Злато за кралят - Robin of Locksley

    И до ден днешен историците продължават да спорят истинска фигура ли е бил легендарният стрелец, фехтовач, крадец, „кралски човек“ и герой познат ни като Робин Худ. Мнозина откриват неговият първообраз сред известни личностти на епохата. Други пък директно го посочват като дребен английски благородник, предан на короната и крал Ричард I. За трети пък той е просто една красива и доходоносна легенда. Има близо десетина версии, подкрепени с исторически фактим дело все на сериозни учени, за това кой точно е легендарният Робин Худ. Една от тези истории ни разказва за Робин от Локсли – дребен йомен, предан на короната, сражавал се рамо до рамо с крал Ричард от Англия до Светите земи и обратно.

    Естествено, на нашето любимо хоби, настолните игри, не са му нужни исторически подкрепени факти, за да превърне нещо в тема. А темата „Робин Худ“ в настолни игри е особено популярна и аз съм ви говорил за нея неведнъж от страниците на блога. Днес ще ви представя поредното заглавие тематично облегнало се на легендата за митичният „Принц на крадците“. Този път обаче няма да громим шерифа на Нотингам...а ще се състезаваме.

Принцът на бързаците

    “Robin of Locksley” е състезателна, абстрактна игра за двама играчи. Основата на геймплея й се върти около „събирането на колекции“/“set collection” и обръщането им в злато, за да се придвижвате по специално сглобено преди това състезателно трасе. Дизайнер на играта е едно от най-големите имена в хобито, а именно самия БАЙ УВЕ РОЗЕНБЕРГ ( „Le Havre” ; “Agricola” ; “Patchwork” ; “A Feast for Odin” ). Издател са “Wyrmgold/ Rio Grande Games”.

    “Robin of Locksley” ни пренася в сърцето на средновековна Англия, по време на прочутият Трети кръстоносен поход. Добрият крал Ричард Лъвското сърце се бие в Светите земи, а в родината неговия подъл брат принц Джон се опитва да узурпира трона. Позната история, нали ? Но ето я уловката. Крал Ричард пада в плен на сарацините, които поискват непосилна сума злато, за неговото освобождаване. Брат му, принц Джонм естетвено не си дава много зор, за да я събере. И тук се намесвате вие. Влизайки в ролята на Робин и неговите съратници, вие се надпреварвате, кой пръв ще събере нужното злато и ще откупи свободата на крал Ричард.

    Тук някъде е редно да спомена, че “Robin of Locksley” не е кооперативна игра. Двамата играчи действат един срещу друг...макар че и двамата спадат към групата на Веселата дружина. Всъщност, не става ясно дали някой влиза в ролята на самия Робин Худ или просто сте неназовани негови помощници. Определено темата малко „издиша“, но не е толкова болка за умира, защото както казах играта определено се чувства абстрактно.

    Това, което ви вълнува е състезанието. То се провежда по предварително зададено „трасе“, което сглобявате в началото на всяка сесия. „Трасето“ включва плочки с препятствия, които трябва да преминете. За целта може да „платите“ или да изпълните условието на всяко от тях. Играта печели този, който направи две обиколки на цялото „трасе“. Има и едно допълнително правило – може да спечелите и ако „затворите“ опонента си с цяла обиколка.

    Подготовката за игра не отнема много време и е сравнително лекичка за извършване, което както знаете е плюс. Разбърквате плочките „Плячка“ с лицето надолу и „сглобявате“ от тях игрално поле с размери 5х5. Самите плочки „Плячка“ са двустранни и имат и двойни приложение в играта. От едната страна са изобразени „съкровища“ – илюстрации на ценни предмети, които „събирате“ в хода на престъпната си дейност, все пак сте част от Веселата дружина. „Съкровищата“ най-лесно се различват по цветове на база на които ги събирате като колекции. Са тях обаче след малко. На обратната си страна плочките „Плячка“ имат изобразена златна монета. И се използват като „пари“ за нужните ви в играта. Отново ще говорим за това в следващите редове.

    След като формирате игралното поле, по крайщата му поставяте плочки „Препятстивия“. Върху тях са посочено различни изпитания, които трябва да преминавате през играта, за да завършите състезанието. Плочките „Препятствия“ са два вида - за "начинаещи" или за „напреднали“.

    След като формирате игралното поле поставяте и игралните си фигурки. Всеки разполага с две. Едната, която се нарича „Робин“, представлява конче, което поставяте в един от ъгълите на полето с плочки „Плячка“. Вашият опонент поставя своя „Робин“ в срещуположния ъгъл. Плочките, които са били на избраните места са стартовите плочки „Плячка“ на двамата играчи.  Втората ви фигурка представлява дървен мийпъл, ала носи гръмкото име „Бард“, който поставяте на старт/финалната плоча. С тези фигурки се придвижвате по плочките „Препятствия“. И сме готови за игра.

Шах с бардът

    Както вече ви споменах, в основата си “Robin of Locksley” е състезателна игра. Печели този, който финишара пръв, без значение какви колекции от плочки „Плячка“ има пред себе си, както и колко злато. Сама игра включва основно “събиране на колекции“...или по-точно правилните колекции и то максимално бързо.

    Всеки ход в “Robin of Locksley”  реално преминава през две фаза, като първата от тях е задължителна. В нея местите своята „робин“ фигурка, „кончето“ си на ново поле от централното игрално поле и взимате плочката върху която стъпите във ваше притежание. Плочката се добавя към вече съществуваща колекция от същия цвят/вид или започва нова. Може да имате само една активна колекция от даден цвят – не може да го разделяте на няколко по-малки колекции. Единствените правила, който трябва да съблюдавате включват забраната за стъпване в позицията на противниковото „конче“ и самото основно правило за движение. А последното е като в шаха – фигурката „Робин“ се движи Г-образно. Сега се замислям, че може би затова е и конче...Доста интригуваща, симпатична, позната - класическа механика, която ви изправя пред интересни избори понякога : какво да вземете; как да го достигнете ; сега ли да го вземете и т.н.

    Втората фаза от всеки ход в “Robin of Locksley” включва възможност да придвижите своя мийпъл, така де – своя „бард“. Последният може да се движи през толкова плочки „Препятствия“, колкото може да изпълните успешно. Всяко препятствие ви поставя някаква задача – определено положение на „кончето“ ви ; определен брой колекции с плочки "Плячка“ ; определена сума злато и прочие. Ако не отговаряте на условието, но искате да продължите състезанието с вашия мийпъл, то може винаги да платите една златна монета и да прескочите дадената плочка „препятствие“. Ех, добрата стара корупция. За къде сме без нея, а ?

    Няколко думи и за колекциите от плочки „Плячка“. Общо взето ги събирате, за да минавате през определени препятствия. Може и да ги продавате...за златни монетки. Трябва да имате колекция от поне три плочки. Продавайки колекция винаги връщате две от плочките в дадената колекция в общия куп ( това ще да е ДДС ? ), а останалите обръщате с обратната страна – стават златни монети. Последните ви трябват за определени препятствия ( като например за финиширане в играта ) и за да „подкупвате“ пътя си към финала.

Колекционери или състезатели ?

   Няколко финални думи за “Robin of Locksley”. Първо играта е доста симпатична, визуално, а освен това предлага бърз, лек и заразителен геймплей. Без никакво съмнение това се дължи, че залага на изключително познати механики – движението на „кончето“, „събирането на колекции“ , преминаване през изпитания. Последното е особено интригуващо и представлява основната главоблъсканица в играта – къде да си „платите“ и къде да се опитвате да събирате плочки.

    Така стигаме и до най-големия въпрос в “Robin of Locksley” и това е преиграваемостта. Няма да крия...в играта определено няма много стратегическа дълбочина. Общо взето имате избор между следното – дали да натискам и да бързам по състезанието, плащайки си със злато или да изчакам, да натрупам повече „колекции“ и да се опита да премина с един ход през повече „препятствия“. Да ви кажа честно – и двете стратегии работят. Защото го има и елемента на късмета, а именно каква плочка „Плячка“ ще се изтегли на мястото на взета такава от игралното поле. Това може много да ви промени играта. Казвайки всичко това знам, че мнозина от ДАЙХАРДСЕРИОЗНИТЕСТРАТЕГИЧЕСКИГЕЙМЪРИ ще се разочароват.

    Аз лично нямам чак толкова голям проблем. Защото моето лично мнение е, че “Robin of Locksley” е игра за двама "начинаещи играчи“. Не очаквайте “Twilight Struggle” с Робин Худ тема. Очаквайте обаче едно бързо, двадесет минутно състезание, което да изиграете в мързелива неделна сутрин, примерно. Също така смятам, че “Robin of Locksley” би била изключително подходяща за игра с деца, естетвено не с най-малките, но на една възраст от 7-8 години – играта ще им заспи. Именно затова и ще си позволя да ви препоръчам и да ви кажа, че ми се хареса.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Неделя сутрин

2. Спаринг с любимия човек

3. Гейминг с деца и начинаещи

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 4.5 / 6

Геймплей : 5 / 6

Преиграваемост : 4 / 6

Крайна оценка : 4.5 / 6