от Христо Симеонов
В седмиците след тазгодишният „Essen Spiel“, където
отново станахме свидетели на счупени рекорди по участващи изложители и по посещаемост,
имах удоволствието да си поговоря с колега ( присъствал на изложението ) за
бъдещето на настолните игри. Хобито безспорно преживява най-бляскавите си
години, своеобразен Златен век на Три морета. Но това вече не изненадва никого.
По-интересен за мен е въпросът,
какво предстои, какво бъдеще дебне настолните игри зад ъгъла. Като дългогодишен
геймър, закърмен с изглеждащите вече древни конзоли „Nintendo“, „SEGA“ от началото на 90-те години на XX век, както и с култовите „386“
и „486“ персонални компютри ( цифрите са съкращения на модели микропроцесори на
„Intel“...за децата го пиша това ), не мога да не изразя опасенията си, че настолните
игри постепенно залитват по наклонената плоскост на своите видео събратя, които
в наши дни предлагат повече шаренийка и елементарни геймплей опции, отколкото богата
атмосфера, оригинални механики и епични сценарий ( достоен за епос на Ридли
Скот ) – отличителните черти на техните предци. С разрастването на нашето
хобито до немислими само до преди няколко години пропорции, с навлизането на
стотици нови хора, които откриват за първи път настолните игри и с все
по-впечатляващия възход на платформи за финансиране като “Kickstarter”, може
би не сме далече от времето, когато настолните игри ще се правят на конвейер,
без да се търси свежест и иновативност, а само бърза, гарантирана и максимално
голяма печалба.
Ще спра дотук обаче. Дадох ви
повод за размисъл. В днешното ревю ще
представя една игра, която дойде точно навреме, за да ме откъсне от черните
мисли, които споделих в горният пасаж. Нейната основна механика е без никакво
съмнение е най-оригиналналното и иновативно предложения тази година.
