Да предизвикаш Фортуна - Port Royal

от Христо Симеонов

    Отскоро съм в този "бизнес" с писането на ревюта на настолни игри, но едно нещо несъмнено вече ви е направи впечатление в тях, ако им хвърляте по един, дори и диагонален, поглед (дано да ги четете,де ) - винаги ще откриете по някоя дума за дизайнера на конкретната игра. Дали ще е дума, изречение или цял абзац, обичам да отдавам заслуженото на хората стоящи зад всяко заглавие, което ви представям. Може би тези лирични отклонения в материалите ми не ви допадат, може би ги прескачате с лека ръка. Аз ги определям като резултат от юридическото ми образование, което не ми позволява да не почета подобаващо интелектуалния труд на дизайнера.

    Изхождайки от тази, да я наречем, слабост  на ревютата, които ви представям, реших този път да стигна още по-далеч ( как беше : приемам предизвикателството ).  Реших, воден от най-чисти чувства, в поредица от няколко материала, които ще публикувам през идните седмици, да ви представя игри, дело на един млад и многообещаваш австрийски дизайнер. Казвам млад, но това се отнася само за възрастта му. Без никакво съмнение, той е вече утвърдено име в индустрията. Моята първа среща с негова игра бе през миналия декември и бих я определил като абсолютно случайна. От тогава минаха четири месеца, а аз успях да изиграя почти всичко създадено от него. Името на този дизайнер е Александър Пфистa ( Alexander Pfister ). 

Предполагам, че на повечето от вас това име говори нещо. Разпознавате хер Пфистaa като едната половинка от дизайнерското дуо стоящо зад „Broom Service“ ( нов поглед върху класическата игра “Witch’s Brew”) - миналогодишния победител в категорията „Игри за напреднали“ на  „Spiel des Jahres“ ( може би най-престижните европейски награди в хобито ). Освен с „Broom Service“ обаче, още няколко заглавия на Пфистa, които бяха приети много добре и от геймърите и от критиците, белязаха миналата година.

    Играта, която избрах за начало на моя преглед върху творчеството на може би най-прогресивно развиващия се европейски дизайнер,  е “Port Royal”. Не, тово не беше първата игра на Пфиста, която играх. Но от неговите определено е най-леката до която съм се докосвал към момента. “Port Royal” е игра, която може да се изиграе за 15 минути. Бих определил геймплея като елементарен, но заразител. Това се дължи на основната механика в играта, която авторитетния портал "Boardgamegeek" отбелязва като “press your luck”. Аз ще наричам механиката „да ти стиска“ ( или „да имаш топки“...ако не ви е много вулгарно). Ако ви стиска и на вас, четете надолу.