Вероятно най-елементарното
обяснение на една настолна игра се съдържа в простичкия израз „игра на
асоциации“. Две думи, казващи толкова много...и същевременно ужасно малко. Защото под
термина „асоциации“ могат да попаднат ужасно много неща – текст, изображения,
звуци, популярна култура и прочие. А и самите вариации на „игра“ с подобно
съдържание не са малко – отгатни думата ; открий скритото послание ; скрий се от останалите играчи ; обърка останалите играчи и прочие.
Едно обаче не може да се отрече –
всички ние познаваме „игрите на асоциации“ от най-ранна възраст и колкото и да
се издигаме в „геймърската“ си култура, вкусове и предпочитания, винаги се
връщаме към тях, ако не с охота и желание, то поне с любопитство, търсейки
отговор на въпроса : „какво пък още може да се измисли в този жанр ?“.
Изхождайки от това питане и аз самия попаднах на “Decrypto”. Любопитствайки какво пък толкова ново може да се измисли в жанра (
особено след световния успех на феномена “Codenames” ). С риск да ви разваля финала на това ревю – явно може да се открие
доста.
