от Христо Симеонов
Най-накрая някой в офисите на "Avalon Hill" се
събуди. Толкова години продължи тази дълбока дрямка, че всички ние, геймърите,
сме напълно шокирани от нейния край. Защото вярвахме, че той никога няма да
настъпи.
Да държиш в ръцете си правата за
заглавие като "Betrayal at the House on the Hill" и да не го изполваш по никакъв начин си е направо престъпление. Не веднъж
съм ви споменавал тази игра и абсолютно култовия статут, който тя има в хобито. "Betrayal" далеч не е най-добрата игра на
пазара. Дори напротив, тя страда от изключително сериозни проблеми свързани
със зле написани правила и липса на какъвто и да е баланс в някои от
приключенията.
Но пък цялостното усещане, този
ретро хорър полъх, които те кара да заключиш вратите, да залостиш прозорците и
да се надяваш да не си попаднал в кофти роля във филм на Ромеро или Сам Рейми е изключителна. В "Betrayal "ще откриете всичко, на което някога сте попадали в хорър
жанра – серийни убиици, сатанински култове, демони, вампири, вещици и т.н. и
т.н. А всичко това е поднесено под формата на приключение, събрано в петдесет
различни сценария, достатъчно за дълги часове около игралната маса.
Въпреки
мърморенето от страна на разни „експерти“ в хобито, "Betrayal" се превърна в култово, класическо
заглавие в настолните игри и най-неочаквано миналата есен от "Avalon Hill" ни
зарадваха с допълнение, включващо петдесет нови приключения, нови предмети и
локации. И когато си мислехме, че сме видели всичко за играта, отново бяхме опровергани със следващия анонс на компанията. Следващото издание в серията
обещаваше да пренесе култовата приключенска игра във фентъзи вселената на D&D и
по-специално на територията на легендарния град Baldur’s Gate – място обожавано от милиони фенове по света. Е, след като
играта вече е факт, нека надникнем из шумните таверни и потъналите в мрак улички,
за да ви споделя какво мисля за нея.