Приказка за лека нощ – When I Dream

от Христо Симеонов

    Не спирам да се впечатлявам от смелостта на някои дизайнери на настолни игри. Когато пазара буквално е превзет от изключително популярни игри на асоциации като модерната класика "Dixit", иновативния "Concept" и машината за награди "Codenames", да се опитваш да се наместиш сред тях с ново заглавие в същия жанр, си е меко казано смело.

    

    Именно затова обаче, скъпи прители, нашето хоби се радва на толкова стремглав успех. Защото добрите идея в него трудно могат да бъдат ограничени. Един отличен гейм дизайн винаги ще намери своето място и освен ако не говорим за откровено плагиатстване, ще достигне и до своята точно определена публика.

    В следващите редове ще се пренесем в страната на сънищата. И колкото и да е нетипично за мен, първото върху което ще ви акцентирам в днешното ревю са компонентите. В кутията на играта ще откриете миниатюрнa склуптура на легло и маска с сън. Заинтригувах ви нали ?

Наръчник за божественост – Elysium

от Христо Симеонов

    Когато преди точно две години „Elysium“ се появи на пазара, я подминах без да се замисля. Ако към днешна дата ме питате "защо"...ще ми бъде трудно да ви отговоря. Дали ме отблъсна прекалената, гъста като митично овче руно символика по картите или пък абстрактната система за придобиването им, не съм напълно сигурен. Тогава си позволих да оставя на заден план „Elysium“ с идеята, че все някога ще й дойде времето. И понеже сме на божествена тема, тъкмо тук е мястото за един цитат : „човек предполага, Бог разполага“.

    „Elysium“ изчезна от магазините за настолни игри като парична помощ в джобовете на гръцкото правителство. По мое скромно наблюдение, играта бе налична няколко седмици, след което излезе в траен „out of print”. Нямаше я буквално никъде, а всяко копие, което се появяваше в магазините „втора ръка“ беше разграбвано светкавично бързо, като качествен гръцки зехтин на промоция в хипермаркет. Ако знаете колко само съжалявах, че бях решил да отложа срещата си с „Elysium“. Но ако тряба да перифразирам една популярна личност в хобито : добрите игри са обречени да получат ново издаване.

    И така, точно две години след официалната си премиера и аз най-накрая се докопах до свое копие на „Elysium“, подобно на Одисей до неговата  Итака. Знам, че почнах да ви досаждам с тези гръцки сравнения. Не ви обещавам, че ще спра с тях в следващите редове. Обещавам ви обаче да ви кажа струваше ли си да копнея толкова по „Elysium“.