Из тунелите на Новия Йерусалим – Claustrophobia 1643

 

Някои от Вас може и да са чували за Claustrophobia, излязла през далечната 2009 г. Това е игра за двама, в която единият играч контролира банда нещастници, които са решили да се изправят срещу армия от демони, контролирана от другия играч. Целта на човеците да оцелят, а на демоните да ги изкормят. Издатели са "Asmodee", които отново пресъздават вселената на друга тяхна игра – Hell Dorado.

В това ревю няма да Ви разказвам за оригиналната игра Claustrophobia, а за нейния „наследник“ - Claustrophobia 1643, която се появява на пазара десет години по-късно под шапката на френското издателство Monolith (Conan, Batman: Gotham City Chronicles). Дизайнери са Croc (дизайнерът и на оригналната игра) и Laurent Pouchain.

Малката ми масичка очевидно не е достатъчна...

Ще си призная, че още като навлязох в хобито преди четири години, бях хвърлил око на Claustrophobia, но тогава не я видях в наличност никъде по българските магазини и сред тоя океан от настолни игри, я бях забравил. Приятно се изненадах когато миналата година забелязах кампанията на Claustrophobia 1643 в Kickstarter и реших да се възползвам от този шанс. Интересното на тази кампания беше, че се финансираше през ноември 2018 г., а играта пристигна през януари 2019 г., което си е направо невероятно. Причината за това беше, че бройките игри бяха ограничени и голяма част от тях бяха вече произведени. Играта беше на 100 % готова, а не просто прототип. Дали това е много коректно от страна на издателите, като се има предвид главната идея на платформата, оставям на Вас да прецените.

В това ревю няма да правя сравнения между оригиналната игра и тази, защото не съм играл Claustrophobia от 2009 г. Надявам се тези, които са я играли, да могат в достатъчна степен от ревюто и снимките да разберат къде са различията.

Всички сценарии в играта

Claustrophobia 1643 е един, според мен, доста успешен римейк на Claustrophobia. Този извод го вадя от мнението на други ревюъри, които са играли и двете игри и от останалата информация в интернет. Нека да Ви разкажа с няколко думи самата история, защото една от силните страни на играта е нейната тематичност. В книжката тя е описана доста подробно, но общо взето действието се развива в подземните тунели на New Jerusalem, християнско укрепление, което е построено в сърцето на Подземния свят. Няколко десетилетия по-рано хората са открили портал, през който демоните са навлезли в нашия свят и са построили град-крепост около него, като са успели да отблъснат изчадията. Историята на играта започва през 1643 г. (най-накрая разбрахме за какво е тая цифра до името) когато управниците решават, че следва да изпращат в тунелите престъпници и други нещастници, които да открият защо демоничните сили отново се надигат. Заедно с тези обречени люде крачи и благороден рицар, който да ги напътства в пътя им към смъртта (или победата). Нещо такова. Ще ме простите за историческите неточности.

Как се приготвя първият сценарий

Claustrophobia 1643 е състезателна survival игра с миниатюри за двама играчи, която отнема около час-час и половина. Единият поема ролята на групата от обречени нещастници (не мога да намеря по-подходяща дума за тях), а другият, на безкрайната орда от демони. Играта се играе по предварително подготвени сценарии, които са 20 (!) на брой. Не съм имал възможността да ги изпробвам всичките, но съм им хвърлил по един поглед и смея да твърдя, че са доста разнообразни. Двете враждуващи „фракции“ са изцяло асиметрични. Използват различни компоненти и игрови механики, и изискват различен стил на игра.

Първо да кажа няколко думи за компонентите и какво получавате за 79 $. Напоследък наблюдавам положителната тенденция издателите на настолни игри да се стараят да докарат топ качество на продукцията. Конкуренцията вече е толкова голяма, че не могат да си позволят да сложат нещо прекалено евтино и след това да бъдат оплюти. Поне това е моето мнение. Разбира се, има и доста изключения, но Claustrophobia 1643 не е едно от тях.

