Големият ход на малката пионка – Azul: Stained Glass of Sintra

от Христо Симеонов

    Да говориш за "Azul" вероятно е най-лесната задача в хобито през последните дванадесет месеца. Играта като тропически ураган превзе всякакви класации, обра де що има награди и като че има неизчерпаема енергия, с която не спира да вълнува милиони геймъри по света.  Без значение от тяхната възраст, пол и опит в нашето хоби.. Процентът на хората не харесващи "Azul" вероятно е толкова пренебрежимо малък, че спокойно можем да я обявим за „един от феномените в хобито през последните години". Игра, която заплашително се насочва към категорията „модерна класика“.

    Някак напълно естествено дойде новината за следващата игра в серията. Вълнението около нея завладя хобито още в самото начало на година. Имаше обаче и доста опасения дали своеобразното продължение ще е достатъчно „ново“, оригинално и различно. Или е просто поредният „cash grab”, който цели да изцеди любовта ви към оригиналната игра под формата на финикиийски знаци. Дойде време да разберем, в редовете на това ревю.

Наследството на маврите – Azul

От Христо Симеонов

    Нека за секунда да се пренесем в „обувките“ на един обикновен настолен геймър. Нека си представим, че той се информира за всичко новичко в хобито, четейки мойте словоизлеяния в "BoarD Delights". Да знам, че кръга от потенциални обекти на нашата фантазия чувствително се ограничи, но пък НЕКА си представим...нали затова е въображението.

    Та този почитател на настолните игри вижда помпозното заглавие на това ревю. Какви ли мисли ще минат през главата му ? Вероятно в следващите редове ще си говорим за "civ" игра, ситуирана в средновековна Испания. Проследяваща вековната война за отвоюване на полуострова от арабите, по-популярна като Реконкиста. Грандиозни сражения, обсади, тайнствени ордени, смели рицари и мъдрите им противници. Звучи повече от вълнуващо...ако спрете да четете ревюто до тук.

    Всъщност играта, която ще ви представя в следващите редове е едно от най-сухите откъм тема заглавия, на които се натъкнах през изминалата година. Темата толкова липсва в играта, че да ви призная чак ми беше трудно да измисля адекватно заглавие на ревюто и затова стигнах до разгледаното по-горе, което откровено заблуждава читателя ( бел.ред. прости ми, читателю, за вестникарските трикове ). Всичко в играта се върти около португалските "azulejos" ( бел.ред. няма да се опитвам да го казвам на български, за да не загубил португалската публика ), които оригинално са синьо-бели керамични плочки, използвани от маврите за декорация на дворцовите им комплекси. Знам, че едва ли грабнах интереса ви, но ще рискувам да продължа.