Патриоти срещу нацисти - Hail Hydra

    Не мога да си представя - цяла календарна година без „социални игри с дедукция“. И като се замисля, че за малко да ми се случи, направо потрепервам. Знаете за какво ви говоря, нали ? Всички тези игри от необятното семейство със заглавия, което наричам „върколашки“ игри, кооперативни игри с предател и всиките им прозводни. Тази година почти не играх такива игри Да се чуди човек как успях. Всъщност последното си беше абсолютно умишлено, защото честно да ви кажа – беше ми дошло до гуша ! Едни и същи механики, повторени до припапък и  единствената разлика е, че са накичени с разнообразни теми.

    Е, нямаше как да ми се размине обаче. За да съм честен с вас, към "Hail Hydra" ме привлякоха две неща. На първо място беше темата. Героите на Marvel без никакво съмнение са супер популярни, аз лично винаги съм ги намирал за забавни и интересни (с малки изключения), а и цялата история на „тайната организация "Hydra", която си е нацистко отрече в света на комиксите, винаги ми е била от любимите. Тази причина обаче не бе водеща при мен в желанието ми да тествам играта. Едно сравнение бе това, което предизвика небивалия ми интерес към "Hail Hydra". Ще се опитам да го цитирам : „след "Hail Hydra" никога повече няма да играя "Battlestar Galactica”. УОУ !!! Нямаше как да остана безразличен към тези думи ! Затова се гмурнах надълбоко в средите на "Hydra" и в следващите редове ще ви споделя какво открих.

"Cash grab" или удачна тема

Така изглежда "Ню Йорк" в играта

    “Hail Hydra” e социална, парти игра с дедукция за петима до осем играчи. Дизайнер е Ник Метцлер, който за мен е абсолютно непознато име. За качествата на свършената от него работа все пак, той грабна награда за „Изгряваща звезда“. Не говори добре обаче, че името на Ник не е посочено никъде на кутията на играта. Всичко това навява асоциации с игрите на "Hasbro" или "Parker Brothers", създавани от "неназован колектив“ ( "наш червеното знаме роди ни..."), в някакъв мозъчен тръст ( мазе или офис-клетки ), в централата на корпорацията. Издатели все пак са "Spin Master", който познаваме от никак не лошите заглавия "5-minute dungeon" и "5-minute Marvel".

Миниатюрата на Avenger's Tower винаги грабва вниманието

    В “Hail Hydra” играчите влизат в ролята на обичаните супергерой на Марвъл. На ваше разположение са някои от най-иконичните представители, познати ни от комикси, анимационни сериали и филми – Капитан Америка, Железния Човек, Хълк, Човекът-паяк, Черната вдовица и други. Целта ви в играта е да предпазите Ню Йорк Сити...колко оригинално. Градът има точки „живот“ (припадам) и вие се стремите да не стигнат до нула, като през това време тупате „лошковци“. Злодейте отново са ни добре познати – Кингпин, Таскмастър, Ултрон, Танос и пристигат на три вълни, като всяка следваща увеличава трудността си. А накрая ви очаква и финалният бос – Червеният череп, легендарното „шефче“ на "Hydra". Ако преминете успешно през всички „лошковци“ и натупате Черепа, като същевременно опазите Ню Йорк „жив“ (трудно ми е) – печелите играта. Освен ако не сте агент на Hydra, разбира се.

    В началото на всяка сесия в “Hail Hydra” играчите получават тайна роля или по-точно тайна принадлежност към една от двете фракции. Ако сте част от агентите на „S.H.I.E.L.D.”, то искате играта да приключи както вече ви я описах. Ако обаче сте се обрекли на вярност към "Hydra", то вие сте предател и целта ви е да саботирате другарчетата си и да „утепете (come on) Ню Йорк.

    Дотук нищо ново – стандартната „върколашка“ постановка. Раздавате си роли, които ви обричат тайна принадлежност. Броят на агентите на "Hydra" зависи от боря на играчите. Преди началото на сесия се прави и познатото мамбо-джамбо : всички затварят очи,а „лошите се поглеждат“, като по този начин "се знаят". Давайте към същността.

Суперсили или супер подли

Дисковете посочват принадлежността ви към един от двата отбора

    “Hail Hydra” предлага доста логично звучаща и лесна за усвояване геймплей механика, която не вярвам да затрудни никой. Ходовете са обозначени като „мисии“ и в тях вие се изправяте срещу един „лошковец“. Последният се тегли на случаен принцип от тесте. Всъщност в играта има три тестета, за трите нива „лошковци“, така че преиграваемостта е гарантирана. Всеки един от тях пристига със специално умение, точки живот и точки атака, който нанася на Ню Йорк (ааа) ако не успеете да го убиете.

Картите "Атака"

    За да се случи последното, “Hail Hydra” залага на една добре позната механика...ъ-ъ игране на карти. В комплекта на играта ще намерите тесте с карти „Атака“. Те са с миниатюрни размери, биват два цвята, син и червен и на тях има изобразени само числа. „Сините“ карти са положителни, от едно до четири, а „червените“ са отрицателни – от минус едно до минус пет. Всеки играч по ред играе от една до три карти „Атака“ от ръката си, с лицето надолу. Задължени сте да играете поне една карта. След което всички карти се събират, разбъркват се и се пресмятат. Картите с отрицателни стойностти се изваждат от сбора. Да ви напомня нещо ? Добрата, стара "Battlestar Galactica" и нейната централна механика на гласуване !  Всъщност игрането на карти е и сърцевината на геймплея в “Hail Hydra“. Посредством него „се биете с лошите“ ( нямаше как да не го напиша ) и правите „дедуктивни“ изводи за съотборниците си – кой от тях може да бъде агент на "Hydra", промъкнал се под прикритие в отбора ви.

    Искате да съберете положителен сбор от картите „Атака“. Ако той е равен или по-голям от точките живот на „лошковеца“ – ура, убивате го, защитавате успешно Ню Йорк и преминавате към следващия. И така докато се изправите срещу Червеният Череп. Ако обаче сборът е отрицателен или не стига да го убие моменталически ( пак любима дума ), то „лошковеца“ атакува града ( блъска по улиците ли бе... ? ).  Агентите на "Hydra" се приближават към крайната си цел, а на масата се възцаряват взаимни обвинения и нападки и започвате нов рунд с игране на карти „Атака“.

Да живеят специалните умения !

    Ако беше само това, то “Hail Hydra“ определено щеше да бъде доста скучна игра или ако трябва да съм по-точен - просто поредната от много. За щастие екипът зад играта се е сетил да използва най-силното оръжие, което предлага темата със супергерой – суперсили. Всеки един от персонажите в “Hail Hydra“ притежава специално умение, което може да използва само веднъж в дадена игрова сесия. Тези умения включват всякакви интересни неща и още по-учудващо – понякога са доста тематични. Като например Черната пантера, който удвоява сбора от изиграните карти „Атака“. Или агент Шарън Картър, която тегли и раздава на останалите играчи карти. Хълк пък от своя страна веднагически ( готина дума отново ) прави щети на „лошковеца“ срещу когото се биете, но и на града. А Капитан Америка има два гласа, когато се гласува кой играч да пропусне мисията ( за това след малко ). Напълно в духа на темата и злодейте си имат специални умения. Тяхната основна задача е да ви объркат, скривайки агентите на "Hydra" сред играчите или да ви попречат бързо да ги ликвидирате. Ако трябва да обобщя – знаете, колко голям  фен съм на специалните умения и правилното им прилагане като механика в настолните игри. Е, те са си точно на мястото в “Hail Hydra“ и изпълняват страхотна роля в геймплея !

Големият, лош Червен череп

    Споменах ви за някакво пропускане и гонене. Нали не си мислите, че в социална игра с дедукция ще бъде пропуснат елемента на „хайда да намерим предателите и да ги изгоним от нашата къщичка/кораб/отбор/мисия“. В “Hail Hydra“ между всяка „мисия“, в която тупате „лошковци“ се провеждат един или повече рунда с гласуване. Всеки рунд включва двуминутна фаза на дискусии, след което всички играчи гласуват едновременно. Този от тях събрал най-много гласове пропуска следващата „мисия“.

    Именно тук лъсва в цялата си прелест “Hail Hydra“ и се разкриват пред вас дедуктивните качества на играта. На база на играните карти и начина на държане на останалите играчи около масата, ако сте от „добрите“ се опитвате да разкриете кои са предателите. Всъщност това е добре познато и присъства във всяка игра от подобен тип. С кое тогава “Hail Hydra“ е интригуваща ? Без никакво съмнение това са специалните умения както на героите така и на „лошковците“. Момента и начина на тяхното използване са на пръв поглед дребни неща, но именно на база на тях много често ще обосновавате тезите си, кой е „агент на „Hydra” сред вас.

