Тишина в радарa – Captain Sonar

от Христо Симеонов

    Наречете ме лаик. Усъмнете се в познанията ми за настолните игри. Дори ако се възмутите прекалено много, затворете веднага това ревю. Ала не знам, как точно се нарича праотеца на играта, за която ще ви говоря днес.

    Първото нещо, което изниква в съзнанието ми е „Крави и бикове“. Играта, в която се опитвате да отгатнете числа, предварително намислени от вашия опонент. Вероятно сте чували за нея. Като се замисля обаче...не е „Крави и бикове“.

 Доста близко е до това, което отвъд океана наричат „Battleship”, а у нас му викаме „Бойни кораби“. Двама играчи застават един срещу друг, а помежду им се поставя параван. Всеки разполага тайно своята флотилия от бойни кораби, върху лист хартия с координати зад паравана си и се стреми да локализира противниковата армада и да я потопи. Играта в най-елементарният си вариант се играе с няколко листа хартия и молив и датира от времето на Първата световна война. И пак нещо ми липсва...

    Всъщност, няма значение къде точно са корените на “Captain Sonar”. Важен е крайният резултат. А той, как ще се опитам да ви убедя в следващите редове, е изумително впечатляващ.

Господството на видовете - Raptor

от Христо  Симеонов

    Настолните игри за двама са специфична категория заглавия, до която не всеки успява да се докосне. И това не се дължи на факта, че такива игри се появяват рядко на пазара. Точно обратното. В последната една година, игрите насочени точно за двама души преживяха своеобразен ренесанс, който ни направи свидетели на няколко изумително сполучливи заглавия. 

    Основния проблем на игрите за двама е...ами, че са игри за двама. Ако игровата ви група е голяма, ако рядко играете настолни игри, ако никой от най-близките ви не се интересува от хобито, то има голяма вероятност никога да не опитате някое измежду десетките хиляди заглавия предназначени за двама души. Ако обаче имате редовен спаринг партньор ( най-често това е любимия/любимата...колкото и грубо да звучи спаринг партньор ), то тези игри са точно за вас.

      В днешното ревю ще ви представя една чудесна игра за двама, която се появи в краят на миналата година и за нещастие като че остана в сянката на абсолютния хегемон в жанра в последните месеци -  „7 wonders: Duel“. Самият аз също я оставих да отлежи прекалено дълго време на рафта, преди да пристъпя към нея. На както не веднъж съм ви казвал – в настолните игри никога не е късно да откриеш едно бижу, без значение колко дълго си го пренебрегвал.