Бягство от тестето или как се кове една пленяваща концепция - Unlock!

oт Христо Симеонов

    Време беше и аз да хвана влака. Не, не този за морето. Уви, лятото е още далеч. Говоря ви за „ескейп“ стаите и цялата врява покрай тях. В последните години те се превърнаха в изискано забавление за млади и стари нърдове, което пък доведе до същински „стаен бейби бум“. Из китната ни родина се нароиха безчет „ескейп“ местенца, с разнообразно качество вариращо от „невероятно изживяване“ до „ върнете ми парите“.

    С риск да ви разочаровам, в това ревю няма да ви представям „ескейп“ стая, а настолна игра вдъхновена от последните. Тя не е първата и вероятно няма да е последната с подобна идея. Две неща ме заинтригуваха около играта. Първото бе чудесният й прием – престижната награда „Златно асо“ от Международният фестивал за игри във Кан през февруари. Второто е, че тя е дело на французите от „Space Cowboys“, едни от най-продуктивните хитмейкъри (любима дума ) в хобито в последните години, стоящи зад игри като "Splendor", "Elysium" и "T.I.M.E. Stories". Да прекрачим обаче сред влудяващите лабиринти и да видим доближава ли се играта до преживяването наречено „ескейп стая“.

Наръчник за божественост – Elysium

от Христо Симеонов

    Когато преди точно две години „Elysium“ се появи на пазара, я подминах без да се замисля. Ако към днешна дата ме питате "защо"...ще ми бъде трудно да ви отговоря. Дали ме отблъсна прекалената, гъста като митично овче руно символика по картите или пък абстрактната система за придобиването им, не съм напълно сигурен. Тогава си позволих да оставя на заден план „Elysium“ с идеята, че все някога ще й дойде времето. И понеже сме на божествена тема, тъкмо тук е мястото за един цитат : „човек предполага, Бог разполага“.

    „Elysium“ изчезна от магазините за настолни игри като парична помощ в джобовете на гръцкото правителство. По мое скромно наблюдение, играта бе налична няколко седмици, след което излезе в траен „out of print”. Нямаше я буквално никъде, а всяко копие, което се появяваше в магазините „втора ръка“ беше разграбвано светкавично бързо, като качествен гръцки зехтин на промоция в хипермаркет. Ако знаете колко само съжалявах, че бях решил да отложа срещата си с „Elysium“. Но ако тряба да перифразирам една популярна личност в хобито : добрите игри са обречени да получат ново издаване.

    И така, точно две години след официалната си премиера и аз най-накрая се докопах до свое копие на „Elysium“, подобно на Одисей до неговата  Итака. Знам, че почнах да ви досаждам с тези гръцки сравнения. Не ви обещавам, че ще спра с тях в следващите редове. Обещавам ви обаче да ви кажа струваше ли си да копнея толкова по „Elysium“.