от Христо Симеонов
Ще прозвучи ужасно непрофесионално и
вероятно ще срине рейтинга ми ( ако въобще имам такъв ), но нямам никаква идея кой започна цялата лудост наречена „микро игри“. Ще заложа на японеца Сейджи
Канай и неговият „Love Letter“, а на вас ще оставя да ме поправите в коментарите под това
ревю. Важното в случая е, че манията по миниатюрни, както като компоненти и така и като съдържание, настолни игри бързо обхвана цялото хоби. Въпреки минимастичният си
характер обаче, тези заглавия понякога имат да предложат страхотно много откъм
качествен геймплей.
В следващите редове ще ви
представя именно такава „микро“ настолна игра. Нещо повече – вероятно за първи
път ще говоря за две игри в едно ревю. И преди да сте креснали - „Стига с тия
чийтове !“, бързам да ви успокоя, че нямаше как да ги разделя. Двете "Mint" игри, макар и
напълно самостоятелни, са неразривно свързани. И двете са дело на един и същи
дизайнер – Джъстин Бласк. И двете игри намериха финансиране и се появиха на бял
свят благодарение на платформата "Kickstarter". А най-очарователната им прилика е, че и двете пристигат в тенекиени
кутийки от ментови бонбони, които се събират перфектно в джоба ви. Заслужават
ли си обаче ? Бързам да ви кажа в следващите редове.
