Не обичам да ви държа в
неведение. Затова дайте да си кажем няколко думи за този „пясъчник“ в заглавието и каквом по-дяволитем ще търсят вътре пастири на едър рогат добитък ? В света на
модерните игри, по-специално дигиталните такива, термина “sandbox”/”пясъчник“ се използва за цяла една категория от заглавия.
Характерно при тях са минималните ограничения за играчите. На последните е
предоставена възможност да „се скитат“ из един напълно отворен или поне
минимално скриптиран свят, в които сами да решават действията си. Пред играчите
е поставена почти безграничната свобода да изследват, разкриват и обогатяват
света по удобен за тях начин. От там и „пясъчник“ – асоциация с толкова
любимия кът от детските площадки, където родителите буквално се „отървават“ от
децата си, а последните се ровят на свобода в пясъка, правейки каквото си
искат.
Всичко е много хубаво на хартия. Обаче “sandbox” модела работи ужасно трудно за настолни игри поради
простата причина, че го няма изкуственият интелект зад играта, които да
„напасва“ света по безумните решения на играчите. Въпреки този сериозен
недостатък, малцина смелчаци се опитват да създават продукти в жанра. В
следващите редове ще ви представя един от тях, които предизвика сериозно
вълнение сред хобито в последните няколко месеца. Добре дошли в пясъчника на
Дивият Запад !
