От Христо
Симеонов
В последните
години жанрът на „парти“ игрите преживява истински ренесанс. За тези от вас,
които не са на „ти“ с терминологията в хобито, ще обясня. „Парти“ игрите са
заглавия с лек, бърз и динамичен геймплей, непретенциозни теми, разтоварващ
хумор, а най-голямото им оръжие е възможността да се играят от големи групи
хора – от там и „парти“ игри.
„Парти“ игрите не
са по вкуса на всеки. Голяма част от геймърите ги определят като загуба на
време, поради елементарния им геймплей. За други, тяхната характерна
нетематичност е огромна пречка да им се насладят. Трети пък открито ги
ненавиждат, заради засиления социален елемент, в голяма част от тези заглавия.
Себе си бих
определил като умерен почитател на „парти“ игрите. Не всички са по вкуса ми,
някои определено избягвам, ала трети играя с огромно удоволствие. В колекцията
ми гордо се открояват няколко заглавия и редовно прибавям към нея по нещо новичко
от жанра, което е грабнало окото ми. Основното им качество - възможността да се играят от
по-голяма, нестандартна дори, бройка хора, работи чудесно за моята група, която
понякога се събира в доста големи размери.
Днес ще ви
представя една игра, за която говорих на няколко пъти в последните месеци. Тя
попада абсолютно в постулатите на жанра, но внася и свеж привкус. Първоначално
бях скептичен към нея, но след няколко
сесии спокойно мога да я определя като чудничко попадение в жанра. Време е да
се върнем в предреволюционна Куба и да видим кой има най-ловки пръсти и най-подкупна
усмивка.