Приказка за лека нощ – When I Dream

от Христо Симеонов

    Не спирам да се впечатлявам от смелостта на някои дизайнери на настолни игри. Когато пазара буквално е превзет от изключително популярни игри на асоциации като модерната класика "Dixit", иновативния "Concept" и машината за награди "Codenames", да се опитваш да се наместиш сред тях с ново заглавие в същия жанр, си е меко казано смело.

    

    Именно затова обаче, скъпи прители, нашето хоби се радва на толкова стремглав успех. Защото добрите идея в него трудно могат да бъдат ограничени. Един отличен гейм дизайн винаги ще намери своето място и освен ако не говорим за откровено плагиатстване, ще достигне и до своята точно определена публика.

    В следващите редове ще се пренесем в страната на сънищата. И колкото и да е нетипично за мен, първото върху което ще ви акцентирам в днешното ревю са компонентите. В кутията на играта ще откриете миниатюрнa склуптура на легло и маска с сън. Заинтригувах ви нали ?

Неспокойни сънища – Dingo’s Dreams

От Христо Симеонов

    Неведнъж съм споделял с вас своето възхищение от Райън Лоукат и неговата компания „Red Raven Games“. Райън, този своеобразен „човек оркестър“, заслужава само адмирации, предвид факта, че игрите на компанията му имат почти безупречна репутация, а основния труд зад тях – геймплея и арт оформлението, са негово лично дело.

    Нямаше как да не бъда заинтересуван от едно от последните предложения на “Red Raven Games”, малка игра с поставяне на плочки носеща симпатичното ( и загадъчно ) заглавие “Dingo’s Dreams”. Интересът ми бе провокиран още повече и от факта, че противно на запазената марка на компанията, този път дизайнер не е г-н Лоукат, а с нелеката задача се е заел Алф Сийгирт.

    Кой е Динго ( да не се бърка с Динко ) и какво сънува ? Дали “Red Raven Games” са се справили с първата си игра с външен дизайнер ? Отговорите на следващите редове.