от Христо Симеонов
Наречете ме лаик. Усъмнете се в
познанията ми за настолните игри. Дори ако се възмутите прекалено много,
затворете веднага това ревю. Ала не знам, как точно се нарича праотеца на
играта, за която ще ви говоря днес.
Първото нещо, което изниква в
съзнанието ми е „Крави и бикове“. Играта, в която се опитвате да отгатнете числа, предварително намислени
от вашия опонент. Вероятно сте чували за нея. Като се замисля обаче...не е
„Крави и бикове“.
Доста близко е до това, което отвъд океана наричат „Battleship”, а у нас му викаме „Бойни кораби“. Двама играчи застават
един срещу друг, а помежду им се поставя параван. Всеки разполага тайно своята флотилия от бойни кораби, върху
лист хартия с координати зад паравана си и се
стреми да локализира противниковата армада и да я потопи. Играта в най-елементарният си
вариант се играе с няколко листа хартия и молив и датира от времето на Първата
световна война. И пак нещо ми липсва...
Всъщност, няма значение къде
точно са корените на “Captain Sonar”. Важен е крайният резултат. А той, как ще се опитам да ви убедя в следващите
редове, е изумително впечатляващ.