Всички фигурки подредени в инсъртите

Играта пристига в огромна и тежка кутия съдържаща елегантно изработен insert, в който всичко се побира перфектно. Няма движещи се из кутията компоненти и всичко си има специално отредено място. Игровата карта се подрежда чрез големи квадратни картонени плочки, които са 48 на брой. Илюстрациите по тях са красиви и тематични. Демоните и хората си имат специфични за тях карти и сладки (упс) малки custom зарчета. Лошковците ползват за ресурс червени прозрачни кристалчета, а раните и блокираните действия на двете фракции се отбелязват с гумени черепчета. В играта има доста други картонени token-и за всевъзможни нещица, които се събират в специално предоставена картонена кутия, за да не се разпръскват.

Чудя се кога ли Fantasy Flight ще вземат пример и ще започнат да правят прилични инсърти, а не в огромна кутия да слагат компоненти за малка игричка и да я запълват с гаден картонен инсърт, който веднага се изхвърля, защото след като си извадиш токените, не можеш да ги събереш в кутията, заедно с другите компоненти. Извинявам се за дългото изречение и за това лирично отклонение, но целта е Fantasy Flight да си вземат поука, след като прочетат това ревю. Продължаваме.

Токените не са толкова много.

Персонажите и отделните демони си имат бордове с картинки, които се подреждат в нещо като картонени папки с дупки, които пасват идеално и разкриват различните статистики и умения. По този начин лесно се сменят видовете табла в зависимост от сценария и се намалява необходимостта от дебели картонени бордове за всяко нещо. Двете фракции ползват различни тестета карти, които са с отлично качество. Тук е моментът да спомена, че всичкият текст по компонентите и книжките е на френски и английски. Единственият недостатък на компонентите, който открих, е че в инсърта не е предвидено място за карти с протектори. Това не е особено голям проблем, защото картите и без това не са чак толкова много и се бъркат главно само в началото на играта. Фигурките са перфектно качество и са доста детайлни.

Храбрият рицар, който отива да мре с нещастниците

Да Ви кажа и няколко неща за геймплея. В повечето случаи човеците (нещастниците) започват играта всички заедно и са доста силни в началото. С напредването на сценария демоните все повече се увеличават и малко по-малко нараняват персонажите. Колкото повече се бавят хората в изпълнението на конкретната задача, толкова повече рани поемат и накрая измират един по един. Лекуването в тази игра е рядко възможно и трудно осъществимо и всяка рана е стратегически важна. 

Въпреки сравнително дългата книжка с правила и множеството компоненти, Claustrophobia 1643 не е сложна игра. Обяснява се бързо и първите сценарии успешно въвеждат в самата идея. Дизайнът е логичен и изчистен. Сложното в играта е да успееш да разбереш как точно да постигнеш целта си. Трябва много добре да познаваш противниковата фракция и как точно работи. Книжката не е идеално написана и са ми възниквали въпроси, на които не намирам отговор в нея, но не е нещо прекалено драстично, с което не мога след малко логическо мислене да се справя.

Така изглежда всяко персонално табло на персонаж

В началото се нарежда сценарият, който Ви казва с кои персонажи и демони започва всеки играч, каква е неговата цел и как специално да бъдат подредени плочките за картата. Играта е разделена на серия от ходове, като всеки от тях се състои от пет фази, които обобщено могат да се определят като подготвителни фази и фази с действия. Първи започват хората, като играчът хвърля по едно шестстепенно зарче за всеки персонаж и разпределя зарчетата между членовете на дружината си както реши. Ключовото тук е, че в зависимост от това кое число на зара се е паднало, може да го сложи на съответния ред на избрания персонаж. Всеки отделен ред предоставя различни статистики, които ще са в действие за него за съответния рунд. Те отговарят за движение, атака и защита. Допълнително към тези статистики е възможно съответния персонаж да има предоставен му в началото на играта gift, който му дава възможността да ползва специално умение или му позволява да изтегли карта „инстинкт“. Тези карти могат да се използват, за да се контролира резултата от зара или като някакво специално умение, което подсилва персонажа по определен начин.

Няколко карти Инстинкт

След като играчът с хората направи своите начални избори, той преминава към фазата с действия. Длъжен е първо да се премести със съответната фигура, ако иска и след това има три възможни действия – да влезе в битка, да направи специфично за сценария действие или да използва някой от предметите си. Няма нищо сложно. Цялата игра на човеците се върти около това да успеят правилно да разпределят зарчетата върху статистиките, които най-много им трябват, за да изпълнят действията, които са запланували. Ако смятат да се движат много плочки, избират статистика с повече движение. Ако смятат да атакуват, избират статистика, която им дава да хвърлят повече зарове за атака и т.н.

Някои предмети и зарчетата за атака

Придвижването извън картата разкрива нова плочка на случаен принцип. Голяма част от плочките имат символи, които отговарят на определен тип терен, който влияе върху персонажите и демоните. Те могат да са положителни и отрицателни за една от фракциите или за всички. Късметът тук може да се редуцира, ако хората ползват едно от уменията си, с което да „надникнат“ в тестето с плочки, но то не е налично за всеки сценарий.

Игровите механики на човешката фракция са по-лесни за усвояване, но с тях се играе доста по-трудно, защото всяка грешка може да е фатална. Например избираш статистика с повечко движение, но с по-малко защита и отиваш прекалено напред в тунелите. Демоните те заобграждат и те пребиват, защото се защитаваш с прекалено малко статистика за броня и всеки зар, който е над три, ти нанася поражение. Персонажът умира като понесе шест поражения. Всяко поражение блокира определен ред със статистики. Колкото повече поражения имаш, толкова по-ограничен си от към възможни действия и ако има момент, в който няма къде да си сложиш зара, персонажът ти се счита изморен и не действа в съответния рунд. Малко по-малко всички се изтощават и действията им се ограничават и накрая демоните стават прекалено много и довършват уцелелите хора.

Всички персонажи имат определени таланти, които включват умение да се вдъхновяват другите, по-лесно движение, по-добра защита, възможност за предпазване на друг персонаж и т.н. Разбирането на тези таланти и позиционирането на всяка фигура е ключово важно за победата.

Някои от таблата за демоните

Демоните са друга ракия. В началото на сценария те започват с няколко борда. Единият от тях е главен и от него се управляват троглодитите, които са основните им гадинки воини. Останалите бордове са за две адски хрътки и един специфичен за сценария по-силничък демон. Във фазата на подготовка демоничният играч (хехе) хвърля три зарчета на съдбата (така се казват), които имат цифри и цветове. След това може да разпредели тези зарчета из различните полета по бордовете му. Всяко поле му дава разнообразни бонуси. Някои активират определени умения, като колкото по-силни са те, толкова повече зарове трябва да ги захранят. Понякога това се случва за няколко рунда. Ако заровете са достатъчно, умението се активира веднага. Ако не са достатъчно, то се зарежда и може да се активира на следващ ход, след като му се поставят допълнителни зарове на съдбата. Други полета дават на играча кристали, които служат за призоваване на демоните. Цветовете и цифрите по заровете са от значение за различните умения, като подреждането им прилича леко на пъзел. Едно от уменията е играчът да изтегли event карти. Те дават специфични доста силни допълнителни умения и са скрити за хората. Използването им в правилния момент е ключово за стратегията на демоните.

