Големият ход на малката пионка – Azul: Stained Glass of Sintra

от Христо Симеонов

    Да говориш за "Azul" вероятно е най-лесната задача в хобито през последните дванадесет месеца. Играта като тропически ураган превзе всякакви класации, обра де що има награди и като че има неизчерпаема енергия, с която не спира да вълнува милиони геймъри по света.  Без значение от тяхната възраст, пол и опит в нашето хоби.. Процентът на хората не харесващи "Azul" вероятно е толкова пренебрежимо малък, че спокойно можем да я обявим за „един от феномените в хобито през последните години". Игра, която заплашително се насочва към категорията „модерна класика“.

    Някак напълно естествено дойде новината за следващата игра в серията. Вълнението около нея завладя хобито още в самото начало на година. Имаше обаче и доста опасения дали своеобразното продължение ще е достатъчно „ново“, оригинално и различно. Или е просто поредният „cash grab”, който цели да изцеди любовта ви към оригиналната игра под формата на финикиийски знаци. Дойде време да разберем, в редовете на това ревю.

Клубът на Приключенците-неудачници – Magic Maze

от Христо Симеонов

Дълго време мислих, как да започна този увод. Искаше ми се да ви говоря за приключенските игри. Да ви върна още в зората на „Dungeons&Dragons”, ролеват игра, която промени света. Планувах, да ви поговоря за нейното развитие, нейните падения и възходи и небивалия интерес, на който се радва последната, пета версия на правилата.

    След това щях да премина през огромното влияние на “Dungeons&Dragons” върху фентъзи жанра като цяло – литература, кино, игри. Щях да ви поговоря и за „израждането“ или „осакатяването“ ( според мен ) на "rpg" игрите в това, което всички в сферата на настолните игри познаваме под името “dungeon crawler”. И към края да ви разкрия развитието на въпросния фентъзи-приключенски жанр и хитрите иновации, на които той е подложен, намиращи изражение и в играта, за която бях приготвил да ви говоря в последвалото ревю.

    Бях си нахвърлил предварително целия този „екшън“ план или опорни точки ако искате – и двете названия са модерни в съвременната политико-икономическа ситуация у нас. Натъкнах се обаче на един сериозен проблем – планирания увод вероятно щеше да излезе около десетина страници . Щеше да погълне цялото ревю,а заедно с него и вашето така драгоценно внимание. Затова се отказах и реших, че играта за която ще ви говоря няма нужда от увод. Дори самото и обяснение няма да бъде леко. Това е настолна игра, която трябва да се пробва, за да се разбере. И все пак, професионалната ми етика ме задължава ( пак врели-некипели... ) да ви споделя какво може да очаквате от търговския център за приключенци.

"Стъпка по стъпка", еп.19 - "Barenpark"