от Христо Симеонов
Да говориш за "Azul" вероятно е най-лесната задача в хобито през последните
дванадесет месеца. Играта като тропически ураган превзе всякакви класации, обра де що има
награди и като че има неизчерпаема енергия, с която не спира да вълнува милиони геймъри по
света. Без значение от тяхната възраст,
пол и опит в нашето хоби.. Процентът на хората не харесващи "Azul" вероятно е толкова пренебрежимо малък, че спокойно можем да
я обявим за „един от феномените в хобито през последните години". Игра, която
заплашително се насочва към категорията „модерна класика“.
Някак напълно естествено дойде
новината за следващата игра в серията. Вълнението около нея завладя хобито още в самото начало на година. Имаше обаче и доста опасения дали своеобразното продължение ще е
достатъчно „ново“, оригинално и различно. Или е просто поредният „cash grab”, който цели да изцеди любовта ви към оригиналната игра
под формата на финикиийски знаци. Дойде време да разберем, в редовете на това ревю.