Няколко event карти

След подреждането на заровете демонският играч може да използва натрупалите се кристали и да призове демони. Всеки троглодит струва един кристал, хрътките са по три кристала, а демонът пет. Трикът е, че троглодитите са на практика безкрайни. Те са ограничени единствено от фигурките в кутията. Могат да умират и да се призовават неограничено. Недостатъкът им е, че бият слабо и са на по една плюнка живот. Хрътките обаче умират завинаги, а демонът може да се съживи само веднъж, след като бъде убит. За сметка на това те са доста по-силни и издръжливи. Демоничният играч следва внимателно да прецени кога точно да призове съответната единица, за да не остане прекалено рано без козове.

Един от готините лоши демони

Една от най-дразнещите механики за демоните е тази която разпорежда, че те не могат да изкарват единици където си решат. Трябва съответната плочка на картата да не съдържа човешки фигурки и да има поне един неизследван отвор за тунел, което означава, че все едно се пада на ъгъла на разкритата карта и не води до друга плочка. (Плочките се подреждат по изходите на тунелите, подобно на Саботьори) Сложно ми е да Ви го обясня. Ще го разберете като играете. Демоните имат умения, които им позволяват да пренебрегнат тези правила. Използването им в правилния момент е определящо за победата им. Допълнително към горните ограничения, всяка плочка си има лимит на единиците от всяка фракция, които могат да са стъпили върху нея във всеки един момент. По този начин няма как десет демона едновременно да нападнат един човечец. За разлика от хората, демоните могат първо да направят действие и след това да се придвижат, което ги прави по-мобилни и доста опасни. Играта с демоните е по-сложна от към игрови механики, но се усеща по-лесна като начин за постигане на целта. В началото им е по-трудно, но малко по-малко започват да изтощават хората и към края на играта всичко се превръща в касапница.

Късметът в Claustrophobia 1643 се определя от случайността на изтеглените плочки по картата, случайността на изтеглените от демоните event карти и зарчетата, които се хвърлят при атакуване. Нека да Ви споделя малко за това как протичат битките. Един воин може да атакува друг, който се намира на същата плочка (изключваме тези, които могат да използват далекобойна атака). Определя си цел и хвърля толкова зарове, колкото символа има за съответната атака. Всеки хвърлен зар с число по-голямо от статистиката за защита на атакуваната единица, се счита за успешно нанесено поражение. Шестицата на зара символизира череп и винаги се счита за успешна атака, независимо от защитата на противника. Това на практика означава, че колкото и да си планираш да си кораво копеле този рунд, ако нямаш късмет, просто си умираш.

Мога още да Ви разказвам за отделните умения, но мисля, че добихте представа за геймплея, а и ревюто пак стана прекалено дълго, за да е през цялото време приятно за четене.

В заключение мога да кажа, че харесвам Claustrophobia 1643. Визуално играта е запленяваща. Научава се лесно, играе се сравнително бързо и изисква само двама играчи. Имам желание да изпробвам всички сценарии, когато ми остане време. Като недостатък мога да кажа, че в някои ситуации успехът Ви зависи силно от късмета, което може да е обезкуражаващо. Достатъчно е, че всяка грешка може да Ви коства играта, което не би се понравило на всеки. Не винаги имаш ясна идея в началото на сценария как да спечелиш. Това не е непременно лошо, защото предполага преиграването на сценариите и изпробването на различни стратегии. Може да се каже, че всяка игра е различна, не само заради самия сценарий и фракцията, която можеш да избереш, но и заради случайността на изтеглените плочки и изборът на подредбата им по масата. Ще трябва да си подготвите и големичка маса, защото плочките и бордовете заемат доста място. За това, което обещава да бъде, Claustrophobia 1643 не разочарова.

Надявам се да съм Ви бил полезен. До следващия път.

 от Arteglam

Препоръчвам задължително ЗА:

1.    Америтраш фенове и любители на демони

2.   Почитатели на игрите за двама

3.  Търпеливи и спокойни люде

 Оценка:

Визуано оформление и компоненти : 6/6

Геймплей : 5/6

Преиграваемост : 5/6

Крайна оценка : 5 / 6