойно от месеци. Забравих какво е
уюта на топлото легло и меката, примамлива омая на спокойния сън, даряваща
човека със заслужена почивка след дневните вълнения. Ужасът започна преди малко повече
от четири месеца и не иска да пусне съзнанието ми. В основата му бе един мой
грях.
В края на декември споделих с вас
личният си топ десет от настолни игри излезли през 2017г. С много любов и страст
ви обрисувах заглавията, които ми направиха най-голямо впечатление за отиващата
си година, споделяйки и ревюта на последните. Освен на едно...моят фатален
номер 6, моето дяволско число. От тогава тази игра
не ми дава мира и навестява сънищата ми искайки своето – ревю !
Добре де, колкото и да се мъча да
подражавам на любимия Х.Ф.Лъвкрафт вероятно не ми се получава особено. Но се
надявам, че схванахте основната идея. "Wasteland Express Delivery Service" е игра на която мога да поствя много определения – най-дълго
заглавие за 2017г, най-голяма изненада за мен, най-пренебрегвана игра.
Пренебрегвана защото сме вече май 2018г. и се изминаха повече от девет месеца от
първата ми среща с нея, а все още не съм й посветил ревю. И това, както се
опитах да ви обясня, не ми дава мира. Та в крайна сметка реших да се взема в
ръце и най-накрая да го напиша. Напълно заслуженото представяне на една от
любимите ми игри за 2017г. ! Може да спрете да четете дотук, защото вероятно се
досещате, че съм оценил играта високо и без да се свеня, ще ви я препоръчвам. Ако
обаче ви интересува какво се крие в нейната гигантска кутия – четете смело
надолу ( бел.ред. обещавам повече да не се опитвам да имитирам велики писатели
)