Ефектът „Васъл“

    “Hail Hydra“ е една повече от добра социална, парти игра с дедукция. Трябва да призная, че когато чух за нея си представях поредната "машинка за пари", която цели да изстиска и последните ви спестявания покрай цялата "Марвъл" олелия, която ни залива в последно време (вас гледам, Авенджъри). Играта е солидна и интересна, като предлага прилично количество от добре познати механики, които са миксирани почти до съвършенство, а именно темата е може би най-силното й качество, което я прави изключително примамлива на фона на океана от подобен род заглавия.

Разнообразието на "лошковци" е завидно

    Относно визията на “Hail Hydra“ обаче, оценката ми се люшка в двете крайностти. От една страна,чисто визуално, като илюстрации, тази игра е съвършена. Изборът на цветове, оформление и стил ме накараха да се влюбя визуално в нея на секундата. Илюстрациите на героите и злодейте са супер и спокойно могат да конкурират комиксовите си събратя. Акцентирането на червеното и черното като основни цветове в играта също си е много на мястото. А цялостното визуално оформление на кутията крещи за една вълнуваща и пленителна игра, която няма да остави никого безразличен. 

Едно от яките неща - всеки герой пристига с кратки съвети за игра

    И на обратния полюс е качестовото на компонентите. Картите "Атака" са ненужно малки и с изключително ниско качество. Същото се отнася и за борда изобразяващ Ню Йорк, който е с дебелината на вестник...което си е направо обидно. А пък токените отразяващи принадлежността ви към един от двата отбора са с толкова ниско качество, че само след двадесетина игри вече започнаха да се изтъркват. И имайте предвид, че това е компонент, който държите в ръка не повече от три секунди всяка игрова сесия и през останалото време "си почива" на масата пред вас. Нямам обяснение за това ниско качество освен нехайство. Престъпно нехайство !

Прекрасни илюстрации, инсърт и оформление - скапано качество

   И така неусетно стигаме до крайната ми оценка за “Hail Hydra“...и до ефекта "Васъл". Вярвам, че не е нужно да обяснявам защо съм го кръстил така. В началото започнах с цитат и ви казах, че той бе основното, което ме провокира да играя “Hail Hydra“. Е, този цитат ще е и основната ми причина да не дам по-висока оценка на играта. Защото тя не може по никакъв начин да бъде сравнявана с "Battlestar Galactica" ! И тук нямам предвид очевидните неща като тема, жанр и механики.А защото дори само да се спрете на частта с "гласуването" и социално-дедуктивния елемент, игрите са много далеч една от друга.

    “Hail Hydra“ си е абсолютен клонинг на "The Resistance", защото когато правите дедуктивните си заключения вие нямате почти никаква база от данни, на която да ги подчините. Буквално в играта ще откриете препоръка при първото гласуване просто "да си харесате някой от останалите играчи и да гласувате срещу него", вадейки го от отбора. Пък ако следващата мисия е успешна - значи сте на прав път и той вероятно е агент на "Hydra". ЛОЛ за тази логика. Окей, съгласен съм с нея, но тя далеч не е стопроцентова...Ала от друга страна е единственото, с което разполагате. Няма как това да се сравни с комплексна и сложна игра като "Battlestar Galactica", в която обвиненията в "ти си скапан сайлон !"обичайно почиват на толкова много фактори свързани с елементи от играта !

    Спирам дотук защото това заплашва да е най-дългото заключение което съм писал някога. Ефектът "Васъл" е причината да бъда крайно подозрителен, мнителен и критичен към “Hail Hydra“. Той е и причината да не дам висока оценка на играта. Защото “Hail Hydra“ не е "Battlestar Galactica"! В най-добрият случай е по-добър "The Resistance", но и това е спорно и е свързано с личните ви предпочитания. За мен тази игра бе "травмирана" от прекалено бомбастичните й оценки. Което някак си доведо до разочарование ми, когато се докоснах до крайния продукт.

Препоръчвам задължително ЗА :

1. Почитателите на Марвъл
2. Почитателите на парти игри с дедукция
3. Когато искате да си разнообразите сесиите на The Resistance и/или Avalon

Оценка :

Визуално оформление и компоненти : 4 / 6 

Геймплей : 3.5 / 6

Преиграваемост : 4 / 6

Крайна оценка : 3.5 / 6

Автор : Христо Симеонов